Разработва се дигитален архив на индустриалното наследство на България

На територията на Столична община са регистрирани над 1500 недвижими културни ценности, от които 811 се намират в централната градска част, а 133 са с национално значение. През последните години обаче, наред с примерите за качествена и отговорна реставрация, София губи безвъзвратно някои от архитектурните си образци. Това се случва не само в столицата. Тези интересни и важни за историята на даден град сгради и комплекси могат да бъдат преустроени по всевъзможни начини и да се ползват за нуждите на хората – като жилищни помещения, градски библиотеки, какъвто е случаят с бившия ЖП завод в Тилбург, като coworking space или като артистични пространства и образователни центрове. Нужно е просто да се отвори дискусията за това, защото, както каза д-р Ивайло Начев в ефира на „Време и половина“, индустриалното наследство е като всяко друго културно наследство, свързано с историята и паметта на града, но то за разлика от останалите е тотално пренебрегвано у нас.

Ивайло Начев е главен асистент в Института за балканистика към БАН, занимава се с история на града, със социална и със стопанска история, а от две години насам, в рамките на Националната научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, чийто водещ партньор е Софийският университет, работи по създаването на Дигитален архив на индустриалното наследство. Заедно с д-р Зорница Велинова и скромен, но отдаден на идеята екип целят да поставят на дневен ред темата за значението на индустриалното наследство и многото възможности за адаптация и социализация на съществуващите промишлени сгради.

В онлайн пространството вече живее филмът „Хора, фабрики, общности“ на Симеон Цончев, който на фона на изоставения комбинат „Родопа“ в София разказва за работата им. А във Фейсбук битува и страница на архива, която представя дейностите по изследователския проект „Фабрики и градска среда в България (история и съвременна адаптация)“, който екипът разработва от години.

Освен да припомнят, че индустриалното наследство, като определящо социалната, градската и културната среда, създава конкретна идентичност и може да бъде адаптирано, д-р Ивайло Начев и екипът искат да предоставят знанията и проучванията си на хората по лесен и достъпен начин. Затова в момента изготвят дигитална карта, на първо време само на София, която ще илюстрира къде са се намирали значимите индустриални сгради, някои от които са със статут на паметници на културата, и ще дава информация за тях. Както и мобилно приложение, което ще визуализира обектите в автентичния им вид и във времето, когато са били функциониращи и в добро състояние.

Още за дигиталния корпус чуйте от д-р Ивайло Начев в звуковия файл.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Разговор на Таня Димова с д-р Ивайло Начев във „Време и половина“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.