2021 година е юбилейна за Икономическия и социален съвет, тази година се навършват 20 години от учредяването му в България. Защо беше създаден и каква е ролята му в преходни ситуации като сегашната?
Темата коментира в “Нашият ден“ Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет:
“Преди 20 години, точно по това време, 38-ото Народно събрание е приело Закона за икономическия и социален съвет. Обнародван е на 24 април преди 20 години. Малко по-късно започват и първите пленарни заседания.
За времето си това е един изключително модерен проевропейски закон. В този етап България вече е навлязла в интензивна фаза на подготовка за присъединяване към Европейския съюз, но той буди доста сериозни противоречия и в парламента, и в обществото.
Тъй като за първи път има ясно разграничаване между социалния диалог, който се води между синдикати, работодатели и държава, и гражданския диалог, където държавата отсъства. Т.е. между Тристранния съвет, който в рамките на Министерски съвет подпомага вземането на решения, там има и процес на договаряне между работодатели и синдикати.
Тук говорим за обединена консенсусна позиция на обединеното гражданско общество, което се състои от работодатели, синдикати, организациите от третия сектор – неправителствените.
Той осигурява истинска консултативна роля. Подпомага и работата на Народното събрание, и Министерския съвет, и Президентството. От началото на своето съществуване досега са приети общо 130 акта, 74 становища, 38 резолюции, 18 анализа. Но важното е, че в по-голямата си част, две трети от тях имат не само националния контекст, но и европейска политика.
Винаги са били важни темите като – бъдещето на Европа, прилагането на стълба за социалните права, европейският семестър, всички национални стратегически документи, свързани с България – 2030. Национална програма за реформи и т.н.“
Ролята на Съвета сега
“Във времена като сегашните ролята му е изключително важна. Надявам се лека-полека да преодоляваме здравната криза. България е изправена пред сериозни икономически и социални предизвикателства. Доходите намаляват, безработицата постепенно започва да расте.
След разхлабването на мерките ще видим каква част от бизнесите са оцелели, каква – не. Много е важно да се вземе предвид мнението на бизнеса, на хората. Какви са следващите мерки, които правителството трябва да направи? Затова ние през май месец ще изготвим едно становище на база на досегашните мерки.
Изключително важно е в тази сложна политическа обстановка да може бързо да се задействат и европейските програми. И да може България бързо да ползва средства и по Плана за възстановяване и устойчивост. Това е причината на вчерашното заседание ние да приемем една резолюция от името на Икономическия и социален съвет.
Важни са теми, свързани с либерализацията на енергийния пазар. Това е другото становище, което вчера беше прието от Съвета.“
Подкрепата за хората и бизнеса
“Изключително тревожно е, че голяма част от мерките са писани до края на май, затова е необходимо наистина да има стабилитет в управлението. И съответно да могат да се договорят и европейските средства, защото, знаете, че в голяма степен мерките в подкрепа на бизнеса и хората бяха от различните оперативни програми и от новия пакет, който беше подготвен от Европейската комисия.
Нашите приоритети за този мандат са свързани със зелената трансформация, с технологичната трансформация – дигитализацията, и с това, не само Европа, но и голяма част от политиките в България да бъдат по-социални, прилагането на европейския план за действие на европейския стълб за социалните права.
Една от темите, която вчера беше разглеждана и предстои да обявим в събота на брифинг, е нашата резолюция по Плана за възстановяване. Единият от инструментите, който ще помогне на България бързо да реализира не само непосредствена подкрепа на бизнеса и хората, веднага след преодоляване на здравния проблем, но и в бързи темпове възстановяване на икономиката и отново, макар и плавен, ръст на доходите.“
Чуйте повече от звуковия файл.
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте!
В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..
В началото на новата година Росица Петрова от Движението на българските майки споделя в ефира на „Нашият ден“ размисли за бъдещето, което ни е необходимо, и за уроците, извлечени през последните две десетилетия. Движението, създадено преди 20 години, продължава да е пример за обединение, грижа и отдаденост. "Искам да благодаря на всички..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха твърдо мнение, че е необходимо да се запази целостта на парка, да се прекрати текущата процедура за изключване на определени площи от него и да се защитят местностите Карандила и Даулите. В ефира..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
В рубриката "Науката не спи" гостува Никола Кереков , който разказа за едно изумително явление в света на мравките. Той сподели как тези малки същества..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg