Пламена Николова: Политиките за децата трябва да са в широка рамка, а не на парче

През последните години над 400 000 деца в България живеят в риск от бедност и социално изключване и това е трайна тенденция. Всяко трето дете няма да може да отиде на почивка, да спортува, да има книги и учебни пособия.

България е единствената страна в Европейския съюз без Национална многопрофилна детска болница. 46% от 15-годишните ученици са практически функционално неграмотни.

Здравната каса отделя едва 11% от бюджета си за лечение и лекарство на деца. България остава с най-високи нива на детска смъртност в Европейския съюз. У нас няма ефективна система за детско и младежко правосъдие. Все по-голям процент от учениците отпадат от училище. Всяка година над 1400 деца стават жертва на престъпление.

Това са част от проблемите, които са акцент в инициативата на Национална мрежа за децата “Парламентарна група за децата“. Какви са решенията и спешните реформи?

Темата коментира в “Нашият ден“ Пламена Николова, експерт в отдел политики за децата в Национална мрежа за децата.

"Всъщност нашата кампания започна преди предишните избори през месец март. И до провеждането на парламентарните избори на 4-ти април бяха подкрепени от над 150 кандидат-депутати.

В момента сме във втора кампания поради краткия живот на 45-ото Народно събрание. Отново сме се обърнали към кандидат-депутатите със същия призив – да оставят своите партийни различия и ако те станат част от следващото Народно събрание или станат част от следващото правителство, да поемат един траен ангажимент към децата и тяхното благосъстояние.

То не е никак добро в България и това не е само политически проблем, а обществен.

Доколкото политиците могат да бъдат обвинени в някакви интереси и пристрастния, то защо обществото не е направило достатъчно, не е натискало достатъчно управляващите да решат трайни проблеми като детската бедност или липсата на Национална детска болница остава изцяло в задачите на суверена, с които за съжаление мисля, че не се справяме."

Политики за децата и обществен консенсус

"Декларативен интерес и консенсус има във всички партии с изключение на някои крайни формации.

Защото е трудно една партия, особено в предизборен период да каже, че не се интересува от децата. Или детските политики не са наш приоритет, ние са занимаваме само с икономиката.

Естествено под форма на обещания и на поети ангажименти всички стигат доста бързо до един консенсус – децата са важни, ранното детско развитие е важно, трябва да реформираме образованието и да отделяме повече за здравеопазване.

Опитът показва, че когато се опре до реална реформа на политики или на приемане на законодателство, което трябва да  бъде по-добро за децата, това отнема години на дебати и спорове и много трудно се стига до реално подобряване.

Например законът, който в момента се занимава с деца, които са в конфликт със закона, е от 60-те години на ХХ в. Седми или осма година е вече, в която вече и неправителственият сектор, и една доста малка част от юристите се опитват да прокарат едно изцяло ново законодателство в тази сфера. За съжаление няма никаква политическа воля за това.

Законът за образованието отне 13 години да бъде приет. В последните пет години усилено се говори за детска болница, има граждански инициатива в момента, петиция, която има над 80 000. Но въпреки тази енергия и въпреки обещанията, които са получени и ангажиментите дори нямаме нищо черно на бяло."

България изостава от целите на ЕС, свързани с обхващане на децата в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст

"Няма как да се изпълняват политики на парче. Виждаме резултатите от изпълняването на политики така.  Закърпваме някоя дупка и правим нещо, защото вече няма накъде.

Както в момента е с недостига на детските градини в София. Правят се акробатики, за да се компенсират някаква малка част от децата.

Когато политиките не са поставени в една широка рамка като Стратегията за ранно детско развитие или Стратегията за детето, където всички тези политики – здравната, образователната, социалната се свързват и подкрепят децата и семействата от всички страни. Няма как тези системи да проработят добре отделно.

Ние проследяваме детските политики от 10 години чрез нашия мониторингов доклад „Бележник“. И с ужас тази година в десетото негово издание установяваме, че нещата в детските политики, които са били на високо ниво преди 10 години, в момента са на критичния минимум. Има една абдикация от политиките за деца."

Най-неотложните проблеми

"Изключително важна е реформата в здравеопазването. На хартия имаме осигурено безплатно здравеопазване за всички деца. В същото време огромен процент от децата нямат реален достъп.

Ако нямата личен лекар или не могат да стигнат физически до мястото, в което да бъдат лекувани, качеството на тяхното здраве се влошава силно. Има много случаи, в които децата са вече много болни, когато стигат в София, където може да им се предложи помощ.

Другият сектор със сигурност е образованието. Защото, ако продължаваме да произвеждаме функционално неграмотни деца, скоро ще имаме общество, което не може да бъде ангажирано нито като граждани, нито в управлението на държавата, нито в нейната икономика и производство.

Третото нереформирано нещо е социалната система, която би следвало да бъде подкрепяща."

Чуйте Пламена Николова в звуковия файл.