12 март е Световният ден срещу цензурата в интернет. Той се отбелязва от 2008 г. по предложение на неправителствени организации, сред които “Репортери без граници“ и “Амнести Интернешънъл“.
Колко трудно е да се анализира интернет?
Темата коментира в “Нашият ден“ Методи Дреновски, управител на голяма хостинг компания.
“Факт е, че интернет дава възможност за много лесно разпространение на информацията, свобода на всеки човек да изрази това, което мисли. Особено в последните години, когато се появиха социални мрежи, технологиите се развиват и дават възможност на всеки човек да създаде собствен уебсайт, блог или да използва друга платформа, за да изрази своето мнение свободно и публично.“
“Всяка свобода е свързана и с отговорности. Всяка свобода може да доведе до спекулации с нея. И тук естествено се е появила цензурата, не само в медиите и интернет, но се е появила много преди това. Това са нормите и правилата, които формират нашето общество. Може би има полезна цензура, може би има и не толкова полезна. Невинаги цензурата е нещо лошо.“
Цензура в интернет и свобода на словото
“Има различни видове цензура – едната се налага от държавата, свързани с геополитически интереси, корпоративна цензура и общностни цензури, където в дадено общество се налага някакъв вид контрол върху това, което си говорят. Цензурата в интернет, която може да се наложи в публичния ѝ вид, която да влияе на обществени медии, може да е свързана с определени регулации в криминализиране на определени действия. Корпоративната цензура вече зависи, говорим само за интернет компании, е нещо, което налагат самите корпорации по едни или друг начин. Виждаме в социалните медии, че всяка една социална медия в един момент може да заеме някаква позиция, която е корпоративна и тя съответно взима определени мерки.“
Бъдещето
“Със сигурност симбиозата между човека и компютъра ще се засилва все повече. И технологичните аспекти ще влияят все повече върху живота на хората и върху медиите.“
Повече за видовете цензура в интернет можете да чуете от звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Нели Огнянова, медиен експерт.
“Освен формалния повод в последно време и много специфични поводи ни водят към темата за цензурата в интернет. В Европейския парламент беше направено обсъждане на свободата на медиите в три държави от ЕС – Полша, Унгария и Словения. Комисар Вера Юрова призова за нови инструменти за защита на свободата на словото в ЕС. За по-добра връзка между защитата на върховенството на закона и свободата на словото, както знаем това е нов инструмент, който включва в себе си и мониторинг върху медийната свобода и медийния плурализъм. Заедно с това през вчерашния ден станаха ясни и предложения на “Репортери без граници“, които се отнасят до медийната свобода, специално в България в няколко насоки – сигурност на журналистиката, мерки, свързани с финансирането, кой да бъде и кой никога да не бъде финансиран с публичен ресурс и европейски средства, защото не отговаря на определени стандарти, на трето място, достъпът до информация е нещо много важно. За да имаме свобода и за да няма реална цензура, журналистите, медиите, гражданите трябва да имат гарантиран достъп до информация. И на четвърто място са мерките за етика и професионализъм.“
“В последната Българска конституция има изричен запис, който казва “Цензурата е забранена“. Остава да видим какво представлява цензурата, защото в Конституцията дефиниция няма, и има ли случаи, в които намесата да е законна. Цензурата е намеса в съдържанието, само че не всяка намеса в съдържанието е цензура. Понякога е възможно при определени обстоятелства намесата в съдържанието да е необходима от гледна точка на защита на правата на хората.“
“Големият въпрос е как едновременно и дали е възможно да няма незаконно съдържание в една платформа и същевременно да не се засяга свободата, многообразието и законното съдържание.“
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
В рубриката на "Нашият ден", в която гостуват зелените новатори на България, говори Стойчо Стоев , директор "Природозащита" към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Гостът разказва за провежданите от БДЗП курсове за разпознаване на птици : " Важна част от нашата работа и мисия е да запознаем хората с птиците и да ги привлечем..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
Притчата за блудния син е красноречив пример за злоупотреба със свободата и любовта. Сюжетът ѝ се повтаря често в живота. Почти всеки един от нас постъпва в една или друга ситуация като блудния син. Спасителят ни посочва правилния изход, като чрез бащината обич, ни разкрива Божието милосърдие. Ако се вгледаме внимателно обаче в притчата за Блудния..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg