Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Премиера – 14 март 2021, кино "Люмиер"

Станимир Трифонов: Киното е освен морално и морализаторско занимание

Три епохи през личната история – в новия филм на Станимир Трифонов "Блаженият"

| обновено на 14.03.21 в 11:10
Станимир Трифонов – режисьор
Снимка: НБУ

Най-новият филм на Станимир Трифонов „Блаженият“ има премиера на 14 март в 20.30 часа в кино "Люмиер". Той е акцент в програмата на 25-ия София филм фест. Сценаристи са Емил Андреев, с когото режисьорът работи в няколко творчески проекта през годините, и Боряна Дукова, оператор е Кирил Проданов, композитор – Георги Стрезов. Продуцент е Пламен Йорданов „Inkoms Project“, в копродукция с Българската национална телевизия. 

"Блаженият" е един художествен поглед към миналото, пречупено през призмата на дълбоко лична история. Режисьорът определя „Блаженият“ като психологическа любовна драма, а в основата на сюжета е книгата на Емил Андреев „Боби Блажения и Другия Американец“. 

Става дума за една непорочна любов, за търсенето на безценно лекарство срещу туберколоза и за случайната среща с бъдещия президент на САЩ, Джон Кенеди, които преобръщат живота на един човек. Историята на Боби е полет към миналото и настоящето, към вечните човешки страсти, падения и добродетели. Бомбардировките в София през януари 1944 година погубват разсъдъка на младия Боби, но той спасява невинната си душа. В неговия образ влиза младият актьор Александър Тонев, а в другата главна роля е Лорина Камбурова. В актьорския екип на „Блаженият“ участват и Параскева Джукелова, Стефан Денолюбов, Любен Чаталов. 

Веднага сред първата, предпремиерна, прожекция на филма Дарина Маринова разговаря с режисьора Станимир Трифонов за "Артефир":

"Притеснен съм, разбира се, и страшно ми пука, защото киното, както и Тарковски казваше, е освен морално и морализаторско занимание. Трябва да има и морал в тая работа. Ненавиждам режисьори, които казват: "На мен не ми пука за публиката – ако искат, да го гледат". 

Локацията – "В литературния първоизточник мястото на действието е Лом, реално филмът е сниман в Русе. От художествена гледна точка за мен е важно да се знае, че действието се развива в европейска България по поречието на митологичната река Дунав. Тази река е част от глобализацията (онази много преди сегашната). България винаги е била в Европа и част от Европа

Героите – "Исках те да изглеждат красиво – всичките да са хубави, дори терористите."

Кенеди е бил тук – "Аз не съм довел Кенеди. Една още жива жена от Лом твърди, че Кенеди е бил тука. Емо Андреев разказва за тази случка. Аз съм я прочел в един вестник, за пръв път детайлно разработено е в документалния филм на Владо Илиев ("Любов край Дунава"). 

Чувството за историчност – "Вижте как е било –дали не може и сега? Човешкото достойнство е погубено, изчезнало..."

Актьорите – "Със "старите хиени" нямам големи проблеми. Винаги твърдя, че не режисьорът дава ролите – актьорите си ги взимат. Кастингът за този филм коства чудовищни усилия. Катя е много сложен образ – да, метафората, че това е разкъсаната България. Озлочестената и искаща да отгледа живот България се оглежда в тоя образ. Тя е селско момиче, много красива, има вроден финес и аристократизъм, попада в едни сложни обстоятелства, в същото време и селската кръв, и прагматизмът показват своето. И Лорина Камбурова, и Александър Тонев правят, според мен, зашеметяващи дебюти. Във всеки филм се опитвам да откривам по един нов актьор. В изкуството трябва да се влиза като в уестърн – добрият герой, каубоят, влиза с кон през летящите врати в бара, избива ги и после пита труповете кой как се казва.... 

Актьорите са съавтори. Актьорът не е кал, не е марионетка. И съм се разбрал с екипите си: "Работим всички за актьора!". Не ме интересува нищо друго. Те са деца. Това е шантава професия, кой нормален човек ще играе чужди смърти, чужди оргазми... Те трябва да бъдат тачени и обгрижвани..."

Операторът – "Огромна е ролята на оператора. Кирил Проданов се казва. Много талантлив и изключително самоотвержен. Работихме заедно с оператора. Беше му тежко, защото трябваше да снимаме епоха. Този филм трябваше да се снима, както художниците в ателиетата – камерата на статив – искам да е красиво и да се рисува със светлина, и да има дух."

Всички сме Блажени – "Сега се замислям, че във всичките ми игрални филми, и в сериалите, работата се завърта около Бога и любовта – любовта към човека, не само между мъжа и жената. Честно казано, животът е най-великото благо и в този смисъл сме блажени, защото сме дарени с това благо от Бога."

Публиката на 25-ия София филм фест има възможността да види за първи път финалната версия на филма. 

Снимки – СФФ и НБУ

Чуйте повече в звуковия файл.

Режисьорът Станимир Трифонов е роден във Велико Търново на 14 май 1958 г. Завършва българска филология във ВТУ „Кирил и Методий”, а през 1986 година - ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Кинорежисура” при Димитър Пунев. През 2003 година става доцент по филмова и телевизионна режисура, а от 2008 година е професор. Преподавател е в ЮЗУ „Неофит Рилски” и Нов български университет. 

Продуцент и режисьор на телевизионни сериали, игрални и документални филми, сред които „До утре… четири портрета и един спомен” (1988), „Елиас Канети. Тълкувания” (1992), „Образ невъзможен” (1996), „Ако е рекъл Господ…” (1999), „Хайка за вълци” (2000), „Изпепеляване” (2004) и „Стъклената река” (2010). Носител на международни и национални награди, включително „Златна ракла” и „Златна роза”.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Тошев

Георги Тошев посвети книга на Лили Иванова

Дни след големия концерт на Лили Иванова излезе книгата "Лили" – истинско полиграфическо бижу, документален разказ на журналиста Георги Тошев, посветен на българската естрада и специално на Лили Иванова. С непреклонна амбиция и стремеж към съвършенство малката Лили се превръща в голяма- напуска родния си град Кубрат, за да застане под..

публикувано на 24.12.24 в 16:12

Коледа и Ханука – тази година ще празнуваме в един ден

Чудото на Ханука за древните евреи се е случило през 164 г. пр. н. е. в храма на Ерусалим. По това време еврейската земя е управлявана от нашествениците от Елада. Те ограбили храма и принудили евреите да се срамуват от своите вярвания. Ханука се родее и с думата "освобождаване". И това ѝ придава специално значение, защото този празник символизира..

публикувано на 24.12.24 в 15:28

Националната галерия показва графични листа от Пабло Пикасо

Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика. Началото е с 21 графични листа от Пабло Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Серията "Подвижни пясъци"..

публикувано на 24.12.24 в 13:25
Елена Петрова

Женският поглед към киното – актрисата Елена Петрова за киното като убежище

Изкуството има силата и привилегията да се съхранява, то оцелява въпреки нас, смята актрисата Елена Петрова. Идеята според нея е, докато човек е на тази земя - да дава. Да дава от таланта, уменията, опита и знанията си, от душевността и креативността си. Тъкмо тази индивидуалност допринася за пълнотата на изкуството, тя го съживява. Често обаче..

публикувано на 24.12.24 в 12:50
Las Posadas

Околосветско пътешествие през традициите на Рождество и Коледа

Посрещането на Бъдни вечер и Рождество по света крие голямо разнообразие от традиции и странности, които отразяват културата и наследството на всяка страна. В предаването "Нашият ден" обикаляме земното кълбо с някои любопитни и малко познати обичаи от различни краища на света: Латинска Америка Венецуела: Пътуване до църквата с..

публикувано на 24.12.24 в 11:05