Имахме късмета и щастието през 2016 г. на Софийския международен литературен фестивал да го срещнем на живо и да се убедим не само във високото качество на неговата поезия, но и да усетим деликатността му, да чуем словото му, да се възхитим на аристократизма му.
В месечника „Знак“ поетът пише: „Има обаче смърти, които не могат да бъдат приети". И това в пълна сила се отнася за неговата. Поетът Адам Загаевски (1945-2021) напусна този свят на 21 март в Краков на 75 години, но поезията му ще продължаваме да четем... За нея той написа в българското издание „Невидима ръка“ с избрани стихове в превод от полски на Силвия Борисова: „Пишат я милиони по целия свят, четат няколко хиляди късогледи.“
Загаевски е от лидерите на литературното Поколение ’68. Освен световен поет, той е и есеист, преводач, преподавател. Отличен е с престижни литературни награди. За него Йосиф Бродски казва: „Рядко се случва музата на поезията да говори толкова чисто и толкова силно. Забележителен диалог между Евтерпа и Клио…“.
На онази паметна среща в София Загаевски прочете стихотворение, посветено на Бродски, „от когото много се възхищавам като поет и имам щастието и честта да го познавам лично.“
Адам Загаевски създаде, по думите на Томаш Ружицки, „поезия пълна, осъзната, създаваща цялост, такава, която задава екзистенциални въпроси, напълно непредвидени...“
А преводачката му Силвия Борисова обяснява защо е избрала да преведе тъкмо този поет така: „Заради строгата страст и страстното любопитство към живота на предметите и на света, към чудесата на живота, към живописта и музиката. Заради звънката и гръмка тишина в поезията му, която често търси епифанията. Творчеството на Загаевски е доказателство за силата на одобрението, подкрепата, възхитата от света като цяло – а това е винаги по-трудно от протеста, критиката, иронията. Като цяло – да, но „опитай да възпееш осакатения свят“, както е озаглавено едно от най-силните му стихотворения през последните години.“
Ето и самото стихотворение, отпечатано през 1999 г. в списание „Зешити литерацке“ и след 11 септември 2001 г. в „Ню Йоркър“:
Опитай да възпееш осакатения свят
Опитай да възпееш осакатения свят.
Помни дългите дни на юни
и горските ягоди, и капките вино rose.
Копривата, която методично покриваше
дворовете, напуснати от подгонените.
Трябва да възпееш осакатения свят.
Ти гледаше луксозните яхти и параходи:
една беше в очакване на дълго пътуване,
пред друга имаше само солена пустош.
Ти видя бежанците, които отиваха в нищото,
ти чу палачите им, които радостно пееха.
Длъжен си да възпееш осакатения свят.
Помни времето, когато бяхте само двамата
в бялата стая и пердето потрепна.
Спомни си концерта, когато музиката избухна.
През есента как събираше жълъди в парка,
а листата полягаха върху раните на земята.
Възпей осакатения свят
и сивото перо, което дроздът изгуби,
и деликатната светлина, която блуждае и чезне
и пак се връща.
Чуйте репортажа от срещата с Адам Загаевски и интервюто с преводачката Силвия Борисова.
Адам Загаевски е роден през 1945 година в Лвов, Полша. Семейството, заедно с други полски семейства, е прогонено през същата година и се преселва в Гливице. По-късно живее няколко години в Берлин. През 1982г. в разгара на общополските вълнения срещу комунизма Загаевски напуска Полша и живее в Париж, чете лекции в университета в Хюстън, а по-късно и в Чикаго. Адам Загаевски е автор на 13 поетични тома, 3 повести и 8 есеистични книги. През 2002 г. Адам Загаевски се завръща в Полша и живее в Краков.
Адам Загаевски е полски поет със световно признание. Той е съосновател и водач на течението, наречено Поколението 68 – новата вълна в полската литература. Своеобразен манифест на това течение е неговата книга „Непредставеният свят“, излязла през 70-те години на 20 век. Сред по-известните му стихосбирки са: „Комуникат” (1972), „Платно” (1990), „Завръщане” (2003), „Невидима ръка” (2009).
Художествената галерия "Станислав Доспевски" - Пазарджик гостува в София, представяйки за първи път в столицата колекцията "Стоян Василев". Това е възможност за публиката в София да се потопи в магията на произведенията на един от най-големите пейзажисти в българското изобразително изкуство, художникът, който превръща старите улици, пазари и..
Журналистът Иво Тодоров създаде първия български компактдиск с музика, генерирана от изкуствен интелект. Компилацията е със заглавие "Обещай да ме целунеш" и съдържа 14 композиции, направени от Suno АI, като мелодиите и вoкалите са генерирани изцяло от платформата. 12 от текстовете на песните са по стихове на Иво Тодоров от последната му книга..
Възкресия Вихърова поставя "Съзвездия" от Ник Пейн. В премиерния спектакъл участват Антоанета Петрова и Цветомир Лазаров. Сценографията е на Зарко Узунов, композитор – Емилиян Гацов (Елби). Ник Пейн се увлича от различни теории, като квантовата механика и се опитва да ги внуши в пиесата си. Това е било огромно предизвикателство за Вихърова...
"И леглото ни е зеленина" е дебютен роман на Виолета Радкова. Редактор на книгата е Борис Минков, художник – Люба Халева. Виолета е завършила английска филология в СУ "Св. Климент Охридски", с магистратура по британска и американска литература. Заедно с Михаил Минчев е съавтор на книжния подкаст "Четене му е майката". Писателят Христо..
Автор: Велизара Сърчаджиева Трилърът "Конклав" спечели в категорията "Най-добър филм" на наградите БАФТА , предадоха световните агенции. Филмът за папския конклав и драмата "Бруталистът" триумфираха на снощната церемония. Лентата "Конклав", режисирана от Едуард Бегер, беше номинирана в най-много категории от всички останали, цели..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg