Проф. Петър Стоянович, историк, журналист, политик и бивш министър на културата, председател на Царското историческо общество, е Главен герой в предаването "Нашият ден".
Монографията „Пътят към София“ е една "забележителна и интелигентна (като автора си) книга, която провокира да погледнем на историята си модерно и обективно. Колкото и да противоречи на чернобелия национален епос, поне професионалната гилдия е морално задължена да преосмисли процесите и ролите в тях на редица лица от времето на националното ни пробуждане насам. На едно от първите места в това генерално преосмисляне седи цар Фердинанд, комуто дължим поне едно: обективно оценяване на извършеното, безстрастно балансиране на заслугите и освобождаване му от ролята на универсалния грешник на новата ни история. Едва тогава и много бързо ще осъзнаем, че ролята му на водач на държавата, на пример, арбитър и посланик на европеизацията на Ориента, е била от особена важност за България, казва авторът за своята нова книга. – Безвъзвратното движение на България по европейския път – това е в края на краищата основната заслуга на цар Фердинанд, независимо че за него могат да се кажат още много неща, и много добри, и твърде отрицателни. Колкото и да противоречи на чернобелия национален епос, поне професионалната гилдия е морално задължена да преосмисли процесите и ролите в тях на редица лица от времето на националното ни пробуждане насам."
"Аз се занимавам с Третото българско царство и с отношенията между Европа и България доста отдавна, но с тези последни документи – през последните 2-3 години.
Модерното не изключва обективното и трябва да си дадем ясно сметка, че сме в 21-ви век, във време, което изисква постепенно поне две задължителни неща по отношение на миналото – едното е, то да бъде разглеждано максимално безстрастно, неидеологически. Второто задължително за модерните хора, е да умеем да признаваме безспорно положителното, като това по никакъв начин не превръща нашата книга в някакъв панегирик. А когато имаме в лицето на нашия бивш владетел Фердинанд I единствено и само тъмночерна боя, това е в някаква степен неглижиране и унижение към нашите 25 години европейско присъединяван в края на 19-и век.
Аз се занимавам с история и с факти. И нямам задължението и срока да връщам похабени паметници на техния бляскав постамент. Интересно ми е да изуча, разуча и покажа на нашего брата тази интересна амалгама между ориенталско и европейско, която имаме налице след Освобождението. Постепенното създаване и набира на кураж, които са превърнали България в навечерието на Балканските войни в една истински европейска държава, на моменти каквато и днес я няма."
„...Резултатът е едно завладяващо четиво, не само поради лекия и увлекателен стил на писане, но и поради типичната за проф. Стоянович привързаност към детайлите, нюансите, аргументираната критичност, логичност и дързост в обосноваването и защитата на смели тези. Представеният образ на „младия“ Фердинанд е плътен и нюансиран, психологически точен, предизвикващ симпатия, но далеч от безкритичната апологетика и едностранчивост. Изследването развенчава наложени митове, коригира неточни или преднамерено заблуждаващи твърдения, дава отговори и предлага интерпретации на важни въпроси, имащи отношение не само към прецизната биографичност на принц Фердинанд, но и към съдбата на Европа и България. Сигурен съм, че не всеки ще се съгласи с констатациите и оценките на проф. Петър Стоянович, но съм убеден, че никой, докоснал се до написаното от него, няма да остане безразличен.“ (проф. д-р Веселин Янчев)
Архивите са живи, без да ги обвързваме с конкретна дата и период. Първата стихосбирка на Христо Смирненски се казва "Разнокалибрени въздишки и стихове в проза". Духът е хумористичен, а годината – 1918. В края на февруари 1922 година излиза втората и последна, издадена приживе, стихосбирка на Смирненски със заглавие "Да бъде ден". В нея е..
Легендарното списание ЛИК на БТА намери естественото си място и в културната програма "Христо Ботев" на общественото радио. Всяка първа неделя от месеца неговият главен редактор Георги Лозанов, заедно с избрани събеседници, ще представят съдържанието му. Идейният фокус на предаването "Радио ЛИК", както и на списанието в настоящия му период, е..
В Деня на народните будители журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници. Програмата избира 1 ноември за свой празник през 2002 г. и тази традиция продължава през годините. Оттогава съществува и наградата "Златен будилник", а нейните носители получават отличия за будителски..
На 1 ноември – празникът на програма "Христо Ботев", в предаването "Мрежата" разговаряме с директора на програмата Кин Стоянов . "Културата в реално време" – това е мотото, което програма "Христо Ботев" следва през цялата година, участвайки активно и на живо в културните събития в страната чрез изнесени предавания извън ефирните студия,..
В редакция "Хумор и сатира" винаги сме много актуални дори и когато си спомняме за ярки личности от миналия век и в това можете да се уверите в неделя веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Кирил Варийски, чийто 70-и рожден ден..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ, коментира процесите, които водят българското общество до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
