„Къде живее вятърът“ и световно признатият метод сугестопедия

„Къде живее вятърът“ е сугестопедична книга, която стимулира децата да четат и учат с лекота, точно като на игра. Тя обогатява знанията им, провокира любопитството и въображението им, подобрява концентрацията им и улеснява възприемането и запаметяването на информацията, представена интерактивно.

Силвия Йорданова, позната на малките като Анабел Хихил, пише книжката след девет години опит в сугестопедията. Тя е ученичка на проф. д-р Георги Лозанов – учен, психиатър и психотерапевт, физиолог на мозъка, създател на науката Сугестология и нейното приложение в процеса на обучение –сугестопедичният метод, признат от ЮНЕСКО като „най-добрата и хуманна методика на обучение“.

„Къде живее вятърът“ разказва историята на необикновеното куче Рей, което има способността да вижда чувствата като цветове. Като ги увлича чрез обема от информация и начина, по който е представена тя, книгата дава възможност на малките читатели да преживят приключенията на Рей. И най-вече да започнат да разбират и разпознават думите и чувствата си.

Историята на Рей се развива в 96 пълноцветни страници – обем, който правилата на сугестопедията изискват – и може да бъде четена много пъти и по различен начин не само от децата между 4 и 10-годишна възраст, за които е предназначена. Книгата забавлява, привлича и задържа вниманието както с активни изображения, така и с псевдопасивно възприемане на думите. Илюстрациите в нея са дело на художничката Анелия Пашова – АПАШ.

Според Силвия Йорданова връзката на детето с четенето и ученето определя как ще прекарва времето си в училище, как ще се развива самостоятелно и колко увереност ще натрупа. Затова и начинът, по който ще бъде представена срещата с една книга и изобщо процесът на четене, е от особена важност.

В сугестопедията внушението идва от автентичността. Методът доказва, че човек не се учи от това, което му говорят, а от това, което му показват. Той попива личността на този срещу него. Неслучайно „Къде живее вятърът“ е полезна и за родителите, които искат да поддържат връзката с децата си и да бъдат моделът, от който те се нуждаят.

Силвия Йорданова, която е и треньор по сугестопедия, и медиатор, е на мнение, че емоционалната интелигентност на всеки от нас е свързана именно с имитацията. А децата от своя страна могат да бъдат много добри партньори в тези изграждащи личността отношения.

Сугестопедията търпи развитие, което води до резервопедията. Тя доказва, че интелигентността на човек притежава множествени личности. Проф. д-р Георги Лозанов затвърждава тази теза чрез т.нар. оркестрация – създаването на условия в средата, която позволява да бъде отключен резервният капацитет на личността.

„Благодарение на неговия труд, ние можем да стъпим на основата на тази философия през любовта и свободата, като на научно постижение. Затова и казват за него, че е първият учен, който е интегрирал любовта в науката“, сподели в „Какво се случва“ Силвия Йорданова.

Още за сугестопедичния метод, за ограмотяването на малките деца в проектите на „Покажи ми“, за книгата „Къде живее вятърът“ и вдъхновените от нея песни и подкаст – чуйте в звуковия файл.