Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Може ли да спре обезлюдяването на селата

Икономическият потенциал на културата в малките населени места

Рискът от социална изолация и бедност в целия Европейски съюз е най-висок за българите, живеещи в селата.

Колкото по-мощна е икономическата централизация, толкова по-пусти откъм граждански глас са селата, чиито жители не могат дори да избират собствения си кмет при население под 350 жители.

Населението в селата има изразено по-малко влияние върху политиките, които го засягат пряко в сравнение с това в градовете. Това е дефинирал като един от проблемите на селските райони екипът на “Фабрика за идеи“.

Какви са причините за обезлюдяването на малките населени места и възможните инструменти за справянето?

Темата коментира в “Нашият ден“ Янина Танева, основател на „Фабрика за идеи“:

“Вече шест години работим с нашата инициатива “Резиденция Баба“ в над 30 села в страната. Свързвайки млади хора от градовете с възрастните хора по селата, започнахме да виждаме, че проблемите са системни и много по-големи, отколкото малка програма и организация като нашата би могла да реши. Те са вследствие на липса на политики, които да коригират трайните тенденции на обезлюдяване. В последните години няма никаква целенасочена политика, която да компенсира, случващото се в селата.

Именно за това след шест години работа в българските села решихме, че трябва да направим нещо повече от това, което правим. Че трябва да има по-голямо обединение от организации, кметове, местни хора в една солидарна платформа и експерти, за да може да си представим българското село в бъдеще време. Да можем да предложим варианти за това то да бъде едно атрактивно място за младите хора."


108 хил. души са се върнали да живеят на село миналата година

"Пандемията и ситуацията, в която бяхме поставени през изминалата година, със сигурност изведе на преден план истината, която много хора знаем. Качеството на живот в малките населени места може да бъде много по-високо по много причини – сигурност, качество на въздуха, качество на човешките взаимоотношения.

В исторически план българското село е било винаги една изключително еманципирана единица. То е било изключително саможиво. Настоящата ситуация не бива да продължава, защото българското село е символ на свобода, затова привлича млади семейства, нови заселници и дистанционно работещи хора. Но, за да може това да се провиди като трайна тенденция, селото трябва да има достъп до социални услуги и до граждански права, каквито в момента всъщност няма."

Основните проблеми в Северозападните села

"Специално Северозападът има една тенденция в медиите да бъде представян с наратива за бедността, тъй като е мястото, което първо се е обезлюдило. Цели села заминаваха за Валенсия например. Именно в тези села има тенденция на завръщане, на оправяне на къщите."

Проектът “Право на село“ – изграждане на работеща застъпническа мрежа за правата на хората в риск от бедност в българските села

"Едно от нещата, които забелязваме в нашата теренна работа в българските села, е липсата на капацитет за справяне с належащи проблеми – от инфраструктурни до юридически.

Решихме, че има нужда от много по-широка и по-голяма експертна група, загрижена за българското село, която да работи с местните хора на терен. Ще се опитаме да привлечен на терен експерти от различни области. Идеята е да се създаде платформа, в която селата могат да адресират проблеми, които са набелязали.

А пък експерти, участващи в платформата, могат да помагат на тези села. Като начало има конкретни села в Северозапада, в които като продължение на “Резиденция Баба“ ще прекараме време с тях заедно с местните хора, обсъждайки проблеми и възможни решения. Тези експерти ще работят по различни решения за селата."

Чуйте Янина Танева от звуковия файл.

Ослен КриводолТемата коментира в “Нашият ден“ Роман Иванов, кметски наместник на село Ослен Криводол:

“Проблемите ги решаваме напълно, като печелим различни проекти, имаме финансиране, имаме много голяма помощ от Община Мездра.

Имам намерение да направя селцето ни много красиво и приветливо за живот. То е тип възрожденско село с много древни корени. Имаме тракийски могили, некрополи, средновековна църква. Имаме светилище, което открихме съвсем наскоро.

Хората се изхранват най-вече със земеделие. Нашето село се развива, не е със затихващи функции. Имаме 24 деца. Идват и много млади хора. Има и повишен интерес към закупуването на къщи в селото."

Чуйте Роман Иванов в звуковия файл.

Събор в Старо селоИма ли икономически потенциал културата в малките населени места?

Темата коментира в “Нашият ден“ Елена Стойчева, режисьор документалист.

“Мисля, че “Резиденция Баба“ имаше роля в това да започна да се интересувам от кино. Културното наследство определено има голям икономически потенциал.

В България имаме уникално културно наследство. В Австрия и Германия много малки населени места са изключително поддържани. Това, което те имат като сграден фонд, интересни къщи, типична архитектура. Те се развиват като притегателни центрове за различен вид туристи.

С приемането на дистанционната работа все повече хора и там и тук ще отидат да работя и живеят на село.

И в Австрия има много голям проблем с обезлюдяването, примерно в планинските райони. Но там има по-сериозни политики за това да се развиват даже периферните райони, които са приоритет на  дадени програми."

Чуйте Елена Стойчева в звуковия файл.

Снимки: Фейсбук, Незабравка Кирова, “Резиденция Баба“


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Дарислав Николов: ИИ има сериозно място в медицината, но няма как да замести емпатията

Как навлизат Изкуственият интелект и новите технологии в медицината и дали ще спечелят битката за човешкото здраве?  В последните години наблюдаваме значителен напредък в медицината благодарение на изкуствения интелект (ИИ) и новите технологии. В предаването "Време за наука" младият лекар Дарислав Николов сподели своите виждания и опит относно..

обновено на 23.07.24 в 12:38
Нина Цанева и Деница Симеонова

Деница Симеонова: За възможностите на женското лидерство в Европа

Деница Симеонова е предприемач с дългогодишен международен опит в технологичния сектор. Като народен представител и бивш председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Симеонова се фокусира върху политики в подкрепа на малкия и средния бизнес в България. Повод за разговор в "Нашият ден" е предстоящото Лятно училище по женско..

публикувано на 23.07.24 в 12:25

Илияна Йотова: Нужен е координиран подход, за да покажем значението на българистиката

Преди по-малко от месец се проведе международният форум за кирилицата "Азбука. Език. Идентичност", инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Двудневната конференция бе организирана с подкрепата на Министерството на образованието и науката, продължавайки традицията на международния форум за кирилицата "…И ний сме дали нещо на света" от 2022 г...

обновено на 23.07.24 в 11:30
Константин Иречек

Константин Иречек, или какво не знаем за него?

На 24 юли се навършват 170 години от рождението на Константин Иречек, младият чешки учен, написал първата академична история на страната ни и допринесъл за изграждането на следосвобожденска България. Повечето от нас свързват името му най-вече с романа на Алеко Константинов "Бай Ганьо", чийто герой е той, а напоследък и с някои цитати от неговия..

публикувано на 23.07.24 в 09:16

Проф. Любомир Топалов – за Америка, през Япония и Виетнам

Проф. Любомир Топалов е преподавател в Университета в Бостън в САЩ. Бил е и 10 години преподавател по политология и международни отношения в Университета "Мейджи“ в Токио. Автор е на книгата "Политическа икономия на популизма“. Пътят на един радиоводещ в БНР до преподавател в Америка и Япония. Краткият престой по неволя във Виетнам. Защо земята..

публикувано на 22.07.24 в 12:20