Георги Господинов разказва за литературните истории от последния век, останали в сянка, в новата си книга „В пукнатините на канона. Провинции, аероплани, лексикони“.
Тя имаше премиера в рамките на 37-ите Празници на изкуствата „Аполония“, непосредствено след представянето на учениците му от първия Майсторски клас по творческо писане.
В книгата се говори за всички онези малки неща, които не влизат в учебниците.
Например за българския аероплан, който е направил първата бомбардировка над Одрин през 1912 година; за левовете, на които са изобразени дейци, свързани с литературата и книжовното дело, и за историята на антологията в тях; за лексикона – единственият източник, който дава познание за това какво е вълнувало децата от късния социализъм.
„Дълго сме живели в някаква монументална система и мисля, че ни е писнало на всички. Аз съм от това поколение, което иска да види пукнатините, малкото, невидяното, живото още“, сподели в „Артефир“ Георги Господинов.
С тази книга той за пореден път доказва, че миналото е личен въпрос, който трябва да си зададеш сам. Спомен, към който е опасно да се връщаш с компания, особено ако тя е цяло едно общество.
В кое време живееш обаче, когато бъдещето ти е отказано, а настоящето е тревожно?
Как изобщо се разказва време, в което най-големият страх е да не се случи нещо и в което цари „култура на мълчание“?
За премълчаното и за перифериите на литературната история Георги Господинов пише в „В пукнатините на канона“.
Повече от разказа на писателя за новата му книга и за първия Майсторски клас по творческо писане на “Аполония“, в който седем души се учиха на чувствителност към света и към думите, на несигурност и свобода на мислене, може да чуете в звуковия файл.
Разговорът с Георги Господинов започва оттам с какво е по-различна „В пукнатините на канона. Провинции, аероплани, лексикони“.
Той играе своите роли в едноактната пиеса живот и разказва весело-тъжно за своето битие на сцената и извън нея. Първо 40 години като част от трупата на Хасковския драматичен театър, а сега и в книгата си "1983. Театрален роман". 1983-та всъщност е годината, в която актьорът Стефан Цирков попада под Ямача. Театърът е изкуство на саморазголването –..
Подлезът до автогарата в Габрово вече няколко месеца е ново артистично пространство и габровци го наричат "Подлезът на изкуството". Причина за това е футуристичната триизмерна инсталация на Невена Екимова, която е изработена от осем хиляди различни по размер бракувани метални кутии, дарени за проекта от фабрика в град Попово. Повторното използването..
Тялото е перфектният инструмент – за изразяване, за любов, а някъде там явно и за война, но най-вече за живот. То говори, премълчава, предизвиква, танцува. То понася, не издържа, винаги е на ръба, а и често много далеч от него. То е наше, а ние сме него. Едва ли има човек, който е гледал филми като "Мръсни танци", "Флашданс", "Божествени..
В последния си за годината епизод 572 "Трамвай по желание" отправя научно-романтичен поглед към космическия театър. По създала се вече традиция гост в закриващия за 2025 г. спектакъл е астрономът доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физико-математическия университет на СУ "Св. Климент Охридски". Популярният астроном дълги години използва..
Самото име Тери Пратчет ни потапя във фантастични светове и черен хумор, предизвиква ехидна усмивка и бурен смях. Книгите му са емблематични. За всички, които са разколебани дали да вярват в Дядо Коледа, предлагаме актьорска интерпретация на "Сериозна причина, за да повярваш в Дядо Коледа", най-нежният разказ на маестро Тери Пратчет.
Истории за семейните връзки, приятелството и утехата, която носи природата, побрани в стихове. Общо 59 на брой. Всяко едно от тях е нишка в гоблена на..
По традиция програмата за култура и образование на БНР излъчва директно Новогодишния концерт на Виенската филхармония – едно от най-популярните музикални..
В рубриката "Епизоди от живота" предлагаме идея за слушателите, които са решили да празнуват Нова година в уюта на дома, но все още не са избрали десерта..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
