2021 година е юбилейна за Икономическия и социален съвет, тази година се навършват 20 години от учредяването му в България. Защо беше създаден и каква е ролята му в преходни ситуации като сегашната?
Темата коментира в “Нашият ден“ Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет:
“Преди 20 години, точно по това време, 38-ото Народно събрание е приело Закона за икономическия и социален съвет. Обнародван е на 24 април преди 20 години. Малко по-късно започват и първите пленарни заседания.
За времето си това е един изключително модерен проевропейски закон. В този етап България вече е навлязла в интензивна фаза на подготовка за присъединяване към Европейския съюз, но той буди доста сериозни противоречия и в парламента, и в обществото.
Тъй като за първи път има ясно разграничаване между социалния диалог, който се води между синдикати, работодатели и държава, и гражданския диалог, където държавата отсъства. Т.е. между Тристранния съвет, който в рамките на Министерски съвет подпомага вземането на решения, там има и процес на договаряне между работодатели и синдикати.
Тук говорим за обединена консенсусна позиция на обединеното гражданско общество, което се състои от работодатели, синдикати, организациите от третия сектор – неправителствените.
Той осигурява истинска консултативна роля. Подпомага и работата на Народното събрание, и Министерския съвет, и Президентството. От началото на своето съществуване досега са приети общо 130 акта, 74 становища, 38 резолюции, 18 анализа. Но важното е, че в по-голямата си част, две трети от тях имат не само националния контекст, но и европейска политика.
Винаги са били важни темите като – бъдещето на Европа, прилагането на стълба за социалните права, европейският семестър, всички национални стратегически документи, свързани с България – 2030. Национална програма за реформи и т.н.“
Ролята на Съвета сега
“Във времена като сегашните ролята му е изключително важна. Надявам се лека-полека да преодоляваме здравната криза. България е изправена пред сериозни икономически и социални предизвикателства. Доходите намаляват, безработицата постепенно започва да расте.
След разхлабването на мерките ще видим каква част от бизнесите са оцелели, каква – не. Много е важно да се вземе предвид мнението на бизнеса, на хората. Какви са следващите мерки, които правителството трябва да направи? Затова ние през май месец ще изготвим едно становище на база на досегашните мерки.
Изключително важно е в тази сложна политическа обстановка да може бързо да се задействат и европейските програми. И да може България бързо да ползва средства и по Плана за възстановяване и устойчивост. Това е причината на вчерашното заседание ние да приемем една резолюция от името на Икономическия и социален съвет.
Важни са теми, свързани с либерализацията на енергийния пазар. Това е другото становище, което вчера беше прието от Съвета.“
Подкрепата за хората и бизнеса
“Изключително тревожно е, че голяма част от мерките са писани до края на май, затова е необходимо наистина да има стабилитет в управлението. И съответно да могат да се договорят и европейските средства, защото, знаете, че в голяма степен мерките в подкрепа на бизнеса и хората бяха от различните оперативни програми и от новия пакет, който беше подготвен от Европейската комисия.
Нашите приоритети за този мандат са свързани със зелената трансформация, с технологичната трансформация – дигитализацията, и с това, не само Европа, но и голяма част от политиките в България да бъдат по-социални, прилагането на европейския план за действие на европейския стълб за социалните права.
Една от темите, която вчера беше разглеждана и предстои да обявим в събота на брифинг, е нашата резолюция по Плана за възстановяване. Единият от инструментите, който ще помогне на България бързо да реализира не само непосредствена подкрепа на бизнеса и хората, веднага след преодоляване на здравния проблем, но и в бързи темпове възстановяване на икономиката и отново, макар и плавен, ръст на доходите.“
Чуйте повече от звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg