Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Димитър Вацов: Определена клика е успяла да си присвои държавата

| обновено на 31.07.21 в 20:40
проф. Димитър Вацов
Снимка: НБУ

Защо са подслушвани граждани, журналисти и политици и за какво говори, когато една държава използва такива методи за контрол, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ проф. Димитър Вацов, главен редактор на списание „Критика и хуманизъм“ и професор по философия в НБУ.

Кога една държава подслушва гражданите си

Във всяка демократична държава установяването на подслушване, каквото излиза и в България в момента, е може би върховият политически скандал. Подслушването е симптом, че определена клика е успяла да си присвои държавата за собствени нечестни цели. Това, освен че нарушава основни граждански права, нарушава и личното пространство на гражданите. Личното пространство са мислите на гражданите, те са си техни и когато държавата се намеси в този личен периметър, тя става тотална държава. Заради това и всички тоталитарни държави прибягват до техники на тотално проникване и унищожаване на частната сфера на личността. За съжаление това се случва и у нас.“

Аргументът „преврат“

Такъв аргумент е Путинска логика – всяка съпротива бива обявяване за посегателство срещу държавата. Но нещата са свързани. Разкритията, че у нас има злоупотреби с финансови средства, че няма прозрачни обществени поръчки, показва именно формирането на такава клика, която използва държавния ресурс за свои цели и облагодетелстване и не допуска никого в този свой периметър. Затова те мачкат всяка гражданска съпротива по всякакъв начин, а подслушването е един от начините. Точно както в Русия унищожават опозицията. Помните Навални и как всички протестиращи там бяха обявени за терористи. А у нас чрез подслушването се търсят компромати, които да поставят в подчинение всеки, който не е съгласен с властта.“

Прокуратурата

За съжаление у нас институциите са пленени. Прокуратурата отрича, че е имало подслушване. Бюрото за контрол на СРС-та е казало, че имало 2-3 случая, а министър Рашков казва, че може да покаже данни за десетки случаи. Този скандал трябва да бъде изкаран докрай, това ще е знак, че една система може да се прочисти. Македонците и румънците преминаха през този етап на пречистване. Ние сме едва в началото. Ако не се разплете този път, ще се разплете следващия път, защото, ако Слави Трифонов с неговата партия влезе в някакво съзаклятничество с ГЕРБ и ДПС, няма да се разплете, но това няма да трае дълго. Вече има събудено гражданско общество, то няма да го позволи.“

По какво си прилича дебатът за законното и незаконно подслушване с дебатите: „Имаше бой – нямаше бой на 2 септември 2020“; „Имаше нахлуване – нямаше нахлуване в Президентството“

Приличат си по опита фактите да бъдат скрити, дори и тези факти, които са излезли пред очите на хората. Това е стара властова тактика – да се отрича очевидното, за да се демотивират гражданите. Колкото до законността – законът не е панацея и не оправдава автоматично което и да е действие. През времето на комунизма ние имахме закони и съвсем законно ни управляваше комунистическата партия. Авторитарният режим си беше съвсем законен тогава. И в нацистка Германия се случва същото – всичко е съвсем законно според тогавашните закони на страната. Днес в Русия е същото – режимът е законен, според законите на Русия. 

Лошото е, че българското законодателство допуска такъв произвол. Защото един от ясните индикатори кой е органът, с който държавата упражнява терор върху своите граждани, е това, че Специализираният съд е издал над 70% от разрешенията за подслушване. Това е достатъчно, за да се види, че Специализираният съд е „бухалка“ за терор в ръцете на управляващите. Ето основанието да се иска Специализираният съд и Специализираната прокуратура да бъдат закрити, защото те са законна бухалка за нелегитимни действия на държавата.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Предоставяне на правна помощ от адвокат на граждани със затруднено материално положение

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на  П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..

публикувано на 22.11.24 в 13:30
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Отново конституционни ребуси

Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента?  Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..

публикувано на 22.11.24 в 12:40

Румен Манов: Дарителството днес изглежда като наивност, но вярвам – идват по-добри времена

В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...

обновено на 22.11.24 в 12:22
Мостът на Кольо Фичето в гр. Бяла откъдето стартира двудневния воден маршрут

225 години от рождението на Колю Фичето: Национални чествания в Дряново

През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..

обновено на 22.11.24 в 11:30

Факти и художествената измислица – могат ли да съжителстват в изследователски контекст?

През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев"  в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..

обновено на 22.11.24 в 10:47