Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

„Сарона” или мястото в Тел Авив, където бъдещето целува миналото

Снимка: Магдалена Гигова

В центъра на Тел Авив е достатъчно да пресечете многолентов булевард, за да се върнете 150 години назад. Къщи като от старовремско германско село се гушат в подножието на небостъргачи в квартала „Сарона”, който е доста по-възрастен от самата столица на Израел. Порутените доскоро домове на немските заселници – тамплерите, днес са скъпи бутици, очарователни ресторантчета, картинни галерии, потънали в зеленина. Те се оглеждат в кокетни езерца с водни лилии. Не само в почивните дни, ами всяка вечер тук е невъзможно да се намери място. Дори при неотдавнашните бомбардировки, хората не преставаха да идват за чаша с приятели или семейна вечеря и само най-предпазливите си запазваха маса в подземните зали, разположени в бившата винарска изба. А през деня майки с колички и ситни хлапета търсят прохлада и забава в детските площадки, заобиколени от дървета и водоскоци.


До тази идилия обаче не се стига лесно. Тъй като е в самото сърце на Тел Авив – между „Азриели” и „Дизенхоф”, апетитите кварталът да бъде сринат и на негово място да се издигнат бизнес сгради са доста настървени. Още повече, че срещу него е Министерството на отбраната и други важни административни централи. Официалната причина е, че улицата пред „Сарона” е тясна за бесния тел-авивски трафик и се получават нервни задръствания.
В суматохата от обсъждания как да се реши проблемът от 90 сгради оцеляват само 56, а доста от кипарисите, с които някогашните пионери-християни на Обетованата земя са облагородявали поселището са изсечени. Жителите на Тел Авив обаче негодуват как историята им се руши под напора на фадромите. Тогава се ражда скъпоструващата, но спасителна идея как хем булевардът да бъде разширен с шест платна, хем къщите да бъдат съхранени. Сградите се подкопават, заедно с основите и на специални платформи върху релси се придвижват 200 метра по-навътре. Следват реставрация и превръщането на квартала в най-модерното място за развлечение. Между другото по същия начин (без пренасянето) е преобразено старото пристанище. Там бившите складове са превърнати в наниз от клубове, ресторанти и сцени под открито небе, където забавлението продължава до зори, разхлаждано от морски я бриз.

Но да се върнем към „Сарона”. Селището е основано на 18 октомври 1871 г. край река Аялон, която по онова време е доста пълноводна и през зимата излиза от бреговете си. Затова тамплерите построяват къщите си на хълм, откъдето успяват да виждат морето. Германските заселници идват в днешен Израел, за да развиват планово селско стопанство. Те наемат архитект Теодор Зандел, който проектира градчето във формата на кръст. За първи път на територията на Палестина те отделят специално внимание на озеленяването – край обществените сгради засаждат средиземноморски борове, по пешеходните алеи – палми, а границите на селището са очертани с кипариси. 400-те немски земеделци отглеждали цитрусови плодове, зеленчуци, произвеждали млечни и месни продукти, вино. През 1904 г. те изкопават кладенец дълбок 52 метра, чрез който с помощта на газова помпа снабдяват цяла „Сарона” по първия в Палестина водопровод. През мазето на един от клубовете се стига по таен тунел до кладенеца, който днес е превърнат в туристическа атракция. Посетителите на модерния квартал могат да видят и все още действаща хидравлична преса, пренесена през 20-те години на ХХ век от Германия. През 1898 г. арх. Зандел построява подземна винена изба по последна дума на техниката, тя помогнала на тамплерите да увеличат производството на вино до 400 000 литра вино годишно, т.е. повече от половин милион стандартни бутилки по 0,75 литра. Изнасяли напитката главно за Германия. По-късно дори построили писта, откъдето да излитат и кацат транспортните самолети.


Навремето около „Сарона” е имало само обработваема земя, граничеща с три арабски селца на север – Сумейл, Джемусин ал Ареб и Шейх Мунис, чиито жители в началото на ХХ век общо едва надхвърляли 1000 души и си живеели сравнително мирно с германците.

В наши дни реставрираните им къщи съжителстват с небостъргачи в центъра на Тел Авив. Няколко галерии за приложно и изобразително изкуство също са предпочели естествения декор на старите тамплерски къщи за експонатите си. Почитателите на хапването и пийването могат да избират между типични еврейски гозби и класическа европейска кухня или да си купят от някое заведение готова кошница за пикник, за да поседнат на зелената трева или на някоя от специално аранжираните масички със семейството си.

Докато четете тези редове може би в „Сарона” откриват поредната реставрирана къща, възродена за нов живот, съчетала почитта към старото с ентусиазма на новото.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Махараджа в Гуджарат, богато хипи в Гоа

Ако мечтаете за почивка в странство, когато се разминат Ковид-проблемите, поемете към Индия. Но не по традиционния маршрут към Тадж Махал и Джайпур, където на „поклонение” са минали хиляди нашенци. Вашето място е не особено популярният като туристическа дестинация щат Гуджарат. Но там пък ще може да спите в двореца на истински махараджа. При това..

публикувано на 19.09.21 в 10:15

България се доказва като европейски лидер в защитата на своите вековни гори

Златица стана деветата община в България, която ще полага грижи за своите стари гори. Общинският съвет на града взе решение 350 хектара горски площи да бъдат поставени под защита като „гори във фаза на старост“. Този успех идва благодарение на целенасочената и интензивна работа на природозащитната организация WWF - България с представителите на..

публикувано на 17.09.21 в 09:10

Духовното възпитание и липсата му в родното образование

15 септември е сакрална дата за българското училище. Празник, който сме празнували и празнуваме всички – от далечното ни минало до днес. Това е празникът, без който не можем. Но дали всичко е наред, дали всички радости и грижи се изчерпват с празничната атмосфера в училищните дворове, с букетите, с школските звънци? Обществото ни е..

публикувано на 15.09.21 в 17:25
Анна-Мария Етова, учител в ЧСУ „Св. Георги“, София

Обучението – не просто присъствено, а и смислено

В тревоги и притеснения как ще започне учебната година в условията на пандемия като че ли оставихме на заден план разговора за това, какво и как се преподава и учи в средното ни училище. А той е важен не само днес и за нас, но и за бъдещето на децата ни и на държавата, в която бихме искали те да живеят щастливи и реализирани. Дали ще е присъствено..

публикувано на 15.09.21 в 14:37

Еврика! Успешни българи: Свилен Попов

Младеж със завидна свобода в изказа и невероятно пространствено мислене – това е впечатлението, което създава у събеседника си Свилен Попов. Той е носител на една от стипендиите за постижения в овладяването на изчислителната математика и математическото моделиране на името на акад. Благовест Сендов, които фондация „Еврика“ връчи в края на миналата..

публикувано на 13.09.21 в 17:05