Колко невъзможен е един свят, в който съзнанието на човек продължава да живее дори след като тялото му умре? При това живее не в уединение, а в компанията на още много други в себе си.
Любомир Николов доказва, че това е повече от реален сценарий, а за осъществяването му е нужно само да разрушим представата ни за света, в който живеем. Ако ви звучи крайно, такова е.
„Крайни мерки“ предприемат героите на автора в едноименния му дебютен роман. Всеки в името на това, в което вярва. Самите те са не по-малко невъзможни – един мъж, зашит от мнозина, неговата любима, която е с отсъстващо присъствие, но пък за сметка на това така желано, бебе, което не е имало възможността да избира как да се роди, но пък може да избере как да живее, и един лекар – светило в медицината, на когото моралът му е чужд, но вярата във величието на живота му е добре позната.
След кратките разкази Любомир Николов се обръща към краткия роман, за да разкаже историята на Алекси и другите в него, родила се от спокойствието на повредената хармония. Като човек завършил психология, Николов е навлязъл много надълбоко в нея само за да избяга напълно от академичното ѝ влияние. Увлечен от паранормалните явления, ясновидството и психокинезата, той представя на читателите темата за рециклирания човек и мястото на душата в него.
В теорията за трансхуманизма не е достатъчно да бъдеш човек, за да си личност и „Крайни мерки“ на Любомир Николов напълно потвърждава това. Книгата се заиграва с въпросите какво точно е човекът и какви възможности има той, кое в него съхранява духа му и може ли той да заживее в друг. С тях авторът ни връща към мистичното мислене и към идеята, че нищо не е такова, каквото изглежда.
Новелата на Любомир Николов не разказва историята на съвременния Франкенщайн, а представя евентуалното бъдеще на човека – удобно за едни и крайно неудобно за други.
Повече за романа чуйте от автора му в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" посрещаме всяка следваща година с надежда за нещо по-добро и тази година отново не изневерихме на привичката си. Но надеждата си е надежда, а предаванията са по график и в неделя веднага след новините в 18 часа ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос" по..
Преди близо 15 години Институтът за съвременно изкуство в София започна своята поредица от коледни изложби по идея на Яра Бубнова. От самото начало те се организират под мотото "Музейни сувенири от несъществуващия музей за съвременно изкуство в България" – и то продължава да е все така валидно и досега. Макар всяка година концепцията, кураторите..
Краят на една година и началото на следващата обикновено е повод за припомняне на по-важното, случило се през нея, и очакванията за новата. Каква беше изминалата 2024 в областта на визуалните изкуства? Кои изложби ще останат в паметта на зрителите и на специалистите? Има ли нови тенденции в работата на българските художници и в политиката..
В първите дни на Новата 2025 година можем да останем още малко в атмосферата на отминаващите празници със специалното коледно издание на спектакъла "Да оцелееш по Коледа". Представлението е stand up комедийно шоу на актрисата Здрава Каменова, с участието на Павел Терзийски. "Събрах няколко истории, повечето истински, около суетенето с подаръци,..
Радина Димитрова е синолог, преводач на китайска литература, професор по китайски език и китайско-испански превод от Автономния национален университет на Мексико. Живее в Мексико сити. Превежда предимно поезия от класически и съвременен китайски на испански, от испански на български. Сред авторите, които е превела, са Бей Дао, Бай Дзюи, Лан Лан, Ян..
Обективно-аналитичен поглед към календарната 2024 г. в сферата "медицина и здравеопазване" отправихме заедно с д-р Стефан Константинов. Неговата ерудиция и..
В първите дни на Новата 2025 година можем да останем още малко в атмосферата на отминаващите празници със специалното коледно издание на спектакъла "Да..
В самия край на годината Едвин Сугарев отбеляза своята 70-годишнина с премиерата на новата си стихосбирка "Тезей в лабиринта". В Американския център на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg