Латински, хетски, дакийски, харапски… Общото между тези езици със странни имена е, че са изчезнали много отдавна. В момента малко над 40% от езиците в света са застрашени от изчезване, а според различни прогнози до 2050 или 2100 г. това ще е станало факт. Макар и това да ни се струва като нещо твърде далечно, проблемът става все по-осезаем и дори ЮНЕСКО се зае със създаването на Атлас на застрашените от изчезване езици.
Какви са предпоставките, за да изчезне един език? Доц. Надежда Сталянова от Катедрата по български език към Факултета по славянски филологии в СУ “Св. Климент Охридски” припомня, че езикът не е нещо статично, а напротив – постоянно се развива и променя. Основната причина да изчезне един език е, когато няма хора, които да общуват на него.
Според доц. Сталянова все по-честото използване на английски език не би могло да бъде предпоставка за изчезването на родния, защото в годините различни езици са били предпочитани или официални и това не е заличило майчиния език – френският по време на Възраждането, руският през XX в. и подобни.
Застрашен ли е българският език от изчезване? Според Европейския съюз родния ни език попада в групата на малките езици, но същевременно в духа на езиковото многообразие се разглежда и като ценност. Макар и попаднал в графата на малките езици, българският се говори както у нас, така и от емигрантските общности в чужбина, което не го застрашава от изчезване. Друг е въпросът какво е нашето отношение към него и дали познаваме достатъчно добре родния си език.
Възможно ли е в много далечно бъдеще да говорим на един език? Тази възможност не е изключена, тъй като в науката се говори за обща индоевропейска прародина на езиците, които днес говорим в Европа и Азия. Дали обаче някога отново ще има един общ език, остава в сферата на догадките.
Още за изчезването на езиците можете да чуете в звуковия файл.
Как се е управлявала нашата църква през вековете и каква е връзката между управление на църквата и държавното строителство – говорим за главите на българското православие с отец Калистрат от атонския манастир "Св. Георги Зограф", с богослова Иван Йовчев, с историка доц. Христо Темелски и със социолога доцент Албена Танева. Какво е "етнофилетизъм" и..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века – тротинетки, електрически велосипеди, АТВ, алеи и пешеходни пътеки. Къде е безопасно и откъде пристигат най-често пациентите? – попитахме опитния травматолог и ортопед. Ръководителят на Клиниката по..
Днес светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя. На 24 април 1915 година в Цариград са арестувани, а малко след това и избити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването и прогонването на 1 500 000 арменци. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците. Сто..
Пролет е по нашите ширини и природата е луднала. Луднал е и светът – шарен, различен, но и еднакъв... Ние – хората, независимо от произхода си, го правим и шарен, и различен, и еднакъв. Защото всъщност не сме чак толкова различни. Доказателства – много. И едно от тях е, че дори и най-големите празници понякога съвпадат. Това се случва на всеки 33..
"Идеите са водещото и най-вече – това човек да работи онова, което иска. Човек, когато намери подходящата работа и подходящата професия, която го кара да бъде щастлив, той успява да бъде най-добрият", казва Мартин Ралчев. Той е млад учен, който в началото на тази година беше отличен с наградата "Млад изобретател" на фондация "Еврика". Мартин..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
