Една необемна, но дългочетящата се книга, „Забравената мая“ съдържа кратки есета от писателя и литературовед доцент д-р Калин Михайлов, преподавател по антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“.
Четенето на тези есета предизвиква уникално усещане – онова умение на автора да забелязва обикновените неща, осмисляйки ги емоционално през съвсем космически висши мащаби, без много думи и по някакъв начин близки до езика на читателя. Онова, без което не можем и което различава човешкото живеене от просто размножаване и хлебоядство.
Калин Михайлов гостува на "Артефир" и разказа повече за „Забравената мая“:
"Има за мърморенето, има за раздразнението, има за неща, с които се сблъскваме всеки ден почти... стремил съм се книгата да бъде проста, в добрия смисъл на думата. Т.е. да не бъде излишно претенциозна, нещата да са изразени в самата им сърцевина, така, както са почувствани. Борил съм се с изкушението на занимаващия се професионално с литература да говори сложно.
За посивяващите хора, за малките изненади, за общуването... за забравената мая
Забравената мая препраща към един пасаж от Евангелието, където става дума за малкото мая, която заквасва голямо количество тесто. Там аналогията е свързана с Божието царство, което расте незабелязано. Аз съм имал предвид, в широк смисъл, и препращам към грамотния читател – маята, която е нужна, за да може тестото на нашия живот да втаса и от него да се получи нещо, което става за ядене, нещо употребимо и нещо, което има същност за нас – един живот, способен да принася плод и да умножава доброто. Всяко добро нещо всъщност е вложено от Бог у нас, независимо дали го признаваме и признаваме."
Снимките са предоставени от Калин Михайлов.
Чуйте повече в звуковия файл.
Доц. д-р Калин Михайлов (род. 1966 г. в София) е поет, есеист и литературовед, преподавател по антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“.
Въпреки че възприемам създаването на изкуство като интимен акт между човека и материала, то по своята същност остава дълбоко насочено към общността. В тези моменти материята се преобразява в артефакти, неразривно свързани с преживяванията на другите — с тяхната способност да обогатяват живота, да пораждат връзки и да изграждат отношения с артисти по..
На 12 юли 2025 г. (събота) на плаж "Двореца" сред вълшебната атмосфера на "Двореца" – в миналото място за отдих на румънската кралица Мария, Балчик ще бъде домакин на деветото издание на детския фестивал "Пясъчни творения", съобщи в "Артефир" неговият създател и организатор Мартин Кръстев. Участниците ще имат на разположение час да сътворят..
За шести път през лятото в двора на Гьоте-институт, България, се прожектират документални филми от Германия. Тазгодишната програма "Съвременно германско документално кино под открито небе" се открива днес (10 юли) с "Наследството на Пандора" на режисьорката Ангела Кристлийб. Филмът е от 2024 година и разказва за един от гигантите на европейското кино..
"Родопи филм фест" започва днес от 19 ч. в Смолян поред Регионалната библиотека "Николай Вранчев". Акцентите от фестивалната програма в "Нашият ден“ представя програматорът Илияна Перянова . "Родопи филм фест" съживява традицията на едно от най-емблематичните в миналото филмови събития у нас – форума "Преглед на творчеството на младите..
На живо от Монако – едно от най-бляскавите кътчета на Лазурния бряг – в "Нашият ден" се включва колегата Юлия Владимирова. Тя разказва за форума One Masters Monte-Carlo, който се провежда в рамките на Седмицата на изкуствата в Монако. Събитието е място за среща между съвременното изкуство, изтънчената бижутерия и по-класическите..
"Родих се в Сопот на 1850 година. Свърших трикласното училище там; следвах на 1867 година в четвърти клас на Пловдивската гимназия... Записах стихове –..
В “Нашият ден“ представяме филм "Българите от Маутхаузен" с автори Андрея Тодорова, Кристина Каньова, Калоян Колев, ученици в Националната професионална..
Несъгласието за даряване на органи, тъкани и клетки да се изразява в декларация, вместо в здравноосигурителната книжка, предвижда проект за промени в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg