16 юли
Изпълнения на струнен квартет „Герхард“.
3.00 часа – Самюъл Барбър (1910-1981), Адажио за струнни.
3.08 часа – Филип Глас (1937), Струнен квартет №2 „Company“ (1983).
3.18 часа – Франц Шуберт (1797-1828), Струнен квартет №15 в Сол мажор, D.887.
4.04 часа – Ференц Лист (1811-1886), Соната за пиано в си минор S.178. Изпълнява Чжанг Зуо.
4.32 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), Симфония №7 във фа мажор, опус 93. Изпълнява Филхармоничният оркестър на Берген с диригент Рафаел Фрюбек де Бургос.
17 юли
3.00 часа – Даниел Борц (р.1943), Фанфари за Херберт Бломстед.
3.03 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Концерт за цигулка № 5 в Ла мажор, К. 219, „Турски“. Солист Йохан Далене (цигулка).
3.33 часа – Франц Шуберт (1797-1928), Симфония № 9 в До мажор, D.944, „Голямата“.
Изпълнява Симфоничният оркестър на Шведското радио с диригент Херберт Бломстед.
4.31 часа – Роберт Шуман (1810-1856), текст Хайнрих Хайне. Вокален цикъл „Любовта на поета“, опус 48. Изпълняват Иън Бостридж (тенор) и Лейф Уве Анснес (пиано).
18 юли
Свири Филхармоничният оркестър на Оуклънд. Диригент – Даниел Блендалф.
3.00 часа – Джон Антъни Ричи (1921-2014), Сюита №1 за струнни.
3.16 часа – Едвард Григ (1843-1907), Концерт за пиано в ла минор, опус 16. Солист – Алесио Бакс.
3.45 часа – Александър Скрябин (1871-1915), Прелюд за лява ръка, опус 9 №1. Изпълнява Алесио Бакс (пиано).
3.48 часа – Жан Сибелиус (1865-1957), Симфония №5 в ми бемол мажор, опус 82.
4.20 часа – Франц Шуберт (1797-1828), Струнен квартет №14 в ре минор, D 810 „Смъртта и момичето“. Изпълнява струнен квартет „Себастиан“.
19 юли
3.00 часа – Едвард Григ (1843-1907), Концерт за пиано в ла минор, опус 16. Солист: Ян Лисецки (пиано).
3.33 часа – Антон Брукнер (1824-1896), Симфония № 7 в Ми мажор.
Изпълнява Националният симфоничен оркестър на РАИ с диригент Джеймс Конлън.
4.43 часа – Сиджизмондо д‘Индия (ок.1582-1629), „Ако ти, жесток, Силвио, изстреляш стрела по мен ...“ – петгласен мадригал из 8-ма книга с мадригали. Изпълнява вокален ансамбъл „Кантус Кьолн“.
20 юли
Свири пианистът Евгени Конов.
3.00 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), „Песен на чучулигата“ – Март из „Годишните времена, опус 37 б.
3.03 часа – Александър Скрябин (1871-1915), 3 етюда за пиано, опус 65.
3.12 часа – Игор Стравински (1882-1971), Танго.
3.15 часа – Игор Стравински (1882-1971), Три фрагмента из балета „Петрушка“.
3.33 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Прелюд в сол диез минор, опус 32, №12.
3.36 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Allegro из „Етюди-картини“, опус 39.
3.40 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Фуга в ре минор.
3.43 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Соната за пиано № 2 в си бемол минор, опус 36.
4.04 часа – Ференц Лист (1811-1886), „Мазепа“ – Трансцедентален етюд №4 из „12 трансцедентални етюда“, S. 139'.
4.12 часа – Владимир Хоровиц (1904-1989), Вариации върху тема из операта на Бизе „Кармен“.
4.16 часа – Жорж Бизе (1838-1875), Сюита №1 „Кармен“. Изпълнява Симфоничният оркестър на Словашкото радио. Диригент – Роберт Станковски.
4.29 часа – Игор Стравински (1882-1971), Симфония в до мажор. Изпълнява Симфоничният оркестър на Полското радио. Диригент – Лукаш Борович.
21 юли
Концерт на Михаела Мартин (цигулка), Разван Попович (виола) и Мара Добреску (пиано).
3.00 часа – Макс Брух (1838-1920), Из „Осем пиеси“, опус 83.
3.18 часа – Ференц Лист (1811-1886), Килията в Ноневерт (Die Zelle in Nonnenwerth), S. 274.
3.25 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Спомен за скъпо място, опус 42.
3.29 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно.
3.33 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Сантиментален валс, опус 51 № 6.
3.36 часа – Йозеф Сук (1874-1935), Любовна песен, опус 7 № 1
3.43 часа – Роберт Шуман (1810-1856), Интермецо из Соната FAE.
3.45 часа – Фриц Крайслер (1875-1962), Циганката.
3.48 часа – Роберт Шуман (1810-1856), Три романса за обой и пиано, опус 94.
4.01 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), аранжимент Лев Атовмян; Пет пиеси.
4.11 часа – Георг Филип Телеман (1681-1767), Увертюра (сюита) в Ре мажор, TWV.55:D18. Изпълнява ансамбъл „Музика флореа“ с диригент Марек Щринкл.
4.34 часа – Франсис Пуленк (1899-1963), Пасторален концерт за клавесин и оркестър (Concert champêtre), FP 49. Изпълнява Джори Виникур (клавесин) с Филхармонията на Френското радио. Диригент Марк Минковски.
22 юли
Свири Симфоничният оркестър на Западногерманското радио в Кьолн. Диригент – Александър Прайър.
3.00 часа – Исак Дунаевски (1900-1955), Увертюра из „Децата на Капитан Грант“.
3.06 часа – Георги Свиридов (1915-1988), Малък триптих.
3.16 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Рапсодия върху тема от Паганини, опус 43. Солист – Клер Хуангси.
3.40 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Турски марш (аранжимент – Фазъл Сай). Изпълнява Клер Хуангси (пиано).
3.42 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), Етюд, опус 10 №12 в до минор „Революционен“. Изпълнява Клер Хуангси (пиано).
3.45 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Полонеза из операта „Евгени Онегин“.
3.51 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), „Куда, куда вы удалились“ – ария на Ленски из операта „Евгени Онегин“. Солист: Оливер Венхолд (виолончело).
3.57 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Валс из операта „Евгени Онегин“.
4.04 часа – Бронислав Капер (1902-1983), „Цигански валс“ из „Братя Карамазови“.
4.07 часа – Сергей Прокофиев (1891-1953), „Тройка“ из балета „Поручик Киже“, опус 60.
4.11 часа – Жан-Мишел Жар (1948), Тема на Лара из музиката към филма „Д-р Живаго“.
4.16 часа – Михаил Иванович Глинка (1804-1857), Увертюра към операта „Руслан и Людмила“.
4.22 часа – Игор Стравински (1882-1971), „Петрушка“ (1947). Изпълнява Симфоничният оркестър на Би Би Си с диригент Иржи Белохлавек.
4.53 часа – Александър Глазунов (1865-1936), Мазурка във фа диез минор, опус 25. Изпълнява Стефан Линдгрен (пиано).
23 юли
Концерт на Камерния оркестър на Румънското радио с диригент Кристиан Мандял.
3.00 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Серенада № 12 в до минор, К.388.
3.24 часа – Едвард Григ (1857-1934), Серенада за струнни в ми минор, опус 20.
3.36 часа – Макс Брух (1838-1920), Серенада по шведски народни мелодии, op. posth.
3.53 часа – Лудвиг ван Бетовен (1770-1828), Соната за цигулка и пиано № 9 в Ла мажор, „Кройцерова“. Изпълняват Матс Цетерквист (цигулка) и Матс Видлунд (пиано).
4.27 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Тържествена вечерня за изповедника (Solemn Vespers for a Confessor), K.339. Изпълняват солисти: Ариана Вендители (сопран), Емили Ренар (мецосопран), Рупърт Чарлсуърт (тенор), Марцел Бакони (бас). Хор „Магини” с ръководител Клаудио Киаваца и ансамбъл „Академия Монтис регалис” с диригент Алесандро де Марки.
24 юли
3.00 часа – Игор Стравински (1882-1971), балет „Орфей“.
3.34 часа - Игор Стравински (1882-1971), Дивертименто из балета „Целувката на феята“.
Изпълнява Националният симфоничен оркестър на РАИ с диригент Пйетари Инкинен.
4.00 часа – Карл Мария фон Вебер (1786-1826), Голямо концертно дуо за кларинет и пиано, опус 48. Изпълняват Хоакин Валдепеняс (кларинет) и Патрисиа Пар (пиано).
4.20 часа – Антонин Дворжак (1841-1904), Клавирен квинтет в Ла мажор, опус 81. Изпълняват Янине Янсен (цигулка), Андерш Нилшон (цигулка), Юлиян Рахлин (виола), Турлейф Тедейн (виолончело), Итамар Голан (пиано).
25 юли
3.00 часа – Антонин Дворжак (1841-1904), Allegro ma non troppo из Струнен квартет № 12 във фа мажор, опус 96 „Американски“.
3.11 часа – Жан Франсе (1912-1997), откъси из Духов квинтет № 1.
3.19 часа – Карл Нилсен (1865-1931), Духов квинтет, опус 43.
Ансамбъл „Уранос“.
3.46 часа – Карл Нилсен (1865-1931), откъси из Струнен квартет № 4 във фа мажор, опус 44.
4.05 часа – Франц Шуберт (1797-1828), Струнен квартет № 14 в ре минор D.810 „Смъртта и момичето“.
Струнен квартет „Симпли куортет“.
4.38 часа – Едвард Григ (1843-1907), Балада в сол минор, опус 24. Изпълнява Лейф Уве Анснес (пиано).
26 юли
3.00 часа – Жан Сибелиус (1865-1957), Симфония № 1 в ми минор, опус 39.
3.41 часа – Сергей Прокофиев (1891-1953), Концерт за цигулка и оркестър № 2 в сол минор, опус 63. Соло цигулка – Гил Шахам.
4.08 часа – Йохан Себастиан Бах (1685-1750), Гавот из Партита № 3 в ми мажор BWV 1006. Изпълнява Гил Шахам (цигулка).
4.11 часа – Рихард Щраус (1864-1949), анонимент аранжор, сюита из „Кавалерът на розата“.
4.37 часа – Жан Сибелиус (1865-1957), Тъжен валс из музиката към пиесата „Смърт“ (Kuolema) на Арвид Ярнефелт, опус 44.
Симфоничен оркестър на Баварското радио с диригент Яник Незе-Сеген.
4.42 часа – Морис Равел (1875-1937), аранжимент Петер Садло, „Испанска рапсодия“ в аранжимент за две пиана и ударни. Изпълняват Юка Йокслин (пиано), Антон Керняк (пиано), Матиас Вюрш (ударни) и Михаел Майнен (ударни).
27 юли
Свири филхармонията на Ааргау. Диригент – Лео Макфол.
3.00 часа – Вернер Верли (1892-1944), „Chilbizite“.
3.14 часа – Ялмар Боргстрьом (1864-1925), Концерт за цигулка и оркестър в Сол мажор, опус 25. Солист – Елдбьорг Хенсинг.
3.48 часа – „Традиционно завръщане у дома“, аранжимент Елдбьорг Хенсинг. Изпълнява Елдбьорг Хенсинг (цигулка).
3.52 часа – Едвард Григ (1843-1907), „Последната пролет“ из „Две елегични мелодии“, опус 34. Изпълнява Елдбьорг Хенсинг (цигулка).
3.55 часа – Франц Шуберт (1797-1828), Симфония № 9 в до мажор, D.944.
4.50 часа – Франц Шуберт (1797-1828), 3 песни: „Любовно послание“, „Розичка в полето“ и „Отзвуци от Празника“. Изпълняват Брин Тървъл (бас-баритон) и Малкълм Мартино (пиано).
28 юли
3.00 часа – Ритис Мажулис (р.1961), „Канон солус“.
3.07 часа – Йоханес Окегем (ок.1410-1497), „Кирие“ из Пролационна меса.
3.11 часа – Арво Пярт (р. 1935), „Дай ни мир, Господи“ (Da Pacem Domine).
3.15 часа – Йоханес Окегем (ок.1410-1497), „Глория“ из Пролационна меса.
3.21 часа – Хауърд Скемптън (р. 1947), „Господ е пастир мой“.
3.25 часа – Йоханес Окегем (ок.1410-1497), „Кредо“ из Пролационна меса.
3.32 часа – Каролин Шоу (р.1982), „и лястовицата“ (and the swallow).
3.36 часа – Йоханес Окегем (ок.1410-1497), „Санктус“ из Пролационна меса.
3.42 часа – Джон Франдсен (р. 1956), „O sacrum connvivium“ (Свещено пиршество).
3.48 часа – Йоханес Окегем (ок.1410-1497), „Агнус деи“ из Пролационна меса.
Изпълнява ансамбъл „Арс нова Копенхаген“ с ръководител Пол Хилиър.
3.54 часа – Фридерик Шопен (1810-1849), Дванадесет етюда, опус 10 за пиано. Изпълнява Лукас Генюшас (пиано).
4.25 часа – Карл Нилсен (1865-1931), Симфония № 5, опус 50. Изпълнява Уелският национален оркестър на Би Би Си с диригент Томас Сьондергор.
29 юли
Свири Симфоничният оркестър на Шънчжън. Диригент – Дайе Лин.
3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, опус 110а.
3.25 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Симфония № 5 в ре минор, опус 47.
4.09 часа – Игор Стравински (1882-1971), Дивертименто.
Изпълняват: Естер Хопе (цигулка) и Аласдар Бийтсън (пиано).
4.31 часа – Арнолд Шьонберг (1874-1951), „Просветлена нощ“, опус 4 за струнен секстет. Изпълняват: Синтия Фелпс (цигулка), Андрес Диас (виолончело) и струнен квартет „Боромео“.
30 юли
3.00 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Серенада за струнни в до мажор, опус 48.
3.32 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Симфония № 2 в ре мажор, опус 73. Изпълняват Симфоничният оркестър на Шънчжън с диригент Дайе Лин.
4.09 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Клавирно трио в ла минор, опус 50. Изпълнява трио „Григ“.
4.55 часа – Едвард Григ (1843-1907), аранжор неизвестен, Песен на Солвейг из „Пер Гинт“, опус 23, аранжимент за обой и пиано. Изпълняват Уан-Су Мок (обой) и Хюн-Су Чо (пиано).
31 юли
3.00 часа – Рихард Щраус (1864-1949), Четири последни песни AV 150. Соло сопран – Андреа Рощ.
3.22 часа – Рихард Щраус (1864-1949), Финална сцена из „Кавалерът на розата“, опус 59. Солисти: Андреа Рощ (сопран), Агнеш Молнар (сопран), Андреа Санто (мецосопран).
3.35 часа – Рихард Щраус (1864-1949), Алпийска симфония, опус 64.
Изпълнява Симфоничният оркестър на Унгарското радио с диригент Рикардо Фрица.
4.25 часа – Рихард Щраус (1864-1949), Соната за пиано в си минор, опус 5. Изпълнява Людмил Ангелов.
4.49 часа – Рихард Щраус (1864-1949), Танц на седемте воала из опус „Саломе“, опус 54. Изпълнява Симфоничният оркестър на Сидни с диригент Стюарт Чалендър.
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше музикални теми и песни от филми, свързани основно с европейското кино. Сред филмите, чиято музика бе интерпретирана от Мира и нейния джаз квартет (Мирослав Турийски, Веселин Веселинов Еко, Христо..
Песента "Копче-топче" пристига директно в радиоефира от творческата работилница на инж. Васил Ботев и певицата Людмила Лазарова в навечерието на Светлите празници. Процесът на създаването на песента и историята на инж. Васил Ботев започва в разгара на лятото в предаването "Terra Култура". Тогава пожелания за творчески успех отправя и Мими Колева..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със своята група в 22 часа в коледната нощ. Много rock’n’roll, стил и класна българска музика обещава Станислав Сланев-Стенли на своята публика, а празничната му програма от най-добри песни е взела..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със..
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна..
Изкуството има силата и привилегията да се съхранява, то оцелява въпреки нас, смята актрисата Елена Петрова. Идеята според нея е, докато човек е на тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg