Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

„Крайни мерки“ в името на това животът да продължи

4
Снимка: Петър Недялков

Колко невъзможен е един свят, в който съзнанието на човек продължава да живее дори след като тялото му умре? При това живее не в уединение, а в компанията на още много други в себе си.

Любомир Николов доказва, че това е повече от реален сценарий, а за осъществяването му е нужно само да разрушим представата ни за света, в който живеем. Ако ви звучи крайно, такова е.

„Крайни мерки“ предприемат героите на автора в едноименния му дебютен роман. Всеки в името на това, в което вярва. Самите те са не по-малко невъзможни – един мъж, зашит от мнозина, неговата любима, която е с отсъстващо присъствие, но пък за сметка на това така желано, бебе, което не е имало възможността да избира как да се роди, но пък може да избере как да живее и един лекар – светило в медицината, на когото моралът му е чужд, но вярата във величието на живота му е добре позната.


След кратките разкази Любомир Николов се обръща към краткия роман, за да разкаже историята на Алекси и другите в него, родила се от спокойствието на повредената хармония. Като човек завършил психология, Николов е навлязъл много надълбоко в нея само за да избяга напълно от академичното ѝ влияние. Увлечен от паранормалните явления, ясновидството и психокинезата, той представя на читателите темата за рециклирания човек и мястото на душата в него.

В теорията за трансхуманизма не е достатъчно да бъдеш човек, за да си личност и „Крайни мерки“ на Любомир Николов напълно потвърждава това. Книгата се заиграва с въпросите какво точно е човекът и какви възможности има той, кое в него съхранява духа му и може ли той да заживее в друг. С тях авторът ни връща към мистичното мислене и към идеята, че нищо не е такова, каквото изглежда.


Новелата на Любомир Николов не разказва историята на съвременния Франкенщайн, а представя евентуалното бъдеще на човека – удобно за едни и крайно неудобно за други.

Повече за романа чуйте от автора му в звуковия файл.

Снимки: Петър Недялков
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Роботът Ай-Да

Застрашени ли са творческите професии от изкуствения интелект

Хуманоиден робот рисува и пише стихове – може би на пръв поглед няма нищо смущаващо или пък може би е смешна цялата идея, че робот може да рисува. Само че това вече е факт.  Роботът Ай-Да започна да рисува картини, класически сюжети и абстрактни творби, и дори скулптори още през 2019 година. В галерията на Ейдън Мелър в Оксфорд беше представена..

публикувано на 29.07.21 в 17:14

Маринистът Паруш Парушев с изложба в Пловдив

Известният варненски художник-маринист Паруш Парушев откри в галерия „Артистика“ в Пловдив  с воя авторска изложба-живопис, наречена подходящо за топлите летни дни „Полъх от морето“.  За експозицията той е избрал около 30-ина картини с пейзажи на морска тематика, а специално за публиката в Пловдив представя и две големи платна, обединени от темата..

публикувано на 29.07.21 в 17:05
Статуя на Мара Белчева и Пенчо Славейков, скулптор Велизар Захариев

Влюбеният Пенчо Славейков

Сдружение „Българска история“ отново издаде „Писмата на Пенчо Славейков до Мара Белчева“, публикувани през 1929 година от самата нея. Писмата на Пенчо Славейков до Мара Белчева съвпадат с най-продуктивния период в творческата му кариера, когато той публикува сборника с лирически миниатюри „Сън за щастие“, ново издание на сборника „Епически песни“,..

обновено на 29.07.21 в 16:47

„Гласове“ – истории, които не трябва да се случват

Премиерният спектакъл „Гласове. Драма по истински истории“ очаква първата си среща с публиката във Варна тази вечер.  В представлението участват младите актьори от Студио „Театър” в морския град, а постановката е на Стоян Радев Ге. К. и Веселина Михалкова по текстове на Светлана Алексиевич, Габи Кьоп, Ане Франк, Георги Бърдаров и други...

публикувано на 29.07.21 в 15:17
„Цар Симеон Велики пред Цариград“ – 1927 г., картина от Димитър Гюдженов

Панорамата на 13-вековна България – спомен за художника Димитър Гюдженов

С ретроспективна изложба „Димитър Гюдженов (1891-1979)“ Градската художествена галерия - Стара Загора  отбелязва 130 години от рождението на живописеца, изградил чрез своите платна вълнуваща образна панорама на историята на 13-вековна България. Картините му оформят визуалната представа на поколения българи за историята и бита на нашия народ...

публикувано на 29.07.21 в 14:15