Историята на България от Петър Богдан с оригинално заглавие „De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas“ (на български: „За древността на бащината земя и за българските дела към неговите сънародници“), завършена около 1667 г., е най-ранният известен историографски труд по история на България, предхождащ с около век написаната в 1761 г. от католическия отец Блазиус Клайнер „История на България“ и труда „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски от 1762 г.
Текстът на историята е неизвестен до 1979 г., когато във Ватикана са намерени 9 страници препис от историята, съдържащи увод, 3 глави и част от четвърта. Дотогава за нея се знаело единствено от сведения в писма на Петър Богдан.
През 2017 г. в университетската библиотека на италианския град Модена от проф. Лилия Илиева е открит и целият авторов ръкопис на историята, а през 2020 г. е издаден като книга – от Университетско издателство "Неофит Рилски" като факсимилно издание и от Университетско издателство "Св. Климент Охридски" с превод на български и коментари от д-р Цветан Василев. Целият текст на съчинението е разпределен в 70 глави.
За изданието разказва в “Нашият ден“ откривателката на историята на Петър Богдан проф. Лилия Илиева. Тя е професор по общо и сравнително езикознание в Югозападния университет “Неофит Рилски“.
“Много години съм търсила този ръкопис и никога не съм се съмнявала, че рано или късно ще го намеря. В личен план не съм изненадана от това.
Човек никога не знае какво от това, кое от това, което е направил всъщност, има най-голямо значение. Може би наистина тази находка ще бъде моят принос в науката.
Петър Богдан е автор не само на това съчинение. Той има и други книги. Създал е и едно поетическо произведение. Поема, която също се опитах да преведа на съвременен език и издадох.
Има и други книги, в които преобладава преводната част, но има и авторски части.
Този исторически трактат, който не особено точно се нарича “История на България“, се отличава от другите му произведения по това, че е един много сериозен научен труд на равнището на тогавашната наука. Той отговаря дори на съвременните изисквания за научност.
Защо остава непознат?
Защото съвсем отскоро Петър Богдан влиза в науката със своите произведения. Неговите текстове не бяха издирени и не бяха обнародвани.
С моите колеги от Югозападния университет, от Софийския и НБУ успяхме да представим Петър Богдан, както и други негови съвременници с техните произведения. Нещо, което до момента не беше правено.
Т.нар. “История на България“ е останала в ръкопис, но има данни, че е била и отпечатана във Венеция.
Става дума за неща, които съвсем наскоро са въведени в научно обръщение, и тепърва ще спират вниманието на изследователите. Изследването на тези произведения тепърва предстои, както и включването им в културата. Едно такова включване коренно ще промени нашите представи за културния живот на българите по време на Османската империя, както и представите ни за културното равнище на българите. Защото българският елит тогава е на равнището на европейския. Тези трудове са правели впечатление на учените от тогавашната Западна Европа.
В момента тече процедура по защита на една докторска дисертация в Института за литература към БАН, в която за първи път е включен този исторически трактат на Петър Богдан като обект на изследване.
Фактите
Абсолютно всичко, което е представил Петър Богдан, е научно обосновано. С всичките си твърдения той се позовава на автори, които добросъвестно цитира, посочвайки източник и страница. Но по-ценни са неговите лични наблюдения върху живота на българите през XVII в.
В качеството си на Софийски архиепископ той е посещавал различни селища. Като високообразован човек се е интересувал от културния живот и на православните българи. Оставил е данни и за манастирския културен живот.
Научните му интереси са послужили като пример за видни за тогавашното време западни учени да се заинтересуват например от историята на София. По негов стимул един немски учен написва съчинението “История на София“, което се пази и до днес във Ватикана като ръкопис.
Повече за Петър Богдан можете да чуете от проф. Лилия Илиева в звуковия файл.
За параклис с положените в него кости на Петър Богдан разказва в “Нашият ден“ д-р Анита Комитска, етнолог и директор на Историческия музей в Чипровци.
Градчето Чипровци е някогашното католическо сърце на България. От него тръгва благодатта на Христовата вяра към павликяните в Северна и Южна България. Днес не можем да си представим величието на някогашното Чипровци.
Чипровските католици са онези мъже, които са били духовници, писатели, живата връзка на поробена България със свободния християнски европейски свят.
През 1980 г. на историческия хълм на Чипровци, който е бил святото място, в което и изграден манастирът на Францисканците минорити, има един огромен храм, една катедрала с внушителни за времето си размери.
Идеята за създаването на този параклис дойде през 2017 г. от отец Иван Топалски. Възникна идеята, че откритите по време на разкопките на доц. Иван Сотиров кости, които без съмнение са на архиепископ Петър Богдан, трябва да намерят покой.
Чуйте повече в звуковия файл.
На 8 юли 2024 г. в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, която се излъчва по програма "Христо Ботев", тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Тя е насочена към българчетата, които живеят извън пределите на България. За предизвикателството да илюстрираш най-популярното..
Михаил Михайлов е на 83 години – роден е и живее в Стара Загора. Той е от доайените на златните времена на българската естрада – един от основателите на група "Траяна", издава плочи с "Импулс" като част от конкурса "Тракийска лира", работил с Лили Иванова и Йорданка Христова, участвал в безброй концерти в страната ни и извън нея. Спомени от "онова..
Стремежът към божественост и безсмъртие често е път към разруха за човека от всяка епоха. " Малки грехове" е вторият роман на писателката Паулина Георгиева след "Симулацията" (2022). Редактор на книгата е литературният публицист Силвия Недкова. В "Артефир" Георгиева споделя, че това е книга за изконния копнеж по рая. Действието неслучайно се развива..
На училището с любов – там, където учителите и учениците са заедно. За досега до творчество в българското образование като мисия възможна в "Terra Култура" разговаряме с Марио Гергинов , зам.-директорът на 140 СУ "Иван Богоров" в София. Ваканцията е предимно за учениците. За училищното ръководство юли месец е време на усилена подготовка за..
Едно талантливо поколение, което преживя Халеевата комета, Чернобил, падането на Берлинската стена и Перестройката, 35 години след завършването на сливенското Средно специално художествено училище по приложни изкуства випуск 1989 на НХГ "Димитър Добрович" представя изложба. Експозицията е своеобразно продължение на срещата между съученици и..
Какво се случва с обществата, когато системните партии останат без гражданско доверие, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Милена..
Тази година музикалната общественост отбелязва стогодишнината от смъртта на бележития оперен композитор Джакомо Пучини. Водещият белгийски театър "Ла Моне"..
Честванията на 174 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов продължават в Сопот. На рождената дата на писателя (9 юли) ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg