Как са свързани културата, обществените отношения, икономическото и социално развитие с успеха на определени общности?
Темата коментира в “Нашият ден“ преподавателя в УНСС проф. Марин Паунов.
Тя е свързана с набора от ценности, които дават смисъл на това, което възприемаме. И в крайна сметка културата, чрез този ценностен апарат, формира отражателните светове в главите ни.
Това по-скоро е култура и погледната по този начин, тя е още по-съществена за икономическото и социално развитие във всяка общност. Културата стои в началото и в края на всяко човешко възприятие.
Представители на две различни култури, гледайки едно и също нещо, разбират различни неща. И това е факт, който би трябвало да подчертаем.
Връзката икономика – култура е доста изследвана. Ако се върнем към такъв класик като Маркс, ще видим там добре познатата ни фраза, че “Битието определя съзнанието“. Това преведено означава, че т.нар. “база“ определя “надстройката“, т.е. културата.
В същото време е налице и една много силна обратна връзка, с която се занимава отново Маркс. Той разглежда различните форми на развитие на капитализма в различи държави – Русия, Англия, Германия и др. Налице е една много сериозна, но дълбоко подценявана връзка – между културата, като определящ фактор, и параметри на икономическото и социално развитие, от друга страна."
Чуйте Марин Паунов в звуковия файл.
Темата коментира доц. Николай Гочев, преподавател в катедра „Класически филологии“ на Софийския университет:
Колко назад трябва да гледаме
“Ако говорим за икономика, трябва да видим кога за пръв път, по кое време в Европа започва да се говори за тази дейност. Като начало е хубаво да се каже какво означава тази дума. Тя идва от старогръцкото ойкономике и се разбира като изкуство, знание за управление, за устройство на дома на домакинството. Или знание за правилата, по които се устройва домакинството."
За какво съществува икономиката
"Още в много древни времена в литературни и в свещени текстове започва да се говори за това, че някога човечеството е живяло в едно щастливо състояние, в което не е имало нужда от нищо. Не е имало нужда от това да придобива необходимото за живот, защото природата му е давала всичко.
Обаче в един момент, в резултат на някакъв инцидент, на грешка, животът е престанал да дава необходимото за живот.
И тогава се е наложило – човекът със своя труд да се заеме и да възстанови тази липса и да постигне независимост, самодостатъчност спрямо тази враждебно настроена природа. И тогава възникнала икономическата дейност. Човек е започнал да си задава въпроси кой е най-добрият начин да се постигне сигурен поминък.
В началото се е сметнало, както личи от един епизод в “Одисея“, че най-добрият начин човек да постигне поминък е да се занимава със скотовъдство. Има един забавен разказ в “Одисея“. Един дивак, съвършено нецивилизован персонаж, който има стада от овце и кози, които са му напълно достатъчни за неговия поминък. Той няма деца и семейство, не почита богове.
Омир в “Одисея“ ни разказва за най-древния начин, най-далечния от цивилизацията начин човек да постигне независимост от природата и поминък – скотовъдството.
Следващият период, за който и Омир знае, но знае и един много прочут негов съвременник – Хезиод, е периодът на земеделието. Когато човечеството познава металите и преминава на една по-висока степен на развитие в икономически смисъл. Започва да обработва земята и да извлича от нея необходимото за поминък.
Тогава икономиката се занимава с това човек да не преживява ден за ден, както е в дивото състояние, а година за година. Тогава се осигурява тази възможност. Целта на земеделския стопанин е да събере своята реколта, да си направи вино, да си събере жито и с тези блага да достигне до другата година, без да се стреми към печалба.
Това са първите начини да се постигне поминък – земеделието и скотовъдството."
Чуйте Николай Гочев в звуковия файл.
За добрите практики в грижата за бездомните животни в "Нашият ден" разговаряме със Стефан Курдов , журналист, музикант и двигател на гражданската инициатива за създаване на зоополиция във Варна. Курдов заявява: "Водим разговори с ръководството на града. Идеята е да се създадат сертификати за доброволни структури за предпазване на животните от..
Между 18 и 22 февруари в Панаирното градче в Пловдив традиционно и отново съвкупно се проведоха международните изложенията Агра, Винария и Фуудтех, събирайки по този начин целия път от производството до преработването на земеделската продукция. Акцентите в изложението и деловата му програма тази година бяха прецизното земеделие и връзката между..
В рубриката "Мигранти с таланти" ви срещаме с един финландски художник. Той се казва Томи Нордгрен и е роден в столицата на Финландия – Хелзинки. Учил е в Художествената академия "Пекка Халонен" в родината си, както и в санктпетербургската Художествена академия. За първи път идва в България и пристига в старата ни престолна столица през 2004 година,..
В сила е забраната за лов и риболов, но въпреки това има някои "вратички" да се лови риба в тъмната част на денонощието при определени условия. Какви са те и какво ще правят ловците по време на забраната (но не само това), можете да научите от Росен Мирчев и Асен Масларски – гласовете на предаването "И рибар съм, и ловец съм". Чуйте сладката..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" отново един до друг са рибарят Асен Масларски и ловецът Росен Мирчев. А разговорът е за гората българска. Поводът е стогодишен, та даже двойно вековен – век навърши Седмицата на гората, век празнува и лесовъдското образование в България! Гост на предаването е инж. Иван Ризов, зам.-директор на..
Между преводите и футбола – разговор в "Нашият ден" с Радослав Папазов , преводач от шведски и норвежки език и професионален футболен коментатор...
Преди 10 години на 22 април беше открита новата галерия "Стубел" с тринадесет картини от серията "Вертикали" изложбата на Атанас Парушев-Шока "Абстрактно"...
За три дни от днес до 26 април за четвърти път ще се проведат "Литературни срещи" на фондация "Прочети София". Темата е "Археология на паметта". Автори..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
