Часовник и безвремие, и дългата история на ножа

През 30-те години на миналия век британският поет и аристократ Едуард Джеймс е много близък до течението на сюрреализма и е близък приятел на писателя Олдъс Хъскли, комуто споделя опасенията си, че след Втората световна война вероятно много от занаятите ще замрат и постепенно ще изчезнат. Той изразява готовност да превърне имението си в училище по занаяти, където тези умения да бъдат запазени и предадени на следващите поколения. Случва се така, че днес в имението му се помещава колежът Уест Дийн, а животът на поета го отвежда чак в Мексико. Историята мълчи за това дали Джеймс успява да запази занаятите, но историята на майстора-ножар от София Илия Пешев е близо до нас и говори за търпение, знание и талант.

Ателието на Илия е в София, но той е родом от елинпелинското село Столник и от почти 60 години прави ножове. Правенето на ножове, както голяма част от занаятите, е на ръба между чисто изкуство и занаятчийство. Както всеки занаятчия и Илия се опасява, че занаятът му отмира и е естествено желанието му да предаде умението си и на други. Илия казва за себе си, че има 15 професии и всички те го водят към майсторството, с което изработва изделията си.

През 2008 г. Илия прави голяма изложба на ножове в Националната художествена галерия, но приема да го наричат майстор едва когато е приет в Задругата на майсторите. Той изработва и произведения на изкуството от скрап, които ще бъдат изложени на морето през лятото.

В ателието на Илия един стар часовник не спира да отмерва Времето. И въпреки това разговорът с него потопява слушателя в безвремие и минутите се разтягат между двата си края. В тази два края стоят неуморната творческа енергия, чувството за хумор и желанието за отдаване на всичко, което Човекът създава.

Чуйте цялото предаване в звуковия файл.