Малко след откриването на изложбата, посветена на живота и творчеството на Борис и Славка Деневи (в края на май), Зорница Христова написа, че тази изложба се усеща като литература, „като разказ, като читателско преживяване“. А ние можем да отидем и още по-нататък, като кажем, че самото пространство е организирано по такъв начин, че сякаш посетителите попадат между страниците на една огромна книга. Тази огромна книга, разположена в непосредствена близост до дома на двамата художници на „Шипка“ 18, разказва цяло едно столетие – от раждането на бащата (Борис Денев) през 1883г. до смъртта на дъщерята (Славка Денева) през 1984г.
Тук ще намерите (вписани в полето на „книгата“) първите скици на Борис Денев за създаване на летателен апарат (от началото на миналия век), с който се говори, че дори е полетял за няколко метра. Тук са и радограмофонът „Минерва“, подарен на семейството от техния добър приятел Борис Христов (в едни вече много по-тежки години). Тук са убитите коне на бойното поле, адамитите, фейлетонът на Борис Денев, в който той разказва колко хубаво е, че не е бил футурист, когато по погрешка бива арестуван в Истанбул; тук е и мъжката баня в трудовия лагер където е изпратен след 9 септември по донос на свой роднина.
В частта, посветена на Славка Денева пък се изправяме фронтално пред дипломната ѝ работа, в която берачките на домати съвсем не са по социалистически ведри, а напомнят много повече на персонажи от фламандската живопис. Именно изборът да не „поправи“ картината си, за да угоди на каноните на времето, предопределят и нелекия житейски път на Славка Денева през следващите десетилетия (до самата ѝ смърт). Тук са натюрмортите й, които са хем самобитни, хем съзвучни със света, а не с тукашния курс в изобразителното изкуство по онова време. Тук е и портретът на Иванка Сокерова. Тук са редица нейни недовършени творби – нещо характерно за цялото й творчество; тук е и домашната й библиотека на няколко езика, в която централно място заемат автори като Жорж Перек и Хенри Милър…
Разбира се, тук са и всички скрити ниши и ъгълчета, които трябва сами да си откриете (имате само два дни – вторник и сряда, 13 и 14 юли, от 11 до 19 ч.). А ние с Антон Стайков и Свобода Цекова, на които дължим тази монументална изложба (културното събитие на годината за София, по наше скромно мнение), сме застанали пред инсталацията с радиограмофона „Минерва“ с натрупаните плочи и бюстовете на двамата художници върху ръждясала количка, и оттук започваме нашата радиообиколка, следвайки съдържанието на „книгата“ – „1883-1919 – Борис Денев. Детство и младежки годни. Германия. Войни“, „1920-1944 – В добро и зло: творчество, семейство, отново война“, „1944-1968 – Социализъм. Време на изпитания. Баща и дъщеря художници. Театър „Фукара“ и „1969-1984 – Славка Денева. Човекът и вещите. Чистото изкуство“… Но, разбира се, можете да ни слушате и по-нататък (за сравнение с личните впечатления): сега е по-важно да отидете, защото имате време само до тази сряда…
Третото събитие от новата поредица "По следите на изгубената поезия" в Литературния клуб на Столична библиотека е на 18 декември от 18:30 ч. Поредицата се представят автори, започнали творческия си път като поети, но след това преминали към друг жанр или жанрове, в които са се утвърдили. Този път гостува писател, чиято популярност се гради върху..
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето посещение в "Страната на изгряващото слънце" – специално място, в което преоткрива себе си: "Кацнахме по залез и първото, което видях от Япония, след седем години, беше залезът над Фуджи-сан и огрени..
В редакция "Хумор и сатира" наистина обичаме да пътуваме, най-вече с въображението си, но и традиционно, например с влак. За нас и за всички като нас има кой да се погрижи, което може би е повод за радост. Чуйте информация за новото в придвижването с железниците у нас от 1 януари, а останалото слушайте всяка неделя след новините в 18 часа ...
"Формация "Артисти със сребро в косите" при САБ спретва на 19 декември артистична следобедна юбилейка, да си поюбилействаме, дето на 19 декември 1934 в 15 ч. се роди нашият човек Никола Петков – лице с образование, достижения в забавно-развлекателния сектор и нечакан имидж" – пише в симпатичната покана до "Артефир". Предаването представи преди време..
Днес, 17 декември, от 17,30 ч., в зала "Галерия" на Националния студентски дом - София е рециталът на лауреатите в десетото издание на Националния литературен конкурс на името на Георги Черняков – дългогодишен ментор на писателите студенти от някогашния литературен кабинет "Димчо Дебелянов". Ще бъде представен и сборникът "Гнездото. Том 2", включващ..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Обичам пица, харесвам италианския футбол, обожавам Венеция и Таормина; встрастен съм в мелодиката на Нино Рота и маестро Мориконе, имам лични истории със..
Животът е движение от въпрос към отговор и… отново към въпрос. Може би затова, когато зрителите потърсят " Отговор на всички въпроси " в едноименния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg