Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Опази София

Статуята на Св. София
Снимка: БГНЕС

„Какво се случва“ в София? Но не когато градът, който расте, но не старее, има своя празник, или пък когато е домът, в който някой друг празнува. Не и когато улиците ѝ, сградите ѝ и парковете ѝ са огласени от поредния концерт, фестивал, а защо не и от протест, а когато София е просто София – мястото, в което живеем, израстваме, обичаме и даваме повод на палитрата от многоцветни емоции да се разлее в нас, или само минаваме за малко. София е столица, история, среднощни разходки, място за срещи, символи – културни, градски, всякакви, обекти с национална значимост и такива, които единствено ние си знаем какъв смисъл имат.

Храм-паметникът „Александър Невски“София е храм-паметникът „Александър Невски“, с онзи уникален музей, скрит в криптата му и приютил най-старите и ценни икони на православието, за който малцина знаят. Тя е и статуята „Св. София“, и базиликата със същото име. София е безценната Боянска църква, част от световното наследство на ЮНЕСКО с нейните уникални стенописи, предтечи на Ренесанса. A също ротондата „Св. Георги“ – най-старата сграда на града и най-древната черква в цяла Европа. Тя е Народният театър, построен от европейски архитекти и техните български ученици, променили ориенталския вид на града след Освобождението и преобразили го в модерен и европейски. София е и Народното събрания, и Женският пазар.

Ротондата „Св. Георги“, IV в.
Тя обаче е и малките улички, знайните и незнайни площади, градските къщи и блокове и всички квартали, в които се случва живият живот. Устояли на многобройните ѝ исторически трансформации, те пазят духа на хората, които всъщност правят града. Те са паметта на София.

Тук веднага се появява питането доколко се интересуваме от това как изглежда градът, в който живеем, и знаем ли как да го опазим и представим пред света.

„Къщата с кулата“ в квартал „Красно село“, СофияВ „Какво се случва“ урбанистът Мартин Микуш, внук на човека, построил една от най-емблематичните къщи в квартал „Красно село“ – „Къщата с кулата“, реминисценция на Бялата кула в Солун, журналистът, преводач и водещ на предаването „История.бг“ Георги Ангелов и урбанистът Здравко Петров, автор на книгата „Исторически маршрути: София“, са на мнение, че не ценим достатъчно културното си наследство. Според тях символите на града, а и самият той, са създадени от хората и именно те са призваните да ги опазят. Преди всичко обаче трябва да ги приемат и да не отричат историята, която разказват.

Боянската църкваТруден се оказва балансът между опазването на културното наследство и неговото съвременно предназначение, което да се постигне без комерсиализация, а със спазване на добрите практики. Трудност има и при провеждане на градоустройството в София, а и във всеки друг град или село у нас. Това се дължи на неумението на съвременния българин да поделя собствеността си и да я договаря с другите. За целта е необходима медиаторска помощ и повече усилия в образоването на гражданите в правни отношения. Не по-малко нужна е и една критична среда на непоносимост.

Култовите градски места се променят спрямо хората и техните интереси, но наследената от времето на соца администрация остава.

Какво се крие зад това и какво означава човек да припознае едно място като свое и да се грижи за духа му – чуйте в звуковите файлове.



Снимки: БГНЕС, архив БНР

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Романът, вдъхновил сериала "Берлински Вавилон", вече и на български

"Мократа риба. Първият случай на Гереон Рат", романът на Фолкер Кучер, който става основа на сериала "Берлински Вавилон", излезе на български в превод на Алеко Дянков. "Мократа риба" показва Берлин от 1929 г. – град на контрасти, където се сблъскват хедонизмът и авангардът с бедността, социалното недоволство и разделение, и травмите от..

публикувано на 23.02.25 в 12:10

20 години специалност "Модерен танц" в Националното училище по танцови изкуства

Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19 ч. Повече за танцовото представление, в което участие ще вземат всички ученици от специалност "Модерен танц", в "Артефир" разказва Константина Ханджиева . Ръководителят на..

публикувано на 23.02.25 в 08:50

Нов танцов прочит на шедьовъра на Луис Карол

Балет "Арабеск" ще зарадва публиката с новия си танцов спектакъл "Алиса в страната на чудесата" на 21 февруари от 19.00 ч. и 1 март от 17.00 ч. на сцената на Националния музикален театър "Стефан Македонски". Сценичната интерпретация и хореографският прочит на шедьовъра на Луис Карол са дело на Анна Пампулова, с помощта на драматургичната..

публикувано на 22.02.25 в 09:12

Хулио Кортасар и Ясен Григоров разказват мечешка история

"Детски шедьоври от велики писатели" е популярната книжна поредица, в която илюстрациите и литературата си партнират. Малко известните текстове на известни писатели за деца се съчетават с рисунките на талантливи български художници. Сред авторите в поредицата сега се добавя още едно име – Хулио Кортасар и неговата "Историята на мечока", преведена от..

публикувано на 22.02.25 в 09:05
Мариус Донкин

Поглед "Към звездите" с Мариус Донкин

Поглед "Към звездите" отправяме с актьора Мариус Донкин преди откриването на XV Международен театрален фестивал за монодрама на сцената на Сити Марк Арт Център. Донкин, създател, двигател и дух на този фестивал, разказва за неговото начало и за промените във формата през годините. "Времето, в което живеем, е променило междучовешките,..

публикувано на 22.02.25 в 08:55