Българската кауза се нуждае от качествена българистика в чужбина

Чуждестранната българистика от години е в сериозна криза – държава, абдикирала от задълженията си, намалял интерес към изучаването на български език и култура, смяна на поколенията, агресивна конкуренция от щедро финансирани северномакедонски катедри и ухажвани лобита… Какви решения са възможни за стабилизиране на съществуващите българистични школи и привличане на млади чуждестранни учени към изследването и преподаването на български език и култура. Това обсъждаха учени и университетски преподаватели от наши и чужди институти и университети, участници в Международната конференция „Българистиката извън България – академични поколения и диалози“, която се проведе на 20 май, организирана от Съвета за чуждестранна българистика към УС на БАН. Интересът към хуманитаристиката изобщо е силно намалял в световен мащаб. Славистиката също е ограничена, като изучаването на български език и култура се свива или напълно отпада от предлаганите специалности и курсове в университетите. Същевременно на „овакантените“ места, където по традиция са работили катедри и центрове по български език, литература и култура, успешно се настаняват македонистични. Дори да звучи куриозно, е факт, че чуждестранни българисти се преквалифицират в македонисти, изправени пред варианта да останат без препитание. Чудно ли е тогава, че България и българската наука стоят доста самотни в отстояването на истината за историята, езика, азбуката дори, на която страната ни е родина и люлка.

За огромно съжаление от няколко десетилетия българистиката в чужбина е оставена сама на себе си и оцелява единствено по инерция и благодарение на самоотвержените усилия на българските лектори и на изградените в предишни десетилетия чужди учени и преподаватели. Поколенията обаче се сменят и рискът да загубим и малкото останало, е реален. Стига държавните институции да не се върнат към задълженията си. Очевидно е, че не може да се очаква голям брой студенти, преподаватели и учени да се посветят на българистиката. Напълно възможно е обаче да се открият и стимулират хора, които наистина се интересуват от българознание, да се осигурят стажове и квалификации, да се превежда българска литература, да има достъп до всякаква информация и източници. Самите преподаватели и учени изпитват нужда от професионално общуване и взаимопомощ, което подсказва необходимостта от обща платформа. Съветът за чуждестранна българистика, в който отскоро са включени не само учени от институтите на БАН, но и преподаватели от университетите, подготвя програма, която да представи пред обществеността и институциите, с необходимите действия за стабилизиране и развитие на българистиката в чужбина.

В студиото на предаването „За думите“ с личния си опит и гледна точка се включват доц. Елка Трайкова, член на УС на БАН, доц. Мая Иванова от Кирило-Методиевския научен център към БАН и проф. Наталия Длугош от университета „Адам Мицкевич“ в Познан, Полша. В предаването си припомняме и част от казаното през 2018 г. от трима чуждестранни българисти, вече пенсионери – проф. Раймонд Детрез, проф. Игор Калиганов и проф. Роланд Марти.