Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Потреблението не беше толкова силно ударено

Калоян Стайков, ИПИ: Следваща криза не е изключена – даже напротив

Ефектът върху пазара на труда беше по-слаб от очаквания

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Как се променя потребителската кошница на българите в условията на ограниченията, заради Covid-19.

Икономистът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков коментира в "Нашият ден":

Потребителската кошница

"В голяма степен потребителската кошница не е много по-различна, но се наблюдават сериозни промени в някои групи потребителски стоки. Естествено е, когато имате по-малко социални контакти, работата се извършва от вкъщи, вместо от офиса, започвате да намалявате разходите за дрехи, текстил, облекло, обувки... Всъщност това са стоките, които са най-силно засегнати. Това се дължи на затворените магазини през няколко месеца от изминалата година. 

Другият голям спад се наблюдава при автомобили, автомобилни горива, смазочни материали, резервни части – когато хората не пътуват, тези разходи намаляват. 

В същото време през изминалата година видяхме усилени ремонти, допълнителни покупки за битова техника, фармацевтични медицински стоки, неща от първа необходимост и естествено – компютърна и комуникационна техника, тъй като част от работата и образованието се изнесоха онлайн."

Ефектът върху потреблението

"Всъщност първоначалните очаквания за кризата бяха много по-сериозни, докато видяхме, че ефектът върху пазара на труда и върху възнагражденията не беше толкова силен, колкото се очакваше. За миналата година наетите средно са намалели с около 68 хиляди души. Докато при възнагражденията продължава да се наблюдава увеличение – и то сериозно. Въпреки че някои от по-високите бонуси са ограничени. От тази гледна точка потреблението не беше толкова силно ударено. Това беше, първо, урок от предната криза. Второ, това беше целта на редица от предложените мерки – особено тази за запазване на заетостта, възможността за отлагане на плащания по главници и лихви по търговски кредити към банките и допълнителни мерки, насочени именно към подкрепа на потреблението (т.е. хора, които са загубили работата си, в неплатен отпуск). От тази гледна точка ефектът върху потреблението не беше толкова силен, колкото се очакваше. Всички тези мерки изпратиха положителния сигнал, че, да, наистина има криза, има сериозна несигурност, но се предприемат мерки, така че тази несигурност да няма вторични ефекти по линия на потреблението."

Нова криза – тенденции

"Пандемията не е приключила и не е ясно още колко време ще трябва да живеем с нея. Част от мерките, които споменах, са са ограничено действие, така че лека- полека те ща започнат да се изчерпват и съответно положителният ефект ще започне да намалява. Виждаме обаче и че икономиката започва лека-полека да се възстановява. Шокът от миналата година беше много рязък и беше концентриран именно през пролетта. След това обаче видяхме, че и международната търговия, и индустрията започнаха да се възстановяват, товарният транспорт също. И лека-полека икономиката започна да преодолява този пролетен шок, а пък следващото затваряне през есента не удари толкова негативно икономиката – всички бяха по-подготвени вече. 

Следваща криза не е изключена – даже напротивВъзстановяването вече се прогнозира да е малко по-бавно, отколкото се очакваше. Виждаме, че в някои страни се наблюдават тенденции на забавяне на икономическата активност, които са свързани със самата пандемия, отколкото с друго."

Чуйте повече в звуковия файл.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Отбелязваме професионалния празник на библиотекарите

В Деня на създателите и разпространителите на глаголицата – светите братя Кирил и Методий, отбелязваме и професионалния празник на библиотекарите.  Как четат младите хора днес – аналогово или дигитално, с очите или с ушите? Темата коментира в “Нашият ден“ Силва Василева: “ Библиотеките не са център на света, но все пак са важни..

публикувано на 11.05.21 в 14:16
проф. Милен Георгиев

Проф. Милен Георгиев: Имаме дълг към обществото да обясняваме науката на достъпен език

Милен Георгиев е професор в Института по микробиология – БАН. Той е ръководител на лабораторията по метаболомика към същия институт. В класацията на Станфорд на най-добрите 2% от учените в света попаднаха и българи, той е един от тях.  Той е съредактор и член на редакционните колегии на дузина международни списания в областта на..

публикувано на 11.05.21 в 12:23

Защо не намираме българска сол в родните магазини

Какъв е произходът на солта в българските магазини? Защо солта с български произход се среща рядко в тях? Темата коментира Ивана Мурджева в “Нашият ден“: “Стори ми се, че попаднах на източник на образование. Много често сме изправени пред задължението да осигуряваме домашното продоволствие. Осигурявайки продоволствието за дома, можем да се..

публикувано на 11.05.21 в 11:16

Правата на човека в България – тенденция към влошаване

Нарушение на права, а не легитимни ограничения с цел управление на епидемията – това е знакът на 2020 г. Бяха засегнати правата на стотици хиляди български граждани, включително правото на лична свобода и сигурност. Правото на личен и семеен живот. Правото на мирно събрание. Свободата на изразяване. Правото на придвижване. Правото на труд и..

публикувано на 11.05.21 в 09:51

"Свети Николай Мирликийски чудотворец" – най-новият храм на Пловдив

Какво знаем и какво не знаем за най-новия храм, изграден в Пловдив – "Свети Николай Мирликийски чудотворец". Темата коментира в “Нашият ден“ Димитър Владимиров, журналист от Радио Пловдив. “Това е един от най-новите храмове в Пловдив, включвайки тук в район “Тракия“, пък и този, който очакваме в най-скоро време в Стария град с името..

публикувано на 10.05.21 в 13:46