Андре Байон (1875 - 1932) е един от най-ексцентричните, иронични и сензитивни писатели във франкофонската литература, получил признание във Франция и Белгия като оригинален стилист благодарение на творбите си с автобиографичен елемент "Историята на една Мария" (1921), "Един така обикновен човек" (1925), "Ухолезата от Люксембург" (1928), познати и на българския читател. Определят го като предтеча на екзистенциализма, а сюрреалистите припознават в него своя сродна душа.
"Тази книга се казва "Умопомрачения". Умопомрачения в множествено число. В това множествено число няма нищо недопустимо. В него няма нищо тревожно. Особено ако става дума за любовни умопомрачения. Мъжът и жената достигат сякаш до някакви умопомрачения; умопомрачения в множествено число като че ли са по-подходящи от едно-единствено умопомрачение. Но в следващите два разказа става дума за действително умопомрачение – от тези, които сериозните речници определят с израза "загуба на здрав разум." Из предговора на автора
"Умопомрачения" (1925) са смятани за ключово произведение от така наречената "клинична част" на библиографията му, в която звучат ясно отгласите от кризите на писателя, предизвикани от неврастенията, негова спътница за цял живот. В двата разказа, съставляващи корпуса на творбата: "Думите. Церебрална драма" и "Ева и Кики. Семейна драма", Байон изследва границите на лудостта и езика с помощта на две истории, лишени от всякакви орнаменти, с най-обикновени персонажи. В тях хуморът и страданието се свързват в общ глас, а отчуждението, загубата на смисъла и опитите за възстановяването му са основни теми. Пред читателя се разкрива цял един свят, разположен на "неясната, неуточнена, но неизменна граница, прокарана между лудите и онези, които не са луди." Мишел Фуко, "Литературата и лудостта"
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на уважавания театровед за неговата неизменна преданост и рицарско служене на българския театър, за..
Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте" е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора. Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белият цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора...
В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет за "България,..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg