Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Непознатите будители

Кой е Петър Богдан - авторът на най-старата история на България

Професор Лилия Илиева с копието на ръкописа на "История на България" на Петър Богдан
Снимка: БГНЕС

Историята на България от Петър Богдан с оригинално заглавие „De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas“ (на български: „За древността на бащината земя и за българските дела към неговите сънародници“), завършена около 1667 г., е най-ранният известен историографски труд по история на България, предхождащ с около век написаната в 1761 г. от католическия отец Блазиус Клайнер „История на България“ и труда „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски от 1762 г.

Текстът на историята е неизвестен до 1979 г., когато във Ватикана са намерени 9 страници препис от историята, съдържащи увод, 3 глави и част от четвърта. Дотогава за нея се знаело единствено от сведения в писма на Петър Богдан.

През 2017 г. в университетската библиотека на италианския град Модена от проф. Лилия Илиева е открит и целият авторов ръкопис на историята, а през 2020 г. е издаден като книга – от Университетско издателство "Неофит Рилски" като факсимилно издание и от Университетско издателство "Св. Климент Охридски" с превод на български и коментари от д-р Цветан Василев. Целият текст на съчинението е разпределен в 70 глави.

За изданието разказва в “Нашият ден“ откривателката на историята на Петър Богдан проф. Лилия Илиева. Тя е професор по общо и сравнително езикознание в Югозападния университет “Неофит Рилски“.

“Много години съм търсила този ръкопис и никога не съм се съмнявала, че рано или късно ще го намеря. В личен план не съм изненадана от това.

Човек никога не знае какво от това, кое от това, което е направил всъщност,  има най-голямо значение. Може би наистина тази находка ще бъде моят принос в науката.

Петър Богдан е автор не само на това съчинение. Той има и други книги. Създал е и едно поетическо произведение. Поема, която също се опитах да преведа на съвременен език и издадох.

Има и други книги, в които преобладава преводната част, но има и авторски части.

Този исторически трактат, който не особено точно се нарича “История на България“, се отличава от другите му произведения по това, че е един много сериозен научен труд на равнището на тогавашната наука. Той отговаря дори на съвременните изисквания за научност.

„За древността на бащината земя и за българските дела“

Защо остава непознат?

Защото съвсем отскоро Петър Богдан влиза в науката със своите произведения. Неговите текстове не бяха издирени и не бяха обнародвани.

С моите колеги от Югозападния университет, от Софийския и НБУ успяхме да представим Петър Богдан, както и други негови съвременници с техните произведения. Нещо, което до момента не беше правено.

Т.нар. “История на България“ е останала в ръкопис, но има данни, че е била и отпечатана във Венеция.

Става дума за неща, които съвсем наскоро са въведени в научно обръщение, и тепърва ще спират вниманието на изследователите. Изследването на тези произведения тепърва предстои, както и включването им в културата. Едно такова включване коренно ще промени нашите представи за културния живот на българите по време на Османската империя, както и представите ни за културното равнище на българите. Защото българският елит тогава е на равнището на европейския. Тези трудове са правели впечатление на учените от тогавашната Западна Европа.

В момента тече процедура по защита на една докторска дисертация в Института за литература към БАН, в която за първи път е включен този исторически трактат на Петър Богдан като обект на изследване.


Фактите

Абсолютно всичко, което е представил Петър Богдан, е научно обосновано. С всичките си твърдения той се позовава на автори, които добросъвестно цитира, посочвайки източник и страница. Но по-ценни са неговите лични наблюдения върху живота на българите през XVII в.

В качеството си на Софийски архиепископ той е посещавал различни селища. Като високообразован човек се е интересувал от културния живот и на православните българи. Оставил е данни и за манастирския културен живот.

Научните му интереси са послужили като пример за видни за тогавашното време западни учени да се заинтересуват например от историята на София. По негов стимул един немски учен написва съчинението “История на София“, което се пази и до днес във Ватикана като ръкопис.

Повече за Петър Богдан можете да чуете от проф. Лилия Илиева в звуковия файл.



За параклис с положените в него кости на Петър Богдан разказва в “Нашият ден“ д-р Анита Комитска, етнолог и директор на Историческия музей в Чипровци.

Градчето Чипровци е някогашното католическо сърце на България. От него тръгва благодатта на Христовата вяра към павликяните в Северна и Южна България. Днес не можем да си представим величието на някогашното Чипровци.

Чипровските католици са онези мъже, които са били духовници, писатели, живата връзка на поробена България със свободния християнски европейски свят.

През 1980 г. на историческия хълм на Чипровци, който е бил святото място, в което и изграден манастирът на Францисканците минорити, има един огромен храм, една катедрала с внушителни за времето си размери.

Идеята за създаването на този параклис дойде през 2017 г. от отец Иван Топалски. Възникна идеята, че откритите по време на разкопките на доц. Иван Сотиров кости, които без съмнение са на архиепископ Петър Богдан, трябва да намерят покой.

Чуйте повече в звуковия файл.

Снимки: Уикипедия, БГНЕС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сборникът "Circus Bulgaria" на Деян Енев с награда в Италия

Сборникът с разкази на Деян Енев "Circus Bulgaria" беше отличен с наградата "Полски Кот" за най-добра славянска книга, преведена и издадена на италиански език . Книгата съдържа сбор от разкази на писателя и е издадена на английски и на немски език, преди да достигне и до италианските читатели.  В "Нашият ден" преводачът на сборника Джорджа..

публикувано на 19.03.24 в 09:56

39 години "Звук и светлина"

Тази година се навършват 39 години от премиерата на спектакъла "Звук и светлина" на хълма "Царевец" във Велико Търново. Идеята  се ражда през 1968 г. от режисьора Въло Радев, който, съвместно с Яромир Хник и с участието на популярния чешки музикант Йири Стивин, ръководи българо-чешкия колектив, осъществил проекта. Създаването и реализацията на..

публикувано на 19.03.24 в 08:10
Никола Груев - Котарашки (вдясно) и Емил Янев

Черната кутия на българския психеделик

В епизод 535 "Трамвай по желание" среща своята публика с един гост, съставен от две творчески личности: архитектът Никола Груев и музикантът Котарашки. Никола Груев е роден на 4 септември 1979 г. Расте като момче от центъра на София. Спецификите на семейната и кварталната среда някак естествено го отвеждат до ВИАС и диплома за архитект. Творческа..

публикувано на 18.03.24 в 18:00

"Нашият живот като на кино" – премиера на "Мим-Арт" в Топлоцентрала

Едва ли има човек, който поне веднъж да не си е мечтал за живот като на кино. Ето един такъв сюжет: Мъж, раздвоен между две жени – ученическата му любов и съпругата му. Накрая силната любов между персонажите, предопределени един за друг още от деца, ги събира. Това е историята, разказана във филм, разигран на живо в едноименната постановка, която трупата..

публикувано на 18.03.24 в 16:00

Когато изкуството шепне

В СГХГ до 26 май е открита изложбата "Като шепот (Поетично политическо)". Кураторите Галина Димитрова-Димова и Ариел Райхман представят 11 автори от 9 държави, чието творчество се основава не на външно наблюдение и рационален анализ на света около нас и неговите проблеми, а на вътрешно действие и преживяване. Този специфичен поглед се явява..

публикувано на 18.03.24 в 15:58