Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Непознатите будители

Кой е Петър Богдан - авторът на най-старата история на България

Професор Лилия Илиева с копието на ръкописа на "История на България" на Петър Богдан
Снимка: БГНЕС

Историята на България от Петър Богдан с оригинално заглавие „De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas“ (на български: „За древността на бащината земя и за българските дела към неговите сънародници“), завършена около 1667 г., е най-ранният известен историографски труд по история на България, предхождащ с около век написаната в 1761 г. от католическия отец Блазиус Клайнер „История на България“ и труда „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски от 1762 г.

Текстът на историята е неизвестен до 1979 г., когато във Ватикана са намерени 9 страници препис от историята, съдържащи увод, 3 глави и част от четвърта. Дотогава за нея се знаело единствено от сведения в писма на Петър Богдан.

През 2017 г. в университетската библиотека на италианския град Модена от проф. Лилия Илиева е открит и целият авторов ръкопис на историята, а през 2020 г. е издаден като книга – от Университетско издателство "Неофит Рилски" като факсимилно издание и от Университетско издателство "Св. Климент Охридски" с превод на български и коментари от д-р Цветан Василев. Целият текст на съчинението е разпределен в 70 глави.

За изданието разказва в “Нашият ден“ откривателката на историята на Петър Богдан проф. Лилия Илиева. Тя е професор по общо и сравнително езикознание в Югозападния университет “Неофит Рилски“.

“Много години съм търсила този ръкопис и никога не съм се съмнявала, че рано или късно ще го намеря. В личен план не съм изненадана от това.

Човек никога не знае какво от това, кое от това, което е направил всъщност,  има най-голямо значение. Може би наистина тази находка ще бъде моят принос в науката.

Петър Богдан е автор не само на това съчинение. Той има и други книги. Създал е и едно поетическо произведение. Поема, която също се опитах да преведа на съвременен език и издадох.

Има и други книги, в които преобладава преводната част, но има и авторски части.

Този исторически трактат, който не особено точно се нарича “История на България“, се отличава от другите му произведения по това, че е един много сериозен научен труд на равнището на тогавашната наука. Той отговаря дори на съвременните изисквания за научност.

„За древността на бащината земя и за българските дела“

Защо остава непознат?

Защото съвсем отскоро Петър Богдан влиза в науката със своите произведения. Неговите текстове не бяха издирени и не бяха обнародвани.

С моите колеги от Югозападния университет, от Софийския и НБУ успяхме да представим Петър Богдан, както и други негови съвременници с техните произведения. Нещо, което до момента не беше правено.

Т.нар. “История на България“ е останала в ръкопис, но има данни, че е била и отпечатана във Венеция.

Става дума за неща, които съвсем наскоро са въведени в научно обръщение, и тепърва ще спират вниманието на изследователите. Изследването на тези произведения тепърва предстои, както и включването им в културата. Едно такова включване коренно ще промени нашите представи за културния живот на българите по време на Османската империя, както и представите ни за културното равнище на българите. Защото българският елит тогава е на равнището на европейския. Тези трудове са правели впечатление на учените от тогавашната Западна Европа.

В момента тече процедура по защита на една докторска дисертация в Института за литература към БАН, в която за първи път е включен този исторически трактат на Петър Богдан като обект на изследване.


Фактите

Абсолютно всичко, което е представил Петър Богдан, е научно обосновано. С всичките си твърдения той се позовава на автори, които добросъвестно цитира, посочвайки източник и страница. Но по-ценни са неговите лични наблюдения върху живота на българите през XVII в.

В качеството си на Софийски архиепископ той е посещавал различни селища. Като високообразован човек се е интересувал от културния живот и на православните българи. Оставил е данни и за манастирския културен живот.

Научните му интереси са послужили като пример за видни за тогавашното време западни учени да се заинтересуват например от историята на София. По негов стимул един немски учен написва съчинението “История на София“, което се пази и до днес във Ватикана като ръкопис.

Повече за Петър Богдан можете да чуете от проф. Лилия Илиева в звуковия файл.



За параклис с положените в него кости на Петър Богдан разказва в “Нашият ден“ д-р Анита Комитска, етнолог и директор на Историческия музей в Чипровци.

Градчето Чипровци е някогашното католическо сърце на България. От него тръгва благодатта на Христовата вяра към павликяните в Северна и Южна България. Днес не можем да си представим величието на някогашното Чипровци.

Чипровските католици са онези мъже, които са били духовници, писатели, живата връзка на поробена България със свободния християнски европейски свят.

През 1980 г. на историческия хълм на Чипровци, който е бил святото място, в което и изграден манастирът на Францисканците минорити, има един огромен храм, една катедрала с внушителни за времето си размери.

Идеята за създаването на този параклис дойде през 2017 г. от отец Иван Топалски. Възникна идеята, че откритите по време на разкопките на доц. Иван Сотиров кости, които без съмнение са на архиепископ Петър Богдан, трябва да намерят покой.

Чуйте повече в звуковия файл.

Снимки: Уикипедия, БГНЕС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Вълните на морето са жени" – филм, който не се очаква от турски режисьор

"Вълните на морето са жени" в случая не е стихотворението на Евтим Евтимов, а българското заглавие на филмовата история на Аслъхан Юналдъ. Нейният пълнометражен игрален дебют е изпълнен с напрежение трилър, чието основно действие се развива на яхта върху лазурните вълни на Егейско море. Зрителите проследяват историята на млада жена, която се завръща в..

публикувано на 28.03.24 в 16:59

Опиянението на чувствата във "Вино от глухарчета"

Спектакълът "Вино от глухарчета" на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев" се опитва да дефинира битката между живота и смъртта, между светлината и мрака, между младите и старите. Надяваме се спектакълът да насърчи децата и семействата да говорят повече помежду си, да отнесат видяното със себе си у дома, да искат да открият "машината на времето"..

публикувано на 28.03.24 в 15:35
Рене Карабаш, Мари Врина, Захари Карабашлиев (от ляво надясно)

Българска литературна инвазия във Франция

Българските книги звучат на френски език и присъстват в литературния живот на Франция. Париж, Страсбург, Лион – това е пътят на литературния тур, който в момента осъществява преводачът Мари Врина заедно с писателите Захари Карабашлиев, Рене Карабаш и Ангел Игов по инициатива на Българския културен институт в Париж. В тура участва и преведеното на..

публикувано на 28.03.24 в 12:50

Поредицата "Земното минало" и екранизацията като превод

Научнофантастична трилогия, която пренася читателя от Културната революция в Китай до невъобразимо далечното бъдеще – това е поредицата "Земното минало" на Лиу Цъсин. Всеки, който вече е чел трилогията, се е сблъскал с въображаеми, но дълбоки научни теории и с големи въпроси за човечеството и хуманността. В "Нашият ден" гост е преводачът от..

публикувано на 28.03.24 в 11:25

Уважаеми зрители, Тодор Чапкънов!

Ако погледнем филмографията на Тодор Чапкънов, ще видим редом до името му да стоят над 20 филма и сериала, като сред тях е и един от най-големите нидерландски екшъни през последните години – " Черният лотос " . Могат да бъдат прибавени и още близо 50 продукции, в които участва като първи асистент или секънд юнит, тук са включени филми като "..

публикувано на 28.03.24 в 11:11