Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Не подценявайте шута

Не подценявайте шута: Лудият на краля, Арлекино, клоун, скомрах

Картина от Жорж Клерин
Снимка: Wikimedia

Когато става дума за толкова изменчив и изплъзващ се образ като шута, подценяването и надценяването му са еднакво възможни. Търсенето на истинни свидетелства за съществуването и действителната функция на придворния шут се оказва начинание, достойно за пространно изследване. Убедителните разкази за прочути шутове, които грабват въображението ни, обикновено отвеждат до художествено произведение, създадено много след времето на описваните събития и личности. Освен това, нескромно и нереалистично би било да се нагърбим с издирването на историческата истина по тема, засега останала извън интереса на родната наука. И все пак изкушението е голямо. Този път продължаваме с една неоспорима страна от многоликия образ на шута – артистичните изяви, маската, превъплъщението в роля – това, което го сродява с театралното съсловие.

Философът проф. Георги Каприев подчертава една характеристика на персонажа, шумна и гротескна, но обслужваща обществения и религиозния мир – шутът като крал на карнавала или „персонализиран“ карнавал в двора на владетеля.

Във френската традиция думите, с които се назовава шутът, са буфон – от италианското буфоне, от буфа – шега, и фу – луд, le fou du roi – лудият на краля, кралският шут. С помощта на проф. Стоян Атанасов, изтъкнат познавач на старата френска литература, присъстваме на една знаменита среща на полето на художественото слово между шута и Рицаря на печалния образ.

Комедия дел арте се ражда през 16 век в Италия, но става популярна и в други държави, най-вече във Франция. Отличително за жанра е, че героите са постоянни и представляват определени типажи. Облечени са в характерни костюми и носят маски. Веднага разпознаваме Арлекино – по дрехата, съшита от разноцветни ромбове – досущ като шута в популярните му изображения. Какви представления изнасят трупите по градските площади или в нечий гостоприемен двор, разказва Велемир Велев, професор в НАТФИЗ.

Ако се върнем към нашите земи, погледнем също към Византийските градове и дворци и към Русия, ще видим от средните векове и нататък да шестват скомрахите или скоморохите (в руски вариант). Какви са били тези странстващи артисти, с какво са забавлявали народа и велможите можем да съдим по някои текстове, които по правило порицават скверната им дейност, продължава  доц. Илияна Чекова, преподавателка по стара руска литература в СУ.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Чудесата на св. Георги, видени през очите на средновековни българи отпреди 11 века

Професор Анчо Калоянов смята, че самият цар Симеон е автор на сборника с разказите за коне, битки и вълшебни изцеления. Един ден преди Гергьовден говорим за сборника „ Сказание за железния кръст“ (известно още като „Повест за железния кръст“ ) – едно от най-чудатите произведения на Средновековна България. Сборникът е компилативен цикъл от..

публикувано на 05.05.21 в 17:39

Скок в математиката – с разбиране и постепенно

От 10 години Институтът за прогресивно образование разпространява у нас системата за обучение по математика Jump math. Учителите, решили да приложат метода, са подпомогнати методически, преведени и адаптирани към нашата учебна система са учебниците и помагалата. В основата на системата е разбирането, че децата не трябва да получават „наготово“..

публикувано на 05.05.21 в 16:55
Проф. Заимов прави портрет на Симеон Радев

Професор Йордан Заимов – родолюбие, талант и всеотдайност

Роден е на 23 април преди 100 години, отива си твърде рано, но оставеното от него научно и духовно наследство продължава да „захранва“ няколко от най-основните клонове на познанието за езика и историята ни. Много от трудовете на учения излизат години след кончината му. Проф. Йордан Заимов създава Секцията по ономастика и Група за издаване на..

публикувано на 05.05.21 в 10:06

Буенос Айрес – своенравен и аристократичен

С журналистката Оля Ал Ахмед в „Покана за пътуване“ сме надниквали в нубийските пирамиди , без да ни стигне проклятието им. Ходили сме до Судан при риби с човешки зъби и сме били в опасна близост до комодски варан в Индонезия . Днес тя ще ви поведе в ритъма на тангото към града на добрите ветрове, както се превежда името на Буенос Айрес...

публикувано на 04.05.21 в 10:05

Вирусът на умората

„Самоексплоатацията е по-ефикасна от експлоатацията от други хора, защото върви ръка за ръка с усещането за свобода – пише Бюнг-Чул Хан, автор на книгата The Burnout society. – Психологическите разстройства като депресия или „бърнаут“ са симптоми на дълбока криза на свободата. Те са патологичен сигнал, показващ, че свободата днес често се превръща в..

публикувано на 02.05.21 в 08:25