Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Непознатите будители

Кой е Петър Богдан - авторът на най-старата история на България

Професор Лилия Илиева с копието на ръкописа на "История на България" на Петър Богдан
Снимка: БГНЕС

Историята на България от Петър Богдан с оригинално заглавие „De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas“ (на български: „За древността на бащината земя и за българските дела към неговите сънародници“), завършена около 1667 г., е най-ранният известен историографски труд по история на България, предхождащ с около век написаната в 1761 г. от католическия отец Блазиус Клайнер „История на България“ и труда „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски от 1762 г.

Текстът на историята е неизвестен до 1979 г., когато във Ватикана са намерени 9 страници препис от историята, съдържащи увод, 3 глави и част от четвърта. Дотогава за нея се знаело единствено от сведения в писма на Петър Богдан.

През 2017 г. в университетската библиотека на италианския град Модена от проф. Лилия Илиева е открит и целият авторов ръкопис на историята, а през 2020 г. е издаден като книга – от Университетско издателство "Неофит Рилски" като факсимилно издание и от Университетско издателство "Св. Климент Охридски" с превод на български и коментари от д-р Цветан Василев. Целият текст на съчинението е разпределен в 70 глави.

За изданието разказва в “Нашият ден“ откривателката на историята на Петър Богдан проф. Лилия Илиева. Тя е професор по общо и сравнително езикознание в Югозападния университет “Неофит Рилски“.

“Много години съм търсила този ръкопис и никога не съм се съмнявала, че рано или късно ще го намеря. В личен план не съм изненадана от това.

Човек никога не знае какво от това, кое от това, което е направил всъщност,  има най-голямо значение. Може би наистина тази находка ще бъде моят принос в науката.

Петър Богдан е автор не само на това съчинение. Той има и други книги. Създал е и едно поетическо произведение. Поема, която също се опитах да преведа на съвременен език и издадох.

Има и други книги, в които преобладава преводната част, но има и авторски части.

Този исторически трактат, който не особено точно се нарича “История на България“, се отличава от другите му произведения по това, че е един много сериозен научен труд на равнището на тогавашната наука. Той отговаря дори на съвременните изисквания за научност.

„За древността на бащината земя и за българските дела“

Защо остава непознат?

Защото съвсем отскоро Петър Богдан влиза в науката със своите произведения. Неговите текстове не бяха издирени и не бяха обнародвани.

С моите колеги от Югозападния университет, от Софийския и НБУ успяхме да представим Петър Богдан, както и други негови съвременници с техните произведения. Нещо, което до момента не беше правено.

Т.нар. “История на България“ е останала в ръкопис, но има данни, че е била и отпечатана във Венеция.

Става дума за неща, които съвсем наскоро са въведени в научно обръщение, и тепърва ще спират вниманието на изследователите. Изследването на тези произведения тепърва предстои, както и включването им в културата. Едно такова включване коренно ще промени нашите представи за културния живот на българите по време на Османската империя, както и представите ни за културното равнище на българите. Защото българският елит тогава е на равнището на европейския. Тези трудове са правели впечатление на учените от тогавашната Западна Европа.

В момента тече процедура по защита на една докторска дисертация в Института за литература към БАН, в която за първи път е включен този исторически трактат на Петър Богдан като обект на изследване.


Фактите

Абсолютно всичко, което е представил Петър Богдан, е научно обосновано. С всичките си твърдения той се позовава на автори, които добросъвестно цитира, посочвайки източник и страница. Но по-ценни са неговите лични наблюдения върху живота на българите през XVII в.

В качеството си на Софийски архиепископ той е посещавал различни селища. Като високообразован човек се е интересувал от културния живот и на православните българи. Оставил е данни и за манастирския културен живот.

Научните му интереси са послужили като пример за видни за тогавашното време западни учени да се заинтересуват например от историята на София. По негов стимул един немски учен написва съчинението “История на София“, което се пази и до днес във Ватикана като ръкопис.

Повече за Петър Богдан можете да чуете от проф. Лилия Илиева в звуковия файл.



За параклис с положените в него кости на Петър Богдан разказва в “Нашият ден“ д-р Анита Комитска, етнолог и директор на Историческия музей в Чипровци.

Градчето Чипровци е някогашното католическо сърце на България. От него тръгва благодатта на Христовата вяра към павликяните в Северна и Южна България. Днес не можем да си представим величието на някогашното Чипровци.

Чипровските католици са онези мъже, които са били духовници, писатели, живата връзка на поробена България със свободния християнски европейски свят.

През 1980 г. на историческия хълм на Чипровци, който е бил святото място, в което и изграден манастирът на Францисканците минорити, има един огромен храм, една катедрала с внушителни за времето си размери.

Идеята за създаването на този параклис дойде през 2017 г. от отец Иван Топалски. Възникна идеята, че откритите по време на разкопките на доц. Иван Сотиров кости, които без съмнение са на архиепископ Петър Богдан, трябва да намерят покой.

Чуйте повече в звуковия файл.

Снимки: Уикипедия, БГНЕС
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Детективи и шпиони в литературата

В своето ново изследване „Детективи, разузнавачи, студена война: криминалната и шпионската литература в сравнителна перспектива“ доц. Морис Фадел проследява особеностите на класическата криминална история, присъствието на шпионския роман в българската литература през епохата на социализма и съпоставя двата варианта на шпионския роман през Студената..

публикувано на 26.10.21 в 17:30

Режисьорът Крис Шарков за премиерния спектакъл „Мяра за мяра” в Ловеч

С най-новия си спектакъл „Мяра за мяра“ ще посрещне публиката си тази вечер Драматичният театър в Ловеч. Постановката по пиесата на Уилям Шекспир е на Крис Шарков. Премиерата на спектакъла се състоя на 7 октомври и с нея беше открит фестивалът „Младите в театъра”, който тази година отбеляза 12-ото си издание. Така творчеството на големия английски..

публикувано на 26.10.21 в 14:36
Портрет на Данте Алигиери от неизвестен художник (1500-1600 г.) в кабинета на кмета на община Орвието (Терни), Италия

Проф. Каталди: Имаме нужда да прочетем Данте с нови очи

„Литературен вестник“ отбеляза с двуезичен брой 700 години от смъртта на Данте Алигиери. Идеята за този двуезичен брой е на преводачката и преподавател доц. Дария Карапеткова. Художник на броя е Борис Праматаров.  На събитието присъстваха посланикът на Италия у нас Н.Пр. Джузепина Дзара, проф. Пиетро Каталди, специалист по съдбата и литературата на Данте..

публикувано на 26.10.21 в 14:30

Киномания 2021 – 18 ноември - 5 декември – в НДК и столичните арткина

Документален филм за живота и творчеството на обичания филмов композитор Енио Мориконе ще представи „Киномания“. Тази година фестивалът ще се проведе между 18 ноември и 5 декември, а в афиша са включени наградени заглавия от големите световни кинофестивали Филмът „Маестро Енио Мориконе“ (Ennio The Maestro) е заснет от Джузепе Торнаторе и беше..

публикувано на 26.10.21 в 13:05
Надежда Шекерова (вляво), Марин Подмолов и Сейфетин Шекеров - Сефо

Пловдив събра скулптор, живописец и график в съвместна изложба

Съвместна изложба на Сейфетин Шекеров - Сефо, Марин Подмолов и Надежда Шекерова ще продължи есенния сезон в галерия „Артистика“ в Пловдив. Тя събира три поколения художници – скулптор, живописец и график от Сливен. Пластичната изразителност на Сейфетин Шекеров - Сефо ни пренася в един емоционален и прекрасен свят с цикъла си от ефирни и..

публикувано на 26.10.21 в 11:25