Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Разработва се дигитален архив на индустриалното наследство на България

Кадър от филма "Хора, фабрики, общности"
Снимка: Симеон Цончев

На територията на Столична община са регистрирани над 1500 недвижими културни ценности, от които 811 се намират в централната градска част, а 133 са с национално значение. През последните години обаче, наред с примерите за качествена и отговорна реставрация, София губи безвъзвратно някои от архитектурните си образци. Това се случва не само в столицата. Тези интересни и важни за историята на даден град сгради и комплекси могат да бъдат преустроени по всевъзможни начини и да се ползват за нуждите на хората – като жилищни помещения, градски библиотеки, какъвто е случаят с бившия ЖП завод в Тилбург, като coworking space или като артистични пространства и образователни центрове. Нужно е просто да се отвори дискусията за това, защото, както каза д-р Ивайло Начев в ефира на „Време и половина“, индустриалното наследство е като всяко друго културно наследство, свързано с историята и паметта на града, но то за разлика от останалите е тотално пренебрегвано у нас.

Ивайло Начев е главен асистент в Института за балканистика към БАН, занимава се с история на града, със социална и със стопанска история, а от две години насам, в рамките на Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, чийто водещ партньор е Софийският университет, работи по създаването на Дигитален архив на индустриалното наследство. Заедно с д-р Зорница Велинова и скромен, но отдаден на идеята екип целят да поставят на дневен ред темата за значението на индустриалното наследство и многото възможности за адаптация и социализация на съществуващите промишлени сгради.

В онлайн пространството вече живее филмът „Хора, фабрики, общности“ на Симеон Цончев, който на фона на изоставения комбинат „Родопа“ в София разказва за работата им. А във Фейсбук битува и страница на архива, която представя дейностите по изследователския проект „Фабрики и градска среда в България (история и съвременна адаптация)“, който екипът разработва от години.

Освен да припомнят, че индустриалното наследство, като определящо социалната, градската и културната среда, създава конкретна идентичност и може да бъде адаптирано, д-р Ивайло Начев и екипът искат да предоставят знанията и проучванията си на хората по лесен и достъпен начин. Затова в момента изготвят дигитална карта, на първо време само на София, която ще илюстрира къде са се намирали значимите индустриални сгради, някои от които са със статут на паметници на културата, и ще дава информация за тях. Както и мобилно приложение, което ще визуализира обектите в автентичния им вид и във времето, когато са били функциониращи и в добро състояние.

Още за дигиталния корпус чуйте от д-р Ивайло Начев в звуковия файл.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Христо Хинков

Проф. Христо Хинков за психиатричната стигма и реакцията на обществото

Какви демони измъчват съвременния човек и "отключват" страхове, неврози, отчаяние? Психоанализа на хората от вчера и от днес, защо станахме агресивни, яростни, гневни? Има ли терапия за промяната в мисленето и в ценностната ни система? Психичното здраве на българина се влошава и реакцията от страна на държавата, на обществото, на институциите..

публикувано на 09.08.22 в 08:25

На гости в село Голям чардак

Село Голям чардак се намира в община Съединение и е на по-малко от 40 километра от областния град Пловдив. В него живеят около 800 човека, а напоследък в селото се заселват и млади хора. До 1878 година селото се казвало Български чардак. Според местните – единственото село с българско име по време на османската власт. Според свидетелства..

публикувано на 06.08.22 в 09:05

Д-р Нейко Нейков: За ползите и спецификите на пълноценния сън

Хубавият, дълбок сън е едно от най-важните неща, които можем да подарим на тялото и ума си. Недостигът на сън отслабва имунната защита и засилва риска от атеросклероза.  През различните етапи от човешкия живот нуждите от сън са различни. При децата трябва много повече сън – между 9 и 12 часа. Докато при бебета – 16 часа в денонощието...

публикувано на 05.08.22 в 16:00
Проф. Елисавета Наумова

Проф. Елисавета Наумова: Липсата на физическо натоварване и стресът потискат имунната система

Развитието на диагностичните технологии и приложението им в клиничната практика позволяват точна и по-навременна диагноза на имуномедиираните болести . Човешкият организъм използва вродени и придобити механизми за откриване и елиминиране на чуждородните клетки и вещества. Нарушението на един или повече компонента на имунната система може да доведе до..

публикувано на 05.08.22 в 13:00
д-р Вилияна Малева

Що е то диалектическа поведенческа терапия и как помага за справяне със стреса

Как съчетаването на "западните" научни постижения в сферата на психологията с източните древни познания за енергетиката на ума и тялото може да помогне на съвременния човек да се справи с емоциите си и нелеките предизвикателства на ежедневието? Д-р Вилияна Малева завършва бакалавърска степен Juniata College, Pennsylvania, докторантура по Клинична..

публикувано на 04.08.22 в 11:30