Георги Господинов разказва за литературните истории от последния век, останали в сянка, в новата си книга „В пукнатините на канона. Провинции, аероплани, лексикони“.
Тя имаше премиера в рамките на 37-ите Празници на изкуствата „Аполония“, непосредствено след представянето на учениците му от първия Майсторски клас по творческо писане.
В книгата се говори за всички онези малки неща, които не влизат в учебниците.
Например за българския аероплан, който е направил първата бомбардировка над Одрин през 1912 година; за левовете, на които са изобразени дейци, свързани с литературата и книжовното дело, и за историята на антологията в тях; за лексикона – единственият източник, който дава познание за това какво е вълнувало децата от късния социализъм.
„Дълго сме живели в някаква монументална система и мисля, че ни е писнало на всички. Аз съм от това поколение, което иска да види пукнатините, малкото, невидяното, живото още“, сподели в „Артефир“ Георги Господинов.
С тази книга той за пореден път доказва, че миналото е личен въпрос, който трябва да си зададеш сам. Спомен, към който е опасно да се връщаш с компания, особено ако тя е цяло едно общество.
В кое време живееш обаче, когато бъдещето ти е отказано, а настоящето е тревожно?
Как изобщо се разказва време, в което най-големият страх е да не се случи нещо и в което цари „култура на мълчание“?
За премълчаното и за перифериите на литературната история Георги Господинов пише в „В пукнатините на канона“.
Повече от разказа на писателя за новата му книга и за първия Майсторски клас по творческо писане на “Аполония“, в който седем души се учиха на чувствителност към света и към думите, на несигурност и свобода на мислене, може да чуете в звуковия файл.
Разговорът с Георги Господинов започва оттам с какво е по-различна „В пукнатините на канона. Провинции, аероплани, лексикони“.
"На този връх свят паметник ще се издига” – това е името на фотоизложбата, открита в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" - Стара Загора. Eкспозицията проследява раждането на идеята за построяването на паметника на връх Св. Никола, както и процеса на проектирането и строителството му. Таблата съдържат подробна и ценна информация за големите..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ "Платиниум". През 2025 година Международната асоциация на кинокритиката чества своя 100-годишен юбилей и по този повод ще отличи един от най-емблематичните ни филмови творци. Наградата ще бъде връчена..
Театрална лаборатория, която започне своя творческият процес с въпроса: "За какво искам да говоря, което значи за мен?", има за цел създаване на кратко соло по лична история, тема или избран текст и работа върху монолог. Ментор и водещ е режисьорът д-р Багряна Попова. Средствата на работния процес, които тя използва са похвати от Devised Theatre..
Отбелязваме Националния празник на България 3 март със звукови хроники от Архивния фонд на БНР. Прозвучава гласът на Тодор Атанасов Габарев, най-младият български опълченец, зачислен на 14 години в Десета дружина – в запис от 1958 година. В запис от 1968 година говори Константина Корчева, внучка на Никола Корчев, увековечен в..
Димитрина Филипова – ръководител на литературния клуб "Словеса" към НЧ "Христо Ботев 1896", е гост в празничното студио на "Нашият ден", изнесено в Калофер. Филипова започва разговора с думите: " На тази дата е узаконена нацията ни, признати сме на политическата карта на Европа. Това е ден за памет. Стотици хиляди българи са посветили своя..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg