Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българските полярници и последната мисия в Антарктида

Снимка: Анелия Джамбазка

Съвсем скоро се завърнаха шестимата полярници от 29-ата българска експедиция до остров Ливингстън в Антарктида. Какъв е българският принос към антарктическите изследвания и има ли обетована земя днес?

Темата коментира в “Нашият ден“ командирът на база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън Йордан Тодоров.

Пристигането им се забави с повече от 20 дни, тъй като на борда на чилийския ледоразбивач „Агилес“, с който трябваше да се приберат, имаше заразени с Covid.

“Имаше две изолации по време на пътуването. Едната беше карантината, другата е изолацията на Острова. Изолацията като карантина беше драматично за цялата група. Тъй като след 14-и ден се наложи да се удължи карантината и го понесохме малко трудно.“

“Изолацията на Острова не я смятаме като изолация за нас. Това е място, което винаги ни е давало свежа енергия и необяснимо защо, въпреки лошите условия, които са за живеене там – климат, влажност, вятър и т.н.- всеки път искаме да се завръщаме, всяка година с желание отиваме там и не можем да обясним защо е така.“

“Това е едно различно кътче от света. Тъй като там спираш да мислиш за всички неща, които те заобикалят ежедневно. Сметки, които трябва да платиш, разменната монета е пари, а там става въпрос за приятелство.“

Качествата, необходими за полярен изследовател

“Има хора, които са отишли за един път и след това не искат да повторят, има други, които продължават да ходят. Първото нещо, което трябва да притежаваш е любовта към природата. След това трябва да имаш качеството да можеш да останеш сам с мислите си, сам с работата, защото има момент, когато се чувстваме самотни. Трябва да останеш сам и да не полудееш. Защото едно такова място те потиска със самотата и с това, че в близост до теб няма друго живо същество. Тази година бяхме сами на най-близкия остров. Най-близката помощ беше на 80 мили, това е близо 8-10 часа път. Някой път това нещо може да те потисне.“

“Но хората, които ходят там, специално тази година бяхме подбрали хора с опит, които имаха от предишни експедиции. Хора, които са доказани професионалисти в съответната сфера. И в зависимост от задачите, които бяха поставени преди началото на експедицията бяха подбрани точно тези хора, които са се доказали неведнъж. Още един път искам да им благодаря за цялата подкрепа за всичко, което свършиха тази година. За това, че нямаше един момент, в който да кажат- не можем или да върнат назад.“


Темата коментира в “Нашият ден“ и проф. Христо Пимпирев, председател на Българския антарктически институт.

“Това е късче от нашата планета, което не е никак малко. Това е континент по-голям от Европа, от Австралия, но при него хората живеят без граници. Вече постигнахме на доста континенти хората също да живеят без граници. Той се управлява от всички страни, които са там, които имат бази, които държат научни програми и за моя голяма радост България е една от тези 29 страни, които управляват този континент. Но на самия континент няма пари, няма валута, там хората живеят много освободено, помагат си непрекъснато, няма я тази злоба, тази завист, която доминира в нашето напрегнато общество, в което често се хващаме за гушите.“

Началото

“В самото начало беше много тежко. Там живеехме в едни много спартански условия. Това беше краят на миналия век, началото на този век. Така си живели първите полярници в героичното време, когато е било края на ХIХ началото на ХХ в. Но тогава бяхме много сплотени. Брояхме си центовете, защото си купувахме храната преди всичко от Южна Америка, там нямаше завист, можеха само да ни съжаляват и да ни мислят за луди. Но човечеството е стигнало до там да покорява другите планети, защото винаги е имало малко лудост.“

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Защо ни боли глава, когато прекалим с червено вино?

В най-новото издание на рубриката "Науката не спи" Никола Кереков разглежда едно от мистериите на алкохолната интоксикация – защо след изпиване на прекалено много червено вино се появява главоболие. В интервю за "Нашият ден" той споделя своите знания по въпроса. Алкохолната интоксикация често е придружена от неприятни симптоми, включително..

обновено на 16.04.24 в 13:36

Международна конференция обсъжда прилагането на Европейския план за електроенергийните мрежи

Брюксел е домакин на 15-ата годишна конференция на Инициативата за възобновяеми енергийни мрежи (Renewables Grid Initiative) на тема "Енергия и солидарност: Въвеждане в действие на Европейския план за мрежите" . Конференцията обсъжда как европейската мрежа може да бъде изградена навреме, спазвайки принципите за опазване на природата, и като..

публикувано на 16.04.24 в 11:52

Стефан Цанев: Дължа на книгите това, което съм

През последната седмица театралният свят на София се оживи с премиерата на новата пиеса на Стефан Цанев "Мистерия с кон". Творбата разкрива абсурдната природа на нашето ежедневие, където мечтите изчезват, спомените се изпаряват, а историите бързо се забравят.  В интервюто за "Нашият ден" Цанев сподели мнението си за съвременната общност и..

обновено на 16.04.24 в 10:21
Никола Николов (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: Никола Николов, който разказва за художничката Лика Янко

Евангелия Грабова е истинското име на художничката Лика Янко. Тя е родена в София на 19 март 1928 в семейство на албански бежанци. Учи във Френския колеж в София, където за първи път се запознава с творчеството на художници като Сезан, Гоген и Ван Гог. По-късно те оказват силно влияние върху нейното творчеството. През 1946 г. Лика Янко постъпва в..

публикувано на 16.04.24 в 09:38

Онлайн медии и аудитория – трикове за привличане на внимание

Среди разнообразието на медийните платформи се издигат онлайн медиите като особено важен сектор на съвременната медийна сцена. Катерина Войнова, преподавател в Катедрата по български език на СУ "Св. Климент Охридски" и автор на книгата "Жанрови и стилистични особености на онлайн медиите", споделя своите наблюдения относно езиковите особености и..

публикувано на 16.04.24 в 09:23