На 1 април в Деня на шегата, хумора и иронията Маргарита Доровска, директор на музей „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово, разказва в “Артефир“ за празника, за музея и за смешното днес.
“Тази година 1 април наистина ни е смешен. Наскоро си гледахме снимките от миналия 1 април, когато празнувахме затворени. Физиономиите ни бяха малко стреснати, но тази година е съвсем различно, защото за първи ден отново са отворени музеите. Както винаги, имаме Ден на отворените врати с вход свободен.“
Следващата година музеят има 50-годишен юбилей
“Последната година си мислим доста за този половинвековен юбилей, който ни предстои идната година. Ровим се из архивите, преглеждаме историята на музея. Тя е изключително добре запазена в документи. Подготвяме едни обзор на тези 50 години.“
Смешното – преди и сега
“Няма как да не си даваме сметка, че сатирата във времето преди 1989 г. е имала едни доста ясни, макар и неписани правила – докъде, как и с кого можеш да се шегуваш. Знаем за сатирици, които са си позволявали повече, знаем и за такива, които са били набеждавани, че са си позволявали повече, например книжката “Люти чушки“.
Сега политическата сатира е добре дошла в “Дом на хумора и сатирата“. Стараем се да я показваме максимално много. Даваме си много ясна сметка, че хуморът е много базиран на контекста. Универсалният хумор става скучен. Хората се забавляват на това, което отговаря на актуалното им ежедневие. Това се опитваме да показваме.
Нетърпимост към хумора имат тези идеологии, които са с фундаменталистка нагласа. Тоталитарните режими. Властта, която не понася никаква форма на съпротива, шега, тоталитарната власт. Все повече ни се струва, че тя намалява в нашия свят и едновременно с това такива острови остават.
Другото, което се случва, е едно изключително разместване на пластовете с глобализацията. Ако някога е имало сатирични издания, които са били разпространявани с абонамент, и хората са искали да ги получават, забавлявали са се със съдържанието им, то сега има съдържание, което попада пред очи, които са неподготвени за него. Случаят с „Шарли Абдо“ е такъв, освен хората, които получават списанието, то е попаднало и сред хора, които нямат тази чувствителност и нямат разбиране за свободата на изразяване. Това е сблъсък на цивилизации. В случая религията изключително умело се използва като инструмент за управляване на политически и икономически интереси.“
Следи от пандемията в хумора
“Много е осезаемо това в кратките шеги, т.нар. “мемета“, които се разпространяват в интернет. С колегите направихме преглед на това как са се променяли те в тази една година. Първите са свързани с искрено забавление от абсурдността на ситуацията. Че се движим с маски, че можеш да влезеш в банката с маска, историята с изчезването на тоалетната хартия, първото осъзнаване на новия начин на общуване, дистанционната работа – това бяха първите шеги.
Лятото се успокоихме и буквално забравихме за тези три месеца, в които седяхме по къщите. Есента започнаха да се появяват шегите около ваксините. Около Нова година ни се искаше магически да повярваме, че в 12 часа всичко ще е различно.
В момента това, което наблюдавам, е изключително много “мемета“, свързани с умората и депресията. Хората се шегуват със себе си, че са объркани, депресирани, че прекаляват с алкохола, напълняването и т.н. Определено усещането е за умора.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за експозицията: "В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв. Рисунките, с четка и..
Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От школата в Симеоново до самолета, който каца в Лондон, Радостин Радев извървява пътя на самоосъзнаването и вечното усъвършенстване в преследване на влечението – актьорското майсторство. Британската..
Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек и родина. Идеята се ражда от режисьора Борислав Костов, който от години работи по сценарий за филм за българската история – "Коси в прахта". Самият късометражен музикален филм е продуциран от..
От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет. Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на..
Анди Готс неслучайно носи прякора "фотографът на звездите". Сам се хвали, че от първите си стъпки в изкуството не е снимал нищо друго, освен знаменитости. И докато в началото му се е налагало да ги ухажва за да застанат пред камерата му, днес известните сами го търсят. Фотографът печели популярност с вниманието, което отделя на личностите зад..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg