Проф. Иван Венедиков е български историк, филолог и археолог, един от пионерите на съвременната научна история и археология. Той е известен с това, че пръв от своите колеги започва сериозно изследване на историята на траките по българските земи, още преди Втората Световна война, известен е и с многобройните си научни трудове за единобожията религия на прабългарите, както и със сериозното изучаване на ранното християнство по нашите земи. Предаването „Нашият ден“ си спомня за него в деня на годишнината от неговата кончина.
Иван Венедиков е роден в София във видния български род Венедикови. Завършва „Класическа филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1934 – 1939), а след дипломирането си се отдава повече от половин век на науките история и археология..
Малко хора знаят, че като млад учен той е бил (1943 – 1944) е бил уредник в Античния отдел в музея в Скопие и там прави първите си разкопки и открива големия античен и средновековен град Баргала (Брегалница) и средновековния (от IX-Х век) Козяк.
В по-късни години работи в новосъздадения Институт по тракология при БАН, а от 1978 до 1986 г. завежда отдел „Антична археология“ при Националния исторически музей в София и е сред неговите създатели.
През годините създава повече от 150 изследвания върху тракийската история, култура, изкуство и език въз основа на по-големия брой проучени паметници в сравнение с предшествениците си, Иван Венедиков показва мястото на траките в развитието на културата на Югоизточна Европа.
Но той не би бил такъв известен в България и цяла Европа учен, ако всяко лято не е бил на „терен“ т.е. на разкопки… На това е учел и своите студенти – че науката се ражда извън университетските кабинети.
Чуйте повече от звуковия файл.
Среща ги работата. Телевизия, документалистика, кино... Тя е културолог, изследовател към БАН, както и сценарист на най-новия български игрален филм "Преди да забравя", който тръгва по кината в началото на януари. Той е режисьор и продуцент познат на публиката от множество телевизионни сериали и филми като "Писма от Антарктида", "Дъвка за балончета"..
Новината, че галерия "Структура" приключва своята дейност, развълнува артистичната общност не само в София. Седемте години активна работа, с качествени и концептуално издържани изложби, с международни проекти и програми задаваха високо ниво и перспектива за съвременното българско изкуство. Може да се каже, че през тези години галерия "Структура"..
В епизод 571 "Трамвай по желание" връща своята публика към вечния спомен за ненадминатия оперен бас Борис Христов, във връзка с навършването на 110 г. от неговото рождение. Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив, в семейството на македонския българин Кирил Совичанов, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на..
До всяко добро същество да застане поне още едно, с душа и сърце – това си пожелаваме заедно с именика Стефан Димитров в днешния празничен "Артефир". Композиторът вярва, че без любов в живота – към жена или изкуство – не може. Димитров споделя с горчивина, че се сблъсква с все по-бездушни хора, подобни на изкуствен интелект. "Разликата..
Стефан Вълдобрев, композитор, актьор, музикант, певец и режисьор се включва в "Артефир" часове преди концерта, с който отбелязва имения си ден. На сцената, разбира се, ще бъдат "Обичайните заподозрени" (Иван Лечев, Стоян Янкулов, Мирослав Иванов, Веселин Веселинов-Еко). Мястото на концерта този път е клубът City Stage в подлеза на НДК – от..
Стефановден, празнуван на 27 декември, е денят на свети Стефан – първият мъченик за християнската вяра. Денят не е само за имениците, но и за всички..
В епизод 571 "Трамвай по желание" връща своята публика към вечния спомен за ненадминатия оперен бас Борис Христов, във връзка с навършването на 110 г. от..
Преживяването – на него държи актрисата Стефания Кочева, която днес празнува своя имен ден. Тя е част от трупата на Сатиричния театър "Алеко Константинов",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg