Безопасни ли са нагреваемите тютюневи изделия?
Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Александър Симидчиев, председател на сдружение „Въздух за здраве“.
Нагреваемите тютюневи изделия – по проучвания, които са финансирани от самите производители, изглежда да са по-безопасни. Но истината е, че нямаме достатъчно данни за дългосрочните ефекти от тях.
Не можем да бъдем категорични, че са по-безопасни, тъй като ги няма дългосрочните изследвания, които ги има при класическите цигари.
Които са доказано вредни на базата на изследвания на над 80-90 години вече.
За новите имаме твърде оскъдни данни и те са основно от проучвания, финансирани от самите производители.
СЗО приема предпазливо нагреваемите тютюневи изделия
С основание, защото, когато се въвежда нова технология, трябва да мине достатъчно време, за да сме сигурни, че всичко е наред.
Във всички изделия, които са свързани с тютюнопушене – и в класическите, и в т.нар. електронни – всички те съдържат никотин, веществото, което предизвиква зависимост, свързана с употребата му.
Хората, инхалиращи отстрани никотин, имат риска да могат да станат зависими от това, макар че е много по-ниска концентрацията.
Проблемът е в това, че не е необходимо да имаме такава зависимост. А тя се продължава с нови и нови средства, които се опитват да избегнат огромните негативи. Тютюнопушенето е един от основните фактори, водещи до всички хронични заболявания, които имаме – мозъчно-съдовите, сърдечно-съдовите, дихателните, диабетът и т.н.
Основните групи от хронични заболявания, които са истинска пандемия от неинфекциозни заболявания, които имаме в световен мащаб, се дължат на два основни фактора – въздушното замърсявани и тютюнопушенето.
Тези два фактора, макар и доста различни, са много сходни, защото и двата влизат в белия дроб и увреждат организма, чрез веществата, които ние инхалираме през белия дроб.
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
Притчата за блудния син е красноречив пример за злоупотреба със свободата и любовта. Сюжетът ѝ се повтаря често в живота. Почти всеки един от нас постъпва в една или друга ситуация като блудния син. Спасителят ни посочва правилния изход, като чрез бащината обич, ни разкрива Божието милосърдие. Ако се вгледаме внимателно обаче в притчата за Блудния..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало предложи да бъдат разследвани "соросоидите", което пък предизвика нова атака срещу медиите, известни с критични позиции към властта и осветяване на проблемите в съдебната система, както и припомняния..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg