Защо никой не иска да чете книгите от ваканционния списък

Списък за четене през ваканцията. Защо никой не иска да чете точно тези книги?

Как би трябвало да изглежда Списъкът за четене през лятото? Продължава ли да бъде той необходим и не може ли да се превърне в инструмент за насърчаване на четенето, а не в такъв, свързан с известно мъчение към родителите? 

В края на учебната година (през май или през юни) всички родители получават един симпатичен списък със задължителните четива за лятната ваканция. Много често този списък ни изправя очи в очи с нашето детство, припомняйки ни времето, в което ние сми били ученици и сме били също толкова задължени да прочетем същите тези книги.

Списъкът за четене не се променя през годините – не става нито по-голям, нито по-малък – а и като че ли заглавията търпят едно завидно постоянство във времето. Нямам спомен как е било с моите родители и дали е трябвало те ежедневно да ми напомнят, че имам задължителен списък за четене, но във времето, в което аз съм родител и трябва да проследявам списъка за четене, установявам, че все по-трудно и все по-малко децата успяват да прочетат книжките, които са записани в него. Установявам също така, че това е проблем не само за малките ученици, проблем е и за по-големите ученици. 

Очевидно задължителната литература се отдалечава все повече от интереса на четящите деца и превръща четенето в едно императивно задължение на родителите, които са длъжни ежедневно да повтарят задълженията на децата, обяснявайки им, че "Списъкът за четене виси над тяхната лятна ваканция, а септември идва все по-бързо".

Защо се получава така и защо никой не иска да чете точно тези книги, които са в списъка? Каква е ролята на тези списъци и защо децата не намират нищо общо между своя начин на живот и книгите, които задължително трябва да прочетат? Не правим ли така лоша услуга на децата, превръщайки четенето в задължение, което не е свързано с удоволствие?