Една история за резултата от 30-годишния преход ни казва с намигване, че би било хубаво човек да се чувства комфортно не само с това, което е минало, но и с това, което предстои. Историята е филмова и разказва какво се случи с хората, които в края на 80-те години искаха да отправят своите послания и надежди за по-добър живот чрез езика на музиката.
„Голата истина за група „Жигули“ е новият български филм, за който зрителите ще говорят. Или най-малкото ще си припяват песните, създадени специално за комедийната драма.
Михаил Билалов, Ирини Жамбонас, Герасим Георгиев-Геро, Филип Аврамов, Димитър Рачков и Лилия Маравиля са култова 80-арска рок банда, която се разпада точно когато е на върха на славата си. С времето вкусовете на публиката се променят и музикантите са напълно забравени. Лидерът им Христофор Димов-Фори композира попфолк парчета, а останалите членове на „Жигули“ са поели по собствен професионален път, който е много далеч от музиката. Като група с голямо влияние върху аудиторията обаче, те са оставили трайна следа в съзнанието на един човек. Именно най-големият им фен ги принуждава да загърбят враждата помежду си и да се съберат отново. Така започва да се оголва истината за група „Жигули“, а с това и идеята на филма – да покаже кои са тези хора три десетилетия по-късно и сбъднаха ли те мечтите си.
В сценария, написан от Нели Димитрова и Ваня Николова, се казва, че публиката остарява с музиката си и обича хората, които ги срещат с нея не заради това, което са, а заради това, което могат да бъдат. Филмът говори за порастването и взаимоотношенията между хората. Той препраща не толкова към отминалите, колкото към идните 30 години.
„Това е история донякъде и на нашето поколение. На хората, които в края на 80-те години започнахме да плуваме в живота“, сподели в „Артефир“ режисьорът на филма Виктор Божинов. Според него тази комбинация между добра история и добра музика дава възможност на зрителя да се обърне към сериозното в живота. Той припомни и един неписан закон – че добрата комедия всъщност е една истинска драма.
„Гледната точка към сериозните проблеми би трябвало да бъде сякаш малко по, аз не казвам лековата, но малко по-ведра, защото закопаването в проблема може само да го утежни и да отдалечи възможността за справяне с него.“
„Голата истината за група „Жигули“ стъпва върху музикалната култура от 80-те години, само че в съвременен прочит. Интерпретациите на всичките шест авторски песни, включени в саундтрака на филма, са композирани от Петър Дундаков и Георги Георгиев от „Остава“. А окото на камерата е на Антон Бакарски. Той е оператор и на „Възвишение“, „Под прикритие“ и „Връзки“, отново режисирани от Виктор Божинов. Бакарски е участвал и в международни продукции като „300: Възходът на една империя“ и „Непобедимите 2“.
Чуйте още за филма от Виктор Божинов в звуковия файл.
Сатирикът е най-сериозен, когато пише своите сатири, но не само. Пловдивският сатирик Петър Краевски , автор и водещ на шоуто "Алтер его" по Радио Пловдив, е написал през десетилетната си писателска кариера безброй смешни текстове. Понякога обаче той показва и сериозното си лице като в стихосбирката "Смирено". Не съм поет и що се отнася до..
Идеята, че душата е безсмъртна, а в отвъдното я очакват различни измерения, е вековна. В новата си книга поетът, писател, преводач и художник Роман Кисьов избира тази гледна точка – на душата, отделена от всичко земно, която се подготвя за нетленния живот. Повод за разговора с Роман Кисьов в "Артефир" е предстоящата премиера на поетичната..
Росен Карамфилов е дух, отдаден изцяло на изкуството. Новата му стихосбирка, озаглавена "Аз ходя" , говори за вътрешната свобода – тази на автора и на неговите читатели. Редакторът на поетичната книга Недялко Славов казва, че "авторът е зачеркнал пешеходната формула на човечеството, а самият той е летящо същество." Илюстрациите в книгата са..
Адриан Мара е албански композитор, диригент и дисидент, преследван от тайните служби на Енвер Ходжа. Макар и измислен персонаж, Мара е събирателен образ на цяло поколение репресирани музиканти в Албания – симфония от трагични съдби и несбъднатост. "Недовършена симфония" е новият роман на албанския писател и радиожурналист Григор Бануши. Той..
"Реката на забравата" е първата самостоятелна изложба на Христина Костова, която може да разгледаме от 16 април в Регионалния исторически музей на София. Страстта ѝ към рисуването се появява през 2019 г., когато напуска работата си в Дупница и се мести да живее в София. Всичко започва с малка скица с молив на нейния любим, на обикновена копирна..
За първи път Феникс Върбанов представя изкуството си в галерия "Стубел". Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и често казва, че е..
Запознах се с Джоомарт Оторбаев, бивш министър-председател на Киргизстан на завършилия неотдавна Глобал Баку форум в Азербайджан. Той е автор на идеята да се..
Проектът "Очевидците на 24 февруари" навършва две години през тази седмица. Негов автор е руската журналистка Маргарита Шурупова , която избяга..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg