Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Главен герой

Проф. Сергей Игнатов: Египтологията като начин на съществуване

| обновено на 19.04.21 в 11:32
Пирамидите в Гиза, Египет
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Сергей Симеонов Игнатов е български историк-египтолог и политик. Основател на египтологията в България. От 19 ноември 2009 г. до 6 февруари 2013 г. е министър на образованието, младежта и науката в правителството на Бойко Борисов. Проф. Игнатов е първият българин, избран за ректор на европейски университет – Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс от 1 март 2018 г. Той също така е и първият и засега единствен българин, който е бил ректор на два различни университета, след като през 2002 г. поема Нов български университет, а през 2006 г. е избран за втори мандат в НБУ.

Понастоящем е ректор на Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс. Професор по египтология в Нов български университет и ръководител на Българския институт по египтология. Специалист по ориенталистика (странознание на Азия и Африка), води и курс „Идеята за държавност“ в департамент Национална и международна сигурност на НБУ.

Проф. Сергей Игнатов е главен герой в “Нашият ден“.

Страстта към египтологията

“Детството ми някак е свързано с тази мистика на Древния свят. Израснах срещу Археологическия музей във Видин. И там, в дворчето на музея, имаше огромна статуя, огромна за деца, на Херакъл. Тогава ние изобщо не знаехме, че това е копие на истинския Херакъл, който е вътре в музея. Тя е малка статуетка. Като минавах постоянно около този Херакъл, катерех се. После пораснах, станах на един ръст с него. От дете винаги са ме впечатлявали тези паметници от античността.

Вратата към Египет ми отвори една книга на Морис Дрюон за Александър Велики. Много пъти съм го разказвал, като тръгнах от похода на Александър на Изток и си останах в Египет.“

Началото в България

“Беше трудно в смисъл, че в България нямаше египтология. Като изключа това, което можеше да се чете за Древния изток и за Египет, египетски текстове четяхме в превод. Аз съм учил една година в България във Великотърновския университет и съм много доволен от тази първа година, защото това, което научих за старата история и археологията, го помня до ден-днешен. Програмата беше трудна в онези години, защото средно 40 човека кандидатстваха за едно място. Историята беше много популярна специалност в България.

Доц. Владимир Попов беше човекът, който преподаваше Древен изток в България и се занимаваше с тази тема. След това се отвори възможност – Великотърновският университет имаше договор с много университети и можех да замина за Ленинградския университет, предлагаха места тогава, аз бях отличник на курса. За пръв път в живота си станах отличник в университета. Винаги съм се бунтувал срещу това, че ме задължават да уча различни неща, които не ме интересуват. Най-накрая можех да уча само история.

Никога не съм имал съмнения в избора си, единствено имах съмнения какво ще правя, като завърша. Тогава се консултирах с доц. Митьо Василев, преподавател по психология във ВТУ. Навремето нямаше къде да учим, освен в СССР или много трудно в някоя от бившите социалистически страни, в чужбина не можеш да заминеш така.

Египтологията е начин на живот, защото заниманията с египтология променят картината на света. Ние възприемаме света по съвсем различен начин, ходиш по улицата или на пясъка на плажа и винаги има някакви очертания – започваш да мислиш това очертание на кой йероглиф ти прилича. Започваш да четеш знаците на пътя и знаците на времето. Защото египетското йероглифно писмо какво е? Всичко, което съществува около нас и може да бъде изобразено, е част от писмеността. Египетската писменост позволява да четеш буквално фонетично Божието творение в света, в който сме ние.“

Египтологията като наука в български университет

“Всяко ново начало е трудно. Има една консервативност и едно недоверие. Когато се върнах през 1985 г., бях много млад, на 25 години. Чувах и такива думи от много видни тогавашни учени – “Не се занимавай с това, Египет е много далеч".

Културата преодолява пространствата и времето, затова се и занимаваме с Египет, защото той е баща и майка на европейската цивилизация, а ние сме част от нея. Освен това в дълбока древност ние културно сме свързани с Египет.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.

Сергей Игнатов е роден на 6 август 1960 г. във Видин в семейството на адвокат и стоматолог. Баща му Симеон Игнатов е дългогодишен ръководител на Книгоразпространение, член на БКП, по-късно активист на БСП и на председател на Българския антифашистки съюз.] Дядо му Игнат Николов е потомък на капитан Йордан Стоянов, роден в село Долна Вереница, който е внук на прославения войвода дядо Цеко Петков. Семейството на Цеко Петков произхожда от рода на Тодор Терзията Комитата, участник в Чипровското въстание от 1688 г.

Завършва 35 ГРЕ в София (1978) и специалност „Египтология“ в Ленинградския държавен университет, Факултет по изтокознание (1985). Защитава докторска степен по история в същия университет (вече преименуван в Санктпетербургски държавен университет). През 1993 г. и 1995 г. специализира в All Souls College, Оксфорд.

През юни 2009 г. става доктор на историческите науки пред ВАК.

Владее руски, английски, френски език, преподава и провежда изследвания на древноегипетски и коптски, ползва асиро-вавилонски (акадски) и старогръцки.

Снимки – НБУ, БГНЕС и личен архив
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аркади Шарков

Болници и финансиране – възможно ли е да не са търговски дружества

Възможно ли е болниците да не са търговски дружества? Къде се корени проблемът за финансирането и управлението на болниците в системата на българското здравеопазване? Темите коментира в “Нашият ден“ Аркади Шарков , икономист в областта на здравеопазването. “Възможно е всичко, както се казва в юридически план. Въпросът е дали ще бъде..

обновено на 12.05.21 в 14:30

Сестринското обучение у нас – дефицити и възможности

На 12 май отбелязваме Световния ден на медицинските сестри. Отбелязва се от 1974 г. Инициативата е на Международния съвет на медицинските сестри (ICN). Датата е определена според рождената дата на Флорънс Найтингейл (1820 - 1910) – а нглийската медицинска сестра, която организира отряд санитарки да оказват помощ на ранените по време на Кримската..

публикувано на 12.05.21 в 12:17

Най-големият подарък е да се родиш в България

Какви ще бъдат кадрите, които ще останат след нас? Радослав Първанов е млад фотограф, който се е заел да съчетае лицата, традиционното българско облекло и историческите обекти.  Той отдава години от живота си за сътворяване на един проект за българина и българката. Завършва образованието си в Лондон и в Германия, но избира да се върне в..

публикувано на 12.05.21 в 10:58

Любов по време на пандемия – разводи и сватби

Промени ли се брачният живот и какви избори направи човечеството по време на пандемията? Увеличиха ли се разводите и разделите у нас? Темата коментира в “Нашият ден“ адв. Лазар Белев. “По време на пандемията българите, най-общо казано, не се развеждаха, с някакви малки изключения, което пък доведе до бума, който се наблюдава от..

публикувано на 12.05.21 в 10:03
Флорънс Найтингейл

Международен ден на сестринството – почит към Флорънс Найтингейл

На 12 май преди 201 години във Флоренция се ражда Флорънс Найтингейл. Именно тя поставя началото на професията медицинска сестра. Съдбата ѝ отрежда аристократична титла и обещаващо начало в живота. Получава образование, владее няколко езика, но отказва да следва обичайния път на момичетата от нейната класа. Този път..

обновено на 12.05.21 в 08:39