Георги Господинов разказва за литературните истории от последния век, останали в сянка, в новата си книга „В пукнатините на канона. Провинции, аероплани, лексикони“.
Тя имаше премиера в рамките на 37-ите Празници на изкуствата „Аполония“, непосредствено след представянето на учениците му от първия Майсторски клас по творческо писане.
В книгата се говори за всички онези малки неща, които не влизат в учебниците.
Например за българския аероплан, който е направил първата бомбардировка над Одрин през 1912 година; за левовете, на които са изобразени дейци, свързани с литературата и книжовното дело, и за историята на антологията в тях; за лексикона – единственият източник, който дава познание за това какво е вълнувало децата от късния социализъм.
„Дълго сме живели в някаква монументална система и мисля, че ни е писнало на всички. Аз съм от това поколение, което иска да види пукнатините, малкото, невидяното, живото още“, сподели в „Артефир“ Георги Господинов.
С тази книга той за пореден път доказва, че миналото е личен въпрос, който трябва да си зададеш сам. Спомен, към който е опасно да се връщаш с компания, особено ако тя е цяло едно общество.
В кое време живееш обаче, когато бъдещето ти е отказано, а настоящето е тревожно?
Как изобщо се разказва време, в което най-големият страх е да не се случи нещо и в което цари „култура на мълчание“?
За премълчаното и за перифериите на литературната история Георги Господинов пише в „В пукнатините на канона“.
Повече от разказа на писателя за новата му книга и за първия Майсторски клас по творческо писане на “Аполония“, в който седем души се учиха на чувствителност към света и към думите, на несигурност и свобода на мислене, може да чуете в звуковия файл.
Разговорът с Георги Господинов започва оттам с какво е по-различна „В пукнатините на канона. Провинции, аероплани, лексикони“.
"С образа на онези деца, които бяхме" – в "Артефир" гостува авторът на мемоарната книга Андрес Сааведра Бараона . Институтът Сервантес бе домакин на представянето на книгата, написана от чилиецът Сааведра, който вече 40 години живее в България. В своята мемоарна книга Сааведра събира спомени, лица, анекдоти, съдби на онези млади..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега текстът ще оживее за първи път на театрална сцена. "Намираме се във вътрешността на театъра. Точно в този ден театърът е празен. Всички са на турне в с. Тръстеник. Само гардеробиерката Невенка е..
С концерт-спектакъла "Стих, вокал и танц" се отбелязват 33 години специалност "Балетна педагогика" в Националната музикална академия "Панчо Владигеров". В навечерието на събитието, което ще се състои на 1 февруари (събота) от 18 ч. , в "Артефир" разговаряме с примабалерината и балетен педагог, доайен на българската балетна школа – доц...
Изследването на проф. Вера Бонева за Димитър Чорбаджийски - Чудомир (1890-1967) "Въобщественик: Книга за Чудомир" разглежда "по-слабо интерпретирани аспекти на Чудомировото дело – педагогическата и краеведската му дейност, наставничеството му спрямо млади творци, пътуванията му в чужбина". В монографията за първи път е разгледан подробно..
На 31 януари в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на моноспектакъла "Случаят Лола" от Хосе Варлета . Испанският драматург и писател в момента е в България. След "Луцифер" и "Светици и перверзници", "Случаят Лола" е трето заглавие от този автор в афиша на Сатиричния театър. Режисьор на пиесата е Николай Младенов, сценографията е на..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в...
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg