Ако днес сме изправени пред факта, че Европа и светът не са наясно със същината на „спора“ между България и Северна Македония, причината е в огромна степен десетилетното мълчание на българската страна. Трудно, почти невъзможно е да се отдели политическата от научната интерпретация на отношенията между 1340-годишната държава България и едва 30-годишната независима Република Северна Македония, създадена през 1944 г. като част от Федеративна социалистическа република Югославия.
За 70 години активна и насилствена дебългаризация на населението на Северна Македония, в огромната си част българско, изкуствено създаден книжовен език, също умишлено отдалечаван от българския, пропаганда и клевети по отношение на България, не е чудно, че днес гражданите на съседката ни в голямата си част се възприемат като отделна нация със самостоятелен книжовен език и дори история. Нещо повече, с цената на щедро финансиране и пропаганда младата държава успя да си създаде „лобита“, да отвори македонистични катедри в европейски университети, а напоследък и да създаде впечатление за несъществуващи претенции на България към днешната идентичност, език и суверенитет на Северна Македония. Къде обаче е нашата страна в тази драматична и като че ли безизходна ситуация. Едва в последните десетилетия истината за насилствената македонизация на българите отсам и отвъд границата ни излезе от сферата на принудително премълчаваните факти от историята. Дори след разхлабването на коминтерновската хватка, довела до трагичните за хиляди семейства събития, в Народната република не беше допускано откровено назоваване на фактите с истинските им имена.
Годините на демократизация на обществото ни се оказаха не по-благоприятни за българската национална кауза, тъй като държавата абдикира от грижата за българистичните катедри, лекторатите в чужбина, популяризирането на вековната ни история и култура. За да стигнем до днешната ситуация, в която едва ли не трябва да „доказваме“ неоспорими и отдавна известни факти, наравно с лъжите на северномакедонските политици. Дали държавните ни ръководители ще поемат най-сетне отговорността за разумно политическо решение на спора със Северна Македония, защото спор има единствено на политическо равнище.
Историята и историята на езика не може да са предмет на договорки и компромиси, което предопредели неуспеха на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония.
Как виждат ситуацията изявените български учени проф. Анна-Мария Тотоманова от Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет и проф. Ана Кочева, ръководителка на Секцията по българска диалектология и лингвистична география на Института за български език, чуйте в записа.
През последните дни сериалът "Юношество" разбуни обществения дебат, провокирайки размисли за средата, в която израстват днешните млади хора. Той насочи вниманието към начина, по който възрастните често подценяват факторите, формиращи съзнанието и поведението на новото поколение. В предаването "Време за наука" гостува Яница Петкова от агенция..
Освен Ден на шегата, 1 април е и Международен ден на птиците – една от най-старите дати в природозащитния календар . По този повод д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет и част от общността "Дивата София" споделя своите наблюдения за връзката между присъствието на птици в ежедневието ни и усещането за щастие...
В навечерието на връчването на наградите "Инвеститор на годината", Мила Ненова , изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции, сподели в ефира на "Нашият ден" важността на тези награди за икономиката на страната и усилията, които се полагат за подобряване на инвестиционния климат в България. Тя подчерта, че събитието е не само..
Гимназията по механизация на селското стопанство "Пейо Яворов" в гр. Гоце Делчев изглежда е едно от най-бързо развиващите се училища в страната. Дори ако вземем само един от показателите – постоянно увеличаващият се брой на учениците – няма да сгрешим, ако допуснем, че тази гимназия дава надежда за бъдещето на селското стопанство в България. За..
1 април е не само Денят на шегата, а и Международният ден на птиците. Във Велико Търново днес, от 18:00 часа, в ТАМ – пространство за културни събития и социални инициативи, ще бъде създаден клуб по орнитология "В света на птиците". Негов инициатор е екологът Красимир Христов. С него разговаря редакторът Ани Маринова. Слушайте!
В рубриката "Културен код" на предаването Terra Култура гостува маестро Константин Илиевски – главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското..
Вървиш, не спираш, силуети на хора се движат около теб, но ти чуваш само неговия глас. Превзел те е. Говори ти за старата любов, която е като сън,..
През 1970 г. Международната организация за радиоразпръскване обявява 1 април за Международен ден на хумора и шегата по радиото, с цел да се напомни на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
