Какво показва „Индексът на щастието на българите“ за 2020 г.

Когато се каже “индекс на щастието“, повечето хора се сещат за малка държава в Хималаите – Бутан, която отрича брутния вътрешен продукт като основен показател за развитие и го заменя с “брутно национално щастие“.

От 1971 г. тя въвежда официално и измерване на индекс на щастието. А през юли 2011 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, с която призовава страните, които са членки на ООН, да оценят щастието на своите хора и да го използват като ориентир в държавната политика.

От 2018 г. по поръчка на списание “Мениджър“ се прави представително изследване на личното и общностно щастие в България от GConsulting.

Какво показва третото национално представително проучване на „Индекс на щастието на българите“ за пандемичната 2020 година? Как Covid-19 кризата промени базисните ни ценности за щастие? Какви са новите принципи и нагласи за професионална удовлетвореност? Какво могат да направят работодателите, за да отговорят на променените реалности и да поддържат добър общ климат на щастливи служители и колеги?

Темите коментира в “Нашият ден“ Живко Георгиев, социолог, управител и създател на агенция G Consulting.

“Измеренията, които теглят нагоре стойността на общото интегрираното щастие, и там сме далеч над средните световни стойности. Първата е социална подкрепа от близкото обкръжение. Може да си говорим, че има отчуждение между хората, че има разкъсване на родствени връзки, че синът или  бащата е в чужбина, но българинът все още може да разчита много на социална подкрепа, този механизъм функционира.

И то обира много от драматичните измерения, които идват от средата, от тенденциите в социума. Там сме десет пункта над средното световно равнище.

Добре сме и по индикаторите за психическо здраве. Не мислете, че хората по света са по-добре, там тенденциите са негативни.

Парадоксално, но и по физическо здраве сме над средното световно равнище, как човек усеща себе си.

Добре сме по баланс на времето. В сравнение с по-развитите страни, които са еталони за нас, тук балансът между свободно и работно време е малко по-добър. Все пак сме малко по-ориентирани. Този баланс е много по-добър в Близкия изток.

Това, което смъква с поне един пункт надолу общия индекс, е удовлетвореността от управлението и това не е само през тази година.

В цял свят това е най-критичното измерение, никъде хората не са доволни от начина, по който биват управлявани, по който изграждат връзката си с управляващите, но пак сме много под средното. При нас този показател е под 40 пункта.

При границата между благополучие и неблагополучие – под 50 пункта.

Не сме удовлетворени доста под средното световно равнище от качеството на околната среда. Тук нямаме предвид природата, имаме красива природа, но ние живеем в квартали, в градчета, селища. Знаете какви са проблемите – шума, замърсеност, застрояване..

По средното световно равнище сме и по жизнен стандарт, т.е. финансова стабилност. Тази година малко парадоксално е по-добре от миналата.

Не са се вдигнали толкова доходите тази година, даже на много хора са паднали, но разходите са се свили много повече. Тази тенденция има позитивен тренд и в световен мащаб.

Какво могат да направят работодателите, за да отговорят на променените реалности и да поддържат добър общ климат на щастливи служители и колеги?

Темата коментира в “Нашият ден“ Катя Димитрова, съосновател и управляващ партньор на комуникационната група „Интерпартнерс“.

“Трябва да отчетем като много положителна стъпка това, че изобщо последните години започнахме да говорим за щастието и да го измерваме, нещо което по принцип не е характерно в България.

Сякаш говорим повече за нещастието. Винаги си говорим, че сме най-бедната, най-застаряваща нация, ние винаги сме на опашката. Самият факт, че хората са попитани за това колко са щастливи, а не колко са нещастни е огромна крачка напред.

Резултатите от проучването не ме изненадват чак толкова.

Ако погледнем средите на бизнеса в последните години, още преди пандемията започна тенденция - хората да бъдат поставени в центъра на организацията.

Това което е важно за служителите, това което има значение за тях, което ги прави щастливи, работодателите осъзнаха, че в голяма степен ги прави и по-продуктивни и пандемията просто ускори тези процеси. Там където си мислехме преди, че ще стигнем след пет години, всъщност стигнахме много по-бързо и някак си тези отношения работодател-служител са поставени в момента в баланс.

Дигитализацията е един от процесите които пандемиите ускори страшно много, но и някак си тази диалогичност между бизнеса, между лидерите в бизнеса и между служителите в бизнеса, се изнесе на съвсем друго ниво.

Някак пазарът работодател -служители в момента много естествено е в баланс между търсене и предлагане. Последните години виждаме как има периоди, в които пазарът са диктуваше само от служителите. Те изискват изискват и работодателят се чуди какво да направи, за да отговори на тези изисквания, тъй като качествени хора не достигат.

Както и обратното – преди това пък сме имали периоди, в които пазарът изцяло се диктуваше от работодателя и всъщност служителят трябваше да се съобрази.

В последните години тези роли много се промениха и пандемията още повече катализира това.

В момента и за двете страни е важно какво прави щастлива другата страна и така продуктивността на бизнеса на практика е много по-добра.

Какво показа тази една година

Кривата на продуктивността много се промени в хода на пандемията. В началото, когато много рязко всички останахме домашен офис, продуктивността се вдигна. Хората работеха много повече отколкото се простираха рамките на 8-часовия работен ден.

Това обаче с напредването на епидемията, с умората на хората от това да си стоят само вкъщи се промени. Няколко бизнес асоциации бяха правили проучване, в което имаше много интересни цифри. Ако в началото компаниите, при които се е вдигнала продуктивността бяха да кажем 46%, някъде към януари месец този процент вече спадна на 15.

Тоест имаше една умора, едно износване. Работата навлезе в личното ни пространство, тя навлезе в домовете ни.

Според мен балансът отново се завръща офисите променят своята роля. Офисът вече не е място, в което човек трябва да бъде от девет до шест, офисът има роля на средище, място за общуване, за обмяна на идеи, за флирт, ако щете. Място, в което човек може да се разнообрази.

Чуйте Живко Георгиев и Катя Димитрова от звуковия файл.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Разговор на Милена Воденичарова с Живко Георгиев и Катя Димитрова в “Нашият ден“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.