Независимо от някои големи неясноти в регламентите за опазването на старините на София, и дори и в Закона за София – все пак беше свършена доста работа по опазването на някои (не всички) паметници на културата, като например реновирането на старата част на римския град Улпиа Сердика, като големия ремонт на катедралния храма „Св. Александър Невски“ и др.
Дали обаче не се явява необходимост от цялостна стратегия не само за опазването на старините, но и използването за туризъм, а защо не – и за други културни цели? Все пак заради някои неуредени положения в законодателството – всички виждаме как много от старите, ценни сгради от София изчезват и дори подредбата на някои улици и квартали се променя – но не съвсем в добра посока.
Тази тема бе коментирана в предаването „Нашият ден“ от историка и бивш заместник-кмет на София доц. Тодор Чобанов. Той разказа доста подробности около историята на столичното законодателство, която датира от повече от едно столетие. Явно не всичко зависи само от параграфите и алинеите. Доц. Чобанов смята, че освен по-детайлно прецизиране на текстовете на нормативните документи – много е важно и мнението на жителите на София, както и на неправителствените организации.
Защо и софиянци да не организират местен референдум, когато става въпрос за опазването на облика на града?
Доц. Чобанов посочи, че гражданите не един път, и без референдум са взимали нещата в свои ръце, когато са смятали, че някой строеж не е на мястото си в квартала им. Друг важен момент според него е сериозна поправка в законодателството, която да гарантира, че отнемането на статута на някои исторически архитектурни обекти вече никога няма да се състои. Отнемането на статути се е случвало вече – още през 2003 година, именно поради някои неясноти в текстовете на законите.
Чуйте повече в звуковия файл.
"КМаркетингFactbook" издаде своя годишен бизнес доклад за най-големите комуникационни агенции. Какво е лицето на комуникационната индустрия през 2024 година, се пита редакторката и автор на изданието журналистката Сирма Пенкова от "Капитал", и търси отговор в бизнес класацията на най-големите групи и агенции по дейности в България, в анализа на ролята..
На Стефановден в "Аларма"ви срещаме с именниците: Стефан Велев – геолог с шест полярни експедиции в Антарктика и Стефан Ганов – актьор и режисьор. Главният ни гост е Стефани Дънева – магистър по класическа филология, която се занимава с епиграфика (науката, изучаваща надписите върху камък), в момента тя завършва дипломната си работа и подготвя..
Стефановден, празнуван на 27 декември, е денят на свети Стефан – първият мъченик за християнската вяра. Денят не е само за имениците, но и за всички християни, които почитат делото на светеца. В ефира на предаването "Нашият ден" доц. Русалена Пенджекова от Пловдивския университет "Пайсий Хилендарски" ни припомня още един важен Стефан в историята на..
Каква беше 2024 г. според консултантите на предаването "Законът и Темида"? С какви предизвикателства се сблъскаха и с какви очаквания стъпват в новата година споделят проф. Ирена Илиева, проф. Таня Йосифова, проф. Илин Савов, адв. Елка Пороминска, д-р Орлин Колев и адв. Христиан Митев. За работата на Института за държавата и правото, за..
В рубриката "Темата на деня" разгледахме идеята за мир и разбирателство не само по празниците, но и през цялата година. Как е възможно това? Пример за отговор ни дадоха няколко семейства, които споделят общото си пространство в един жилищен блок в столичния квартал "Враждебна". Жителите на блока са създали уникална общност, която живее в хармония,..
В епизод 571 "Трамвай по желание" връща своята публика към вечния спомен за ненадминатия оперен бас Борис Христов, във връзка с навършването на 110 г. от..
Преживяването – на него държи актрисата Стефания Кочева, която днес празнува своя имен ден. Тя е част от трупата на Сатиричния театър "Алеко Константинов",..
В съботната вечер ще си припомним гласовете на Карло Бергонци и Рената Тебалди. La divina Renata я наричаха милионите фенове по света заради уникалните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
