Независимо от някои големи неясноти в регламентите за опазването на старините на София, и дори и в Закона за София – все пак беше свършена доста работа по опазването на някои (не всички) паметници на културата, като например реновирането на старата част на римския град Улпиа Сердика, като големия ремонт на катедралния храма „Св. Александър Невски“ и др.
Дали обаче не се явява необходимост от цялостна стратегия не само за опазването на старините, но и използването за туризъм, а защо не – и за други културни цели? Все пак заради някои неуредени положения в законодателството – всички виждаме как много от старите, ценни сгради от София изчезват и дори подредбата на някои улици и квартали се променя – но не съвсем в добра посока.
Тази тема бе коментирана в предаването „Нашият ден“ от историка и бивш заместник-кмет на София доц. Тодор Чобанов. Той разказа доста подробности около историята на столичното законодателство, която датира от повече от едно столетие. Явно не всичко зависи само от параграфите и алинеите. Доц. Чобанов смята, че освен по-детайлно прецизиране на текстовете на нормативните документи – много е важно и мнението на жителите на София, както и на неправителствените организации.
Защо и софиянци да не организират местен референдум, когато става въпрос за опазването на облика на града?
Доц. Чобанов посочи, че гражданите не един път, и без референдум са взимали нещата в свои ръце, когато са смятали, че някой строеж не е на мястото си в квартала им. Друг важен момент според него е сериозна поправка в законодателството, която да гарантира, че отнемането на статута на някои исторически архитектурни обекти вече никога няма да се състои. Отнемането на статути се е случвало вече – още през 2003 година, именно поради някои неясноти в текстовете на законите.
Чуйте повече в звуковия файл.
В края на зимата и в навечерието на пролетта ловците са особено заети – хранилките имат нужда от стягане и почистване, дивечът има нужда от подхранване, започват курсовете, а след това са изпитите за ловна правоспособност. За всичко това, но не само, става дума в това издание на "И рибар съм, и ловец съм". Асен Стоименов от Пловдив, секретар на..
Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя на Българския туристически съюз (БТС), Венцислав Венев, за да разберем как съюзът се подготвя за празничните събития и какви предизвикателства стоят пред наследниците на Алеко Константинов...
Преди 82 години след силен обществен отпор българските власти спират депортацията на български евреи от старите предели на България. В Деня на спасяването на българските евреи се връщаме към репортаж на Феня и Искра Декало, излъчен от Тел Авив в ефира на "Terra Култура" през 2023 година . Поводът са двете подписки, подкрепени тогава от различни..
Признателният еврейски народ учредява почетното звание "Праведник на народите" или "Праведник на света", което се присъжда на хора от нееврейски произход, които с риск за живота си са спасявали евреи по време на Холокоста от нацистко изтребление. 20 са българите, които носят това отличие. Тази чест може да бъде присъдена и на 21-ия българин,..
На 10 март България отбелязва едно от най-значимите събития в своята история – спасяването на българските евреи и почитта към жертвите на Холокоста. Тази дата е официално определена с Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г., като тя символизира събитията, известни като "Кюстендилска акция" от 1943 г. Именно тогава политици, общественици и..
На 28 февруари 1947 година е роден яркият български поет Янаки Пртров, известен на децата като Чичо Чичопей. От три години се провежда Национален..
Отиваме в града на липите, където днес отбелязват Световния ден на социалната работа с празничен концерт в Държавната опера – Стара Загора. На..
Радослав Свирецов е пейзажен фотограф и архитект. Казва, че постоянно предизвиква себе си, за да открие скритите красоти на природата и градската среда...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
