Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Самобитният талант Патриция Копачинская

Снимка: patriciakopatchinskaja.com

„Най-вълнуващият цигулар на нашето време“ е единодушното мнение на публиката след концерт на цигуларката Патриция Копачинская.

Наричат я още „музикален екстремист“, заради неповторимото звучене на нейната цигулка и сценичното присъствие, което няма аналог.
„Хората са съсредоточени върху съвършенството и глазурата. Те искат да видят една перфектна готова торта на сцената. Аз не правя така. Аз нося съставките и забърквам тортата пред очите им“ – казва Копачинская, заигравайки се с двете си големи любови – цигулката и кулинарията.


Родена е в Кишинев, Молдова, през 1977 г., в част от някогашния Съветски съюз, тя учи цигулка в Университета за музикални и сценични изкуства във Виена, след като семейството ѝ емигрира в Австрия през 1989 г.

Репертоарът на Копачинская е изключително разнообразен. Има и много авторски произведения. Цигуларката отделя специално внимание на камерната музика. От следващия сезон тя ще бъде концертмайстор на известния камерен състав „Камерата“ - Берн.
През 2000 г. тя печели конкурса „Хенри Шеринг“ в Мексико, а през 2002 г. – Международната награда за млад изпълнител, връчвана от Credit Suisse Group. Две години по-късно получава наградата на Евровизия за дебютиращ музикант, а през 2006 г. – призът „Förderpreis Deutschlandfunk“. Следват наградата на Gramophone за запис на годината през 2013 г., наградата „Ехо класик“ и номинацията „Грами“ през 2014 г.

Полина Лешченко (вляво) и Патриция Копачинская
Сценичен партньор на Копачинская в концерта, който ще слушате на 26 юли от 2 часа, е пианистката Полина Лешченко. Родена в Санкт Петербург, Лешченко получава своята диплома за висше образование с най-голямо отличие от Кралската консерватория в Брюксел на едва 16-годишна възраст.
Полина Лешенко записва дебютен албум за EMI в поредицата „Марта Аргерич представя“, който включва творби на Лист, Шопен, Крийслер/Рахманинов, Брамс и Бах/Файнберг. Списание „Грамофон“ я описва като „притежаваща техническа сръчност в изобилие“. Записва и диск с камерна музика на Прокофиев с Марта Аргерич, Кристиан Полтера и Роби Лакатош.
 

Записът на концерта на Патриция Копачинская (цигулка) и Полина Лешченко (пиано) е осъществен в залата на Моцартеума в Залцбург.
В програмата са включени Соната за цигулка и пиано №2 в Сол мажор от Морис Равел. Това е най-дълго писаната творба на композитора, една завършена част от нея Равел хвърля в огъня, пред своите ученици, за да докаже самокритичността си и вниманието към детайла.

Следващото произведение e рапсодия „Циганка“ отново на Морис Равел, вдъхновена от унгарските рапсодии на Ференц Лист, а те от своя страна вдъхновени от музиката на циганските оркестри.

Соната за цигулка №3 от Джордже Енеску е другото голямо произведение в програмата им. Сонатата е композирана през особено тежък период в живота му. Грижил се е за психично болната си жена. Сонатата е започната през 1933 и е завършена през 1935 г.

Снимки: en.patriciakopatchinskaja.com

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За първи път в ефира – малко познатата опера на Амилкаре Понкиели „Литовците“

В оперната вечер на програма „Христо Ботев“, на 25 септември от 22 часа, ще бъде излъчен запис, предоставен от Европейския съюз за радио и телевизия. С концертното изпълнение на почти непознатата опера „Литовците“ от Амилкаре Понкиели е открит миналогодишният юбилеен сезон в Литовската национална филхармония във Вилнюс. С тази продукция на 5 септември..

публикувано на 25.09.21 в 07:55
Цигуларката Зефира Вълова, основател и артистичен директор на фестивала „Изкуството на барока“

Започва фестивалът „Изкуството на барока“

За петнадесети път с гала концерт на 26 септември във Военния клуб в София започва фестивалът , който ще събере певци и инструменталисти, майстори в изпълнението на барокова музика. Първият концерт е по проект на „Платформа за развитие и балканско сътрудничество в областта на старинната европейска музика“ и представя изпълнители от България,..

публикувано на 24.09.21 в 17:45
Катедралният площад в Мариенбург, 1 действие на „Литовците“ от Амилкаре Понкиели, 1874 г.

„Литовците“, опера в пролог и три действия от Амилкаре Понкиели

Музика: Амилкаре Понкиели Либрето: Антонио Гисланцони по историческата поема „Конрад Валенрод“ на Адам Мицкевич. Първо изпълнение: 7 март 1874 г. в Миланската Скала Място и време на действието: Литва, Мариенбург, XIV век Действащи лица: • Арнолдас или Арнолдо, литовски княз – баритон • Алдона, негова сестра – сопран • Валтерис или Валтер..

публикувано на 24.09.21 в 12:31
Красимира Стоянова, концерт от ММФ „Варненско лято“, диригент Георги Димитров

Концерт на Красимира Стоянова

На 20 август в рамките на международния музикален фестивал „Варненско лято“ се състоя концерт на Красимира Стоянова с участието на симфоничния оркестър на държавна опера Варна бяха изпълнени. В летния театър, под диригентството на Георги Димитров бяха изпълнени арии и оркестрови фрагменти от „Аида“, „Отело“, „Силата на съдбата“ на Верди, „Палячи“ на..

публикувано на 24.09.21 в 08:21

Музиката работи там, където думите не могат

Днес лечебните свойства на музиката са научно доказан факт с широко приложение не само в психотерапията, но и в редица други области на медицината и социалните дейности. „Всички ние обичаме музиката и ежедневно сме потопени в нея, но музиката е и научна дисциплина, терапия с целенасочено въздействие върху пациента, приложима от неговия..

публикувано на 21.09.21 в 08:25