„Красотата е морал. Грозното, което ни обгражда, е знак за една неморална липса на красота, на изкуство. Изкуството ни въздига и ни помага да надживяваме грозотата на материалното. Съществуват артисти, изцяло отдадени на собственото си творчество, които на всяка цена търсят пълна реализация, жертвайки чувства и лични емоции за изкуството. Те заслужават уважение, но аз предпочитам красотата на равновесието, любопитството към всички прояви на живота, смелостта към различните експерименти.
Изкуството трябва да разказва нашите надежди, нашия начин да гледаме на света. То трябва да бъде щедро и всеотдайно. Да не крие нито съмненията, нито несигурността ни. … Артистът трябва да има самотната смелост на красотата, смелостта да се бори за идеали. Ние не можем да живеем без играта на фантазията, без свободата на въображението, не можем да бъдем затворници на реалността. Изкуството е винаги срещу конвенционалното и баналното. То ни учи на нетърпимост, разкрива ни живота и в същото време ни прави негови съдници. Изкуството е критичната съвест на света…“ Това е част от словото, което Райна Кабаиванска произнася на 11 март 1998 г. по време на церемонията за присвояването ѝ на званието „доктор хонорис кауза“ на НБУ.
Три години след това се провежда първият майсторски клас на певицата.
В звуковия файл чуйте какво сподели Райна Кабаиванска за началото на тази всеотдайна среща с младите оперни певци от цял свят.
„Основна ценност на университетското образование е създаването и развитието на школи на големите имена в науката и изкуството. Днес музикалният и академичният свят говорят за Школата на Райна Кабаиванска, която повече от двадесет години преподава на по-младото поколение свои колеги огромното наследство на класическия оперен театър“ – пише д-р Георги Текев в специалното луксозно издание на албума, посветен на майсторските класове.
Д-р Текев е изпълнителен директор на НБУ, член на настоятелството на университета, мениджър и създател на майсторския клас. Спомня си, че организирането и началото на тези класове е отнело няколко години. Освен с организацията и самото провеждане на курсовете тук в София и в Италия, той следи развитието на всеки един от младите певци, а когато е възможно, присъства на техни участия тук и по света.
За тази година отново е планирано през месец септември в София да пристигнат певци, които да работят с Райна Кабаиванска. След това всеки един от тях получава различни стипендии – за цялостен курс в академията в Модена, където да работи с певицата; за различен период от време, през който да бъде неин студен тук или в Италия и др. Майсторският клас отново ще бъде в Софийската опера. Вече са проведени разговори с акад. Пламен Карталов. Софийската опера също е отколешен партньор на майсторските класове. Освен че те се провеждат в сградата на операта, освен че Гала концертът е с участието на Оркестъра на операта, студентите на Райна Кабаиванска редовно участват в спектакли на театъра. Публиката ги е аплодирала в „Бохеми“ и „Турандот“ на Пучини, „Вертер“ на Масне, „Дон Паскуале“ на Доницети, „Трубадур“ на Верди и др.
Самата Райна Кабаиванска е много горда със своите ученици, които вече пеят по цял свят. „Някои имат по-големи партии, други пеят в по-малки, но за мен е важно, че те вече са взели хляба в ръцете си“.
Чуйте какво още казва Райна Кабаиванска
Първият майсторски клас се провежда от 15 до 24 септември 2001 г. в Националната художествена галерия. Участват оперни певци само от България. Сред тях са Ина Кънчева, Цветана Бандаловска, Камелия Кадер, Илиана Селимска и др. Гала концертът е в Софийската опера, на пулта е Найден Тодоров, който с малки изключения и до днес е редовен диригент на тези събития. Пианист-акомпанятор от самото начало е проф. Боряна Ламбрева. Много от участниците в първите класове вече са утвърдени певци. Ето и няколко имена – Прити Йенде, която днес е световна звезда, Вероника Симеони, Мария Агреста, Андреа Каре, Марили Санторо, а българските участници са сред водещите солисти в театрите в страната. Към изброените малко по-горе имена добавяме още няколко – Добрина Икономова, Мария Радоева, Пламен Кумпиков, Яница Нешева, Делян Славов, Марк Фаулър, Александър Носиков, Константин Мечков, Диана Василева, Иво Йорданов, Марияна Панова, Вера Гиргинова, Нона Кръстникова, Веселин Михайлов, Йоана Кадийска и др. През февруари за концерт със Софийската филхармония се завърна Мария Радоева. Какво сподели тя чуйте в звуковия файл.
В момента в академията в Модена има двама българи – Александрина Михайлова, която работи върху няколко партии, и Йосиф Славов, който се подготвя за конкурс на името на Елена Образцова в Москва.
В звуковите файлове чуйте какво разказаха те.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg