Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Алергии и ваксини срещу Covid-19 – кога да търсим връзка

Колкото по-отдалечена от момента на ваксинирането е алергичната реакция, по-малка е вероятността тя да е свързана с конкретна специфична алергия към ваксинирането

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Каква е връзката между ваксините срещу коронавирус и възможността за поява на алергии, кога да търсим връзка между двете?

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Тодор Попов, алерголог и интернист в Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Св. Иван Рилски“.

Колкото по-отдалечена от момента на ваксинирането е една реакция, която считаме, че може да бъде алергична, толкова по-малка е вероятността тя да е свързана с конкретна специфична алергия към ваксинирането.

Трябва да считаме, че най-вероятни са някакви връзки между ваксинирането и появата на реакции, когато са максимално близко до момента на самото ваксиниране. Това трябва да бъде водеща идея, когато разсъждаваме по този повод. Това е принцип, разбира се, за всеки конкретен човек нещата изглеждат по различен начин. Има много тънкости, които само специалистът би могъл да прецени, специалистът алерголог.

Когато човек има съмнение, че това, което му се е появило, е алергия, или пък, който има съмнение, че би могла да се появи алергия след ваксинация, трябва да направи консултация със съответния специалист, като се има предвид, че вариантите са много и различни.


Решение ли са ваксините

“От година и половина вече насам сме в средата на една игра на догадки. За това какво следва, какво ще стане с пандемията. Моята идея е, че тези ваксини правят нещо, което до известна степен наподобява ефекта на вируса върху организма, въпреки че би трябвало това да бъде по един съвсем контролиран начин.

Виждате, че след ваксиниране обикновено се появяват ден-два на неразположение, на локални реакции, евентуално на повдигане на температурата на тялото. Това подсказва, че ваксината действа.

Идеята е проста, че ваксините, които в момента се използват, са изградени върху антигенните свойства на пра-пра-прадядото на сегашния вирус, а пък за тази над година история на пандемията, се оказва, че се появяват хиляди нови варианти, някои от които би трябвало да са по-различни, някои се оказва, че започват да са различни от гледна точка на ефективността на старите ваксини върху тях. Говори се за намалена ефективност по отношение на бразилския, южноафриканския, нигерийския вариант, така че обстановката в голяма степен се променя. И тук е важно да имаме нещо, което да може да ни каже практически дали една ваксина върши някаква работа или не. 

Нямаме кой знае колко свобода на действие в момента от гледна точка на възможностите. Докато нямаме сигурно лечение, което да може да лекува веднъж попадналия в тялото вирус, трябва да се съобразяваме или с този вид профилактика – да се пазим от вируса или да създадем съпротива срещу новопоявил се вирус, и по този начин да сме сигурни, от една страна, за себе си, а от друга страна, самото общество да може да разчита, че като се създадат голям брой резистентни към вируса хора, ще прекъсна порочния кръг, който ни кара да се чувстваме като заложници.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Берлинската стена

Стените между нас 35 години по-късно

Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас?  Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..

публикувано на 27.11.24 в 18:12
„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски

Българо-сръбската война – еманципация тъкмо навреме

Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..

публикувано на 27.11.24 в 18:04

Международната кампания "Повече радост" подобрява раждаемостта

Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост"   (More Joy), организирана от  Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..

публикувано на 27.11.24 в 11:39

Природни и хуманитарни науки: Конференция за общото в различното

На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..

публикувано на 27.11.24 в 11:24

Бъдещето на българското вино: Национална конференция за послания и развитие

"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..

обновено на 27.11.24 в 10:55