Изследователите на езика са затруднени, защото трябва да догонват промените, които стават все по-бързо – казва професор Андреана Ефтимова – Обикновено те се случват в медийната среда и в полето на политическото говорене. Редно е обаче всеки език да се развива, той е жив организъм, промените са хубаво нещо, правят ни по-гъвкави, усвояваме нови думи, които са свързани с нови явления.
От друга страна, изпадаме в едно противоречие и често обществото изразява загриженост, че се употребяват твърде много чужди думи. Чуждите думи, които вече са излишни обаче, отпадат сами. Тревогата за езика е излишна, смята тя.
Дискусии, свързани с обедняването на езика, има още от Възраждането. В известни литературни списания са се водили ожесточени дискусии как българският език ще изчезне, български книжовници се тюхкат за развалата – но българският език е жив и до днес и става все по-удобен.
Проявите на езика на омразата се раждат най-вече в социалните мрежи, той е идеологически мотивиран – обяснява професор Ефтимова – Ако се употребят две-три неприемливи думи, е простимо, но когато непрекъснато хората се облъчват с дискриминиращи и обидни изрази трябва да има мерки.
Чуйте още от разговора за езика с професор Андреана Ефтимова в „Какво се случва“.
Снимка – uni-sofia.bg
Андреана Ефтимова е професор във Факултета по журналистика и масова комуникация, СУ „Св. Климент Охридски”. Води лекционни курсове по медиен език и стилове на писането, езикови норми и кодификация, стилистика, езикът в интернет, невербална комуникация и психолингвистика.
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади автори през март в Карлово, Пловдив и София. Пълен с енергия, седмица преди това беше представил като издател поредната премиера, а аз му бях обещала среща със слушателите на “Артефир”. Не подозирах, че..
Изложбата "Католиците в България XVII-XX век“ – книжовно-документални свидетелства беше представена в Раковски, един от градовете с най-голяма католическа общност в страната. Експозицияята показва ценни документи за книжовното наследство на българските католици от епохата на Възраждането, които се съхраняват във фондовете на Националната библиотека..
Софийската опера и балет поставя за трети път оперния спектакъл "Фалстаф" от Джузепе Верди, съобщиха днес от културната институция. В постановката този път ще вземат участие и певци от Италия. Режисьор е Марко Гандини, а диригент – маестро Григор Паликаров. Премиерата е на 27 февруари. Академик Пламен Карталов представи актьорския състав на..
Концертът "Кларинетни силуети" по идея на музиканта Кристиян Калоянов ще бъде представен тази вечер в Първо студио на Българското национално радио от 19 часа. Ще бъдат изпълнени камерни шедьоври от репертоара за кларинет. Сред тях са творби на немските композитори Роберт Шуман и Йоханес Брамс. Ще звучат и произведения на Игор Стравински и на..
Нов поглед към живота и делото на Васил Левски предлага утвърденият историк, публицист и изследовател проф. Пламен Павлов в луксозното издание с 15 истории за българския Апостол на свободата, за неговите съмишленици, за идеите му и наследството, което оставя. В навечерието на 152-годишнината от гибелта му се появява книгата "Васил Левски:..
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система..
"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg