Това заглавие от романа на Франсоаз Саган е традиционно да бъде използвано, когато става дума за музиката на Йоханес Брамс. Ще го сторя и аз, защото хората, с които разговарям са негови страстни почитатели и то от много години. Това са флейтистът Карл-Хайнц Шютц и пианистката Мария Принц, които записаха и издадоха за „Наксос“ сонатите за кларинет и пиано, оп. 120 в транскрипция на самия Шютц, като допълниха диска с няколко песни на Брамс, също обработени от Шютц.
Ето какво написа Ингоберт Валтенберг:
„Признавам си, че като привърженик на кларинета, бях скептичен, преди да се заслушам. За мен записи с флейта са често монотонни и в крайна сметка изморителни. Благодарение на качествата на Карл-Хайнц Щютц обаче си заслужава да се обърне внимание на този диск. Най-вече богатият, разнообразен звук в средния и ниския регистър съхраняват характера на тези късни произведения на Брамс. Освен това, при Щютц красивият звук, артикулацията и изразителността са в перфектен баланс. Благодарение на вълшебно-еластичния ансамбъл в партньорството с Мария Принц (съпругата на покойния кларинетист Алфред Принц) и също умелата звукозаписна техника, пианото никога не доминира флейтата и конските сили, които биха били възможни се дозират за спазване на баланса. Трябва да спомена още, че Щютц използва при песните допълнително пиколо- и алтфлейта, допринасяйки за разнообразие в звуковата палитра. Една ценност! Този диск обогатява дискографията с произведения на Брамс!“
Мария Принц отдавна работи с престижната звукозаписна компания, а предишните ѝ записи са с мецосопрана Маргарита Грицкова, със сопрана Красимира Стоянова и с флейтиста Патрик Галоа. Оригиналните сонати за кларинет и пиано, оп. 120 тя е записала със съпруга си Алфред Принц, първи кларинетист на Виенската филхармония, както и с Петко Радев. Забележително е участието ѝ в диска наречен „Кончерти гроси от 20 век“ осъществен с Академията „Сент Мартин ин дъ фийлдс“ и сър Невил Маринър. Под диригентството на Васил Казанджиев със софийския симфоничен оркестър са издадени и концерти за пиано и оркестър на Хайдн и Моцарт. От 1987 г. Мария Принц преподава в университета за музика и сценични изкуства във Виена.
„Този запис е уникален... Изпълнението на Карл-Хайнц Щютц се отличава от първия до последния тон с елегантност и най-високо качество. Неговата виртуозност, особено във финалните части на двете сонати е достойна за възхищение. В лицето на Мария Принц той има великолепен партньор, който не нарушава баланса и там, където Брамс изкушава пианиста да надделее. Това се отнася и за звукозаписния екип, който представя двата инструмента в най-атрактивен аспект“ допълва впечатленията Дейвид Дентон от „David’s review corner“.
Карл-Хайнц Шютц е познат на българската публика. През 2017 под диригентството на Росен Гергов със Софийската филхармония той изпълни концерта за флейта на Ибер. В рамките на фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща“ през 2019 г. той изнесе рецитал с пианистката Мария Принц и след това се включи в концерта на прочутия ансамбъл „Wien“.
Реми Франк също се включва с мнението си публикувано в „Пицикато“:
„Щютц е инструменталист, който умее да извлече от флейтата си фино искрящи, но и кантиленни, интензивно емоционални, но и нежни звуци и успява с прекрасната си фразировка да създаде необходимата атмосфера за тези две толкова красиви произведения.
Партията на пианото е изпълнена ясно, проникновено и умело от Мария Принц, така че тук става въпрос за компетентен и емоционален прочит, който показва двете произведения в нова светлина, а и песните, които попълват диска, са също така убедителни в тази обработка.“
От стотиците песни на Брамс в диска са добавени десет, които според изпълнителите са най-подходящи за флейта и пиано.
В звуковия файл чуйте предаването Карл-Хайнц Шютц.
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше музикални теми и песни от филми, свързани основно с европейското кино. Сред филмите, чиято музика бе интерпретирана от Мира и нейния джаз квартет (Мирослав Турийски, Веселин Веселинов Еко, Христо..
Песента "Копче-топче" пристига директно в радиоефира от творческата работилница на инж. Васил Ботев и певицата Людмила Лазарова в навечерието на Светлите празници. Процесът на създаването на песента и историята на инж. Васил Ботев започва в разгара на лятото в предаването "Terra Култура". Тогава пожелания за творчески успех отправя и Мими Колева..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със своята група в 22 часа в коледната нощ. Много rock’n’roll, стил и класна българска музика обещава Станислав Сланев-Стенли на своята публика, а празничната му програма от най-добри песни е взела..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със..
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна..
Изкуството има силата и привилегията да се съхранява, то оцелява въпреки нас, смята актрисата Елена Петрова. Идеята според нея е, докато човек е на тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg