Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

146 години от смъртта на Любен Каравелов: Революционерът, поетът, журналистът

| обновено на 21.01.25 в 13:00
Любен Каравелов (1834-1879)
Снимка: wikipedia.org

На днешния 21 януари отбелязваме 146 години от смъртта на Любен Каравелов – революционер, поет, журналист и енциклопедист, оставил дълбока следа в историята на България. Д-р Искрен Великов, уредник в отдел "История на България XV–XIX век" в Регионалния исторически музей в Русе, говори за значимостта на тази личност и връзката ѝ с Русе в ефира на предаването "Нашият ден".

"Образът на Любен Каравелов е преплетен с образите на други наши видни национални герои", подчертава д-р Великов. Каравелов е част от групата революционери, които успяват да доживеят свободата и избират Русе за свой дом след Освобождението. Градът по това време е най-големият в новоосвободеното княжество и силен икономически център. Това го прави привлекателно място за личности като Панайот Хитов, Филип Тотьо и много други национални герои, решили да продължат живота си там.

Дейността на Любен Каравелов е тясно свързана с Русе, особено в периода му в Букурещ. Решението му да се установи в града след Освобождението не е случайно – то е плод на логична връзка между неговите усилия за освобождение и стратегическото значение на Русе като икономически и културен център.

Един от най-ярките символи на уважението на русенци към Любен Каравелов е неговото погребение на 21 януари 1879 г. "Това е първото събитие след освобождението на града, което предизвиква силен обществен отзвук", посочва д-р Великов. Смъртта на Каравелов оставя траен отпечатък в съзнанието на хората и затвърждава неговото място сред великите личности, които са оформили националната ни идентичност.

Днес, 146 години по-късно, Каравелов остава символ на свободолюбие, културно израстване и национална гордост – наследство, което продължава да ни вдъхновява.

Слушайте! 
По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елеонора,  Антоанина, Сиана  и Кристиана

Да отдадеш своя плам, своя смисъл, своя дъх в името на свободата

Димитрина Филипова – ръководител на литературния клуб "Словеса" към НЧ "Христо Ботев 1896" е гост в празничното студио на "Нашият ден", изнесено в Калофер. Филипова започва разговора с думите: " На тази дата е узаконена нацията ни, признати сме на политическата карта на Европа. Това е ден за памет. Стотици хиляди българи са посветили своя..

публикувано на 03.03.25 в 10:29
НЧ

Българското читалище – духовно средище и пазител на традиции

В изнесеното студио на "Нашият ден" в Калофер посрещаме председателя на НЧ "Христо Ботев 1869" Наньо Чолпанов – композитор, аранжор, педагог, текстописец и дългогодишен оркестрант и диригент на Гвардейския представителен духов оркестър на Българската армия. Към празничния разговор се присъединява и Диана Овчеларова – член на настоятелството и..

публикувано на 03.03.25 в 09:47

Последният брой на сп. "Лик" – посветен на 90-годишнината на БНР

През февруари списание ЛИК посвети брой на Българското национално радио (БНР). На 25 януари се навършиха 90 години от създаването на медията. На тази дата през 1935 г. цар Борис ІІІ издава указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) е озаглавено "БНР 90 години по-късно"...

публикувано на 03.03.25 в 09:45

Изкуството в мен: Стихове за България

По случай националния ни празник 3 март доказваме, че сме вдъхновена нация с достойнство като представяме стихове за България на Атанас Далчев, Блага Димитрова, Елисавета Багряна, Иван Радоев и Христо Фотев. Чуйте поетичната актьорска интерпретация в звуковия файл: 

публикувано на 03.03.25 в 08:44

Кои са родените от топлина и контрасти?

Какво търсим, когато пътуваме – преживявания, емоции, нови знания за различните култури, опит за бягство от собствената си действителност, заявяване на това, че и ние сме тук, и ние сме видели, чули, разбрали? Какво търсим наистина – истината за света или за самите себе си? Интересуваме ли се от това как са възникнали дадени общества, какво ги е..

публикувано на 03.03.25 в 08:05