Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Covid-19: Неравенства при възстановяване от пандемията

Снимка: Pixabay

Неравенства се откриват дори и при неравномерния темп на възстановяване от пандемията. Преди коронакризата много често се говореше за т.нар. “развитие на две скорости“. Това беше тема, чието съществуване признаха всички европейски лидери, независимо от задълбочената, провеждана с години кохезионна политика в рамките на ЕС.

Развитието на “различни скорости“ не е проблем само за ЕС. Сякаш пандемията измести темата от фокуса на вниманието на политиците, изследователите и икономистите и я замени с друга, която зае нашето съзнание в изтеклата вече година.

Темата коментира в “Нашият ден“ Ивана Мурджева.

“От началото на тази година започват все по-уверено да се чуват гласове, които говорят за заплаха и възникване на неравенства поради неравномерно възстановяване след корона кризата.

Един от тези ръководители, които много аргументирано изказва своята теза, е управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, която в множество интервюта от февруари 2021 г. уверено говори за това, че същинският проблем след Covid кризата е не точно икономическите затруднения, които всяка страна ще изпита, а неравномерността във възстановяването, което ще доведе до задълбочаване на разликите в икономиките в световен план.


Това означава, че не всяка страна ще се възстанови с равен темп след кризата. И темпът на възстановяване ще зависи от множество фактори, свързани с вътрешната структура на икономиката, устойчивостта ѝ, и равномерното разпределение на ресурсите във вътрешната ѝ структура. Също и възможността на държавата да поема кризи и да отговаря адекватно на кризи чрез действия за подпомагане. Устойчивостта на социалните и здравните системи в страната. И самата подготовка на гражданите за солидарност по време на криза.

Всички тези елементи, взети вкупом, може би не рисуват точно икономическа картина, а много по-голяма, богата социално-икономическа. Но това са фактори, които показват, че различните икономики се възстановяват по различен начин.

Независимо от това, че всяка икономика прилагаше мерки за подпомагане на своите граждани и бизнес, се оказва, че тези мерки имат много различна структура и в някои страни те не са произвели очаквания ефект. Или са произвели забавен такъв, който е довел до по-голяма степен на спад и загуба на доходи при населението. Говори се за загуба на доходи от 22 до 13%“.

Чуйте Ивана Мурджева в звуковия файл.

Снимки: Pixabay
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Христо Фотев

Спомен за Христо Фотев

На 27 юли през 2002 г. ни напусна големият български поет Христо Фотев. Още с първите си книги Фотев е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“...

публикувано на 27.07.21 в 08:30
Акад. Атанас Иванов Атанасов

Акад. Атанасов: Внасяме храна, несъвместима с нашия геном

Акад. Атанас Иванов Атанасов е един от пионерите на растителната биотехнология в света. Наскоро излезе и новата му книга “Живот и наука през моите очи“.  Той е част от учените, които на практика създават бионезависимостта на България.  Имаше години, в които България произвежда своята селскостопанска продукция, разчитайки на собствена база семена...

публикувано на 26.07.21 в 11:21

Качеството на човешките отношения е основен фактор за качеството на живот

Стареенето е неизбежно, но може да бъде наситено с много по-положителни преживявания, казва в “Нашият ден“ психологът д-р Пламен Димитров : "Когато мислим за жизнения път на човека, трябва да знаем нещо, което дългосрочните изследвания, които не са икономически, нито политически или социологически, а дълбинни – здравно-психологически и..

публикувано на 26.07.21 в 11:19

Съвременните измерения на бесовете

Като избягваме да се взираме в злото на този свят, рядко си задаваме въпроса за неговата причина. Случили ни се нещо неприятно, достигне ли ни нещастие, сме склонни да припишем вината на хората, които са около нас, но трудно я търсим в самите нас. Вгледаме ли се в своите постъпки ще разберем, че и на нас ни се случва нерядко да грешим. Понякога..

публикувано на 26.07.21 в 10:35
Д-р Любослав Костов, икономист и директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ

Актуализацията на пенсиите: първа стъпка, но да не бъде единичен акт

Служебното правителство ще обсъди с работодатели и синдикати предложеното увеличение на пенсиите. Предвижда се от 1 октомври минималната пенсия да стане 340 лева, вместо сегашните 300 лева, а максималната да бъде 1500, вместо досегашните 1440 лева. Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Любослав Костов , икономист и директор на Института за..

публикувано на 26.07.21 в 09:19