На 13 април 2005 година Европейският парламент одобри Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС, и година и половина по-късно двете държави станаха членове на организацията на 1 януари 2007 година.
Одобряването на Договора между Еврокомисията и България и Румъния беше по-скоро тържествен, но до някаква степен и формален акт, тъй като тогава в Европа имаше консенсус за приемането на двете държави, които според тогавашното ръководство на Европа бяха изпълнили критериите за членство.
Европарламентът гласува за присъединяването на Румъния с 479 „за“, 93 „против“ и 71 „въздържали се“. България получи малко по-позитивен вот с 522 „за“, 70 „против“ и 69 „въздържали се“. Самият Договор бе подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. Той бе ратифициран от всички страни-членки на Европейския съюз и влезе в сила на 1 януари 2007.
Всичко това мина с необходимия медиен шум, но… от днешна гледна точка трябва по-често да се питаме – справиха ли се българите с предизвикателството Европа или все още „кретат“ в ролята на вечно догонващи по-развитите страни. Според журналиста международник Владимир Йончев българите успяха да се справят с трудностите при постепенното и за нас, обикновените граждани, твърде бавно придвижване в европейските посоки. Дадохме немалко жертви, но… успяхме, казва колегата Йончев в "Нашият ден".
След тези добри думи за България от журналиста не е трудно да си дадем сметка, че каквото и да става днес, дори в пандемични условия – реално живеем малко по-добре… без да пренебрегваме някои негативни тенденции в развитието на Европа – като например тежката бюрокрация в действията, както и за възползването на българските управляващи и чиновници от тромавите евроструктури.
Чуйте повече в звуковия файл.
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че регистрираните заболели са около 400. Това обаче е далеч от очаквания пик, заяви тя в интервю за БНТ. Министерството на здравеопазването очаква пикът да бъде достигнат до края на май. Ще обяви ли..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на сложната политическа манипулация, Безлов коментира темата за актуалното състояние на корупцията у нас и усещането за нея. "Политическата криза и появата на нови партии на сцената, както и дългият..
В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...
Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..
Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..
"Идеите са водещото и най-вече – това човек да работи онова, което иска. Човек, когато намери подходящата работа и подходящата професия, която го кара да..
Спектакълът "Скрити лимонки" на австралийската Джоана Мъри-Смит е най-новото заглавие в репертоара на Театър " София ". Представлението се играе на..
Днес ще бъде връчена престижната награда "Рицар на книгата". Асоциация "Българска книга" организира церемонията всяка година на Световния ден на книгата и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg