Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Николай Кътев

Готови ли са болниците за третата Covid вълна

| обновено на 02.04.21 в 10:17
Снимка: БГНЕС

Намираме се в пика на третата вълна на Covid пандемията. Пред какви трудностите са изправени лекарите и болниците в поредния пик на кризата?

Темата коментира д-р Николай Кътев, хирург и главен асистент в Клиниката по хирургия на Университетска болница “Александровска“.

“Третата вълна е в разгара си и положението е доста сериозно. С голямо учудване все още срещам хора из Фейсбук, които продължават да твърдят, че това е един лек грип, че някой прави бизнес и т.н. Крайно време е тези хора да престанат, има и лекари, които говорят подобни неща. Може би трябва да се сблъскат с вируса, за да разберат, че става въпрос за един вирус убиец.

Не мога да коментирам откъде е тръгнал той, кой го е направил. Дали американците са го направили в някаква лаборатория и са го пуснали в Ухан, или китайците са го направили, това е въпрос на геополитика. Но така или иначе хората по целия свят страдат от пандемията. И трябва да се вземат много сериозни мерки за организация на здравните системи, за да не се разпаднат. Защото българската здравна система е почти пред разпад, благодарение именно на липсата на подготовка сред тези, които управляват здравеопазването.“


Грешките в организацията

“Миналата пролет си мислех, че това е нещо, което ще отмине, но виждаме, че се повтаря и през този сезон. През тази година имаше достатъчно време за организация. Отчитам много грешни стъпки от страна на управляващите.

Направиха всички болници с болнични отделения, което е груба грешка. Не може да смесваш потоците на болни от коронавирус с другите пациенти. Крайният резултат е смесване и заразяване и на другите пациенти, заразяване и на персонала. Има много жертви сред медицинския персонал, който дава всичко от себе си, за да спасява хората. Ето миналата нощ загубихме един  колега, много добър рентгенолог. Обществото много не се замисля за това, а се радва на хубавото време, че са ни пуснали отново.

В София трябваше да има четири-пет болници, които да приемат Covid пациенти, които да бъдат затворени за всякакъв друг прием. Другото грешно нещо е затваряне – отваряне, липса на медикаменти в самото начало – сега вече имаме, това е добрата стъпка.

Третият въпрос, който според мен е малко сгрешен, е ваксинирането. Зелени коридори, червени коридори, някои искат да се ваксинират, повечето не искат да се ваксинират. Грешна стратегия в областта на ваксинирането на населението.

В някои болници липсват медикаменти. Говори се официално, че навсякъде има ремдесивир, но знам, че на много места няма, в по-малките болници, в районните.

В нашата практика има много трудности. Колегите не се оплакват. Да не говорим за заплащането. Не може да се разбере кои са на първа, кои са на втора линия. Аз се водя, че не съм на първа линия, но когато тръгнах на работа след отпуската, няколко пъти бях извикан в реанимациите на Covid отделенията да правя консултации. Аз от там се заразих. Тогава на коя линия съм?

Тези колеги, които се занимават при нас с обслужването на Covid болните, това са екипи, които,  влизайки в тези отделения, стоят там по една седмица, те спазват едни протоколи. Облечени са със скафандри за дълъг период от време, което е крайно неудобно и трудно. Примерно сестрите, трябва да хванат венозен път с два чифта ръкавици. Това е нещо страшно трудно.“


Тежестта на инфекцията

“Искам да кажа, като практикуващ хирург без особени познания в областта на вирусология и имунология, че става въпрос за една особено тежка и опасна инфекция, от която човек може да се разболее и да има доста сериозни последствия.

Работейки в Хирургичната клиника на Александровска болница, след Нова година в пълно здраве след една хубава почивка, пострадах от коронавируса. В началото нещата тръгнаха със самолечение и надежда, че всичко ще е наред. Десет дена по-късно доста се влоших и се наложи да бъда хоспитализиран.

Аз бях от скептиците по отношение на пандемията, на сериозността на проблема. Но сега, изпитвайки го на собствен гръб, виждам, че човек може да се зарази много лесно. По-младите го изкарват по-леко, но по-възрастните и увредени хора с придружаващи заболявания го изкарват доста тежко, много от тях загубват живот.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18