Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Съдържание на:

„Литовците“, опера в пролог и три действия от Амилкаре Понкиели

Катедралният площад в Мариенбург, 1 действие на „Литовците“ от Амилкаре Понкиели, 1874 г.
Снимка: Wikipedia

Музика: Амилкаре Понкиели
Либрето: Антонио Гисланцони по историческата поема „Конрад Валенрод“ на Адам Мицкевич.
Първо изпълнение: 7 март 1874 г. в Миланската Скала

Място и време на действието: Литва, Мариенбург, XIV век

Действащи лица:
• Арнолдас или Арнолдо, литовски княз – баритон
• Алдона, негова сестра – сопран
• Валтерис или Валтер (Конрад Валенрод), съпруг на Алдона – тенор
• Албанис или Албано, възрастен бард – бас
• Витолдас или Витолдо, главен съдия – бас
• Менестрел – сопран
Военноначалници, тевтонски рицари, немски и литовски войници, съдии, пажове, бардове, менестрели, абати, монаси

Конрад Валенрод, всъщност литовец на име Валтер, с измама се внедрява сред рицарите на Тевтонския орден и така позволява на литовците да победят кръстоносците. Алдона, неговата съпруга, отчаяно търси своя любим и го открива точно преди да бъде осъден на смърт заради измяната си.

Пролог
Действието се развива през XIV век. От бойните стени на литовски замък старият Албано оплаква тъжната съдба на Литва: родината му е опустошена от рицарите на Тевтонския орден. Алдона, херцогиня на Литва, се тревожи за брат си Арнолдо и съпруга си Валтер и приканва всички да се помолят за тях. Арнолдо и Валтер се завръщат и съобщават за коварното предателство на Витолдо, един от техните водачи, което е довело до поражението на литовската армия. Валтер споделя на съпругата си за своя план да победи кръстоносците с измама и се кълне във вечна любов към нея, преди да замине, за да отмъсти за литовците.

Първо действие
Десет години по-късно на площада пред катедралата в Мариенбург тевтонските рицари празнуват избирането на новия Велик магистър – Конрад Валенрод, който всъщност е Валтер. Витолдо е непримирим, защото смята, че той заслужава да носи тази титла. В чест на Великия магистър десет литовски затворници, сред които е и Арнолдо, са доведени, оковани във вериги, за да бъдат принесени в жертва. Когато за почуда на всички Конрад Валенрод ги освобождава, Арнолдо разбира, че Великият магистър всъщност е самият Валтер. Арнолдо заедно с Албано и сестра си Алдона, пристигнала в Мариенбург с надеждата да намери съпруга си, се отправят към замъка в търсене на Валтер.

Второ действие
В голямата зала на замъка в Мариенбург, където се провежда пиршеството в чест на новоизбрания Велик магистър, Конрад Валенрод кани всички да танцуват и пеят. Арнолдо и Алдона, преоблечени като бардове, пеят за тъжната съдба на Литва, предсказвайки скорошното ѝ освобождение. Това предизвиква всеобщо объркване и възмущение у тевтонските рицари. Конрад се насочва разгневено към Арнолдо, но Алдона не позволява сблъсъка между двамата. Валенрод заповядва на рицарите да приберат мечовете си, а Албано го убеждава да не разкрива самоличността си по никакъв начин. Междувременно Витолдо разпознава Алдона, а Конрад нарежда присъдата им с Арнолдо да бъде отложена, за да може празненството да продължи.

Трето действие
Алдона излиза от руините на манастира, недалеч от който се води битка между литовците и тевтонските рицари. Тя среща Валтер и се надява най-сетне да могат да бъдат заедно, но разбира, че той е разобличен и предаден, защото е причинил поражението на тевтонските рицари. По-късно, обратно в замъка, Валтер (Валенрод) научава от Албано, че е осъден на смърт от таен съд. Решен да не попадне в ръцете на враговете си, той изпива отрова и ликува от победата на литовците, като моли Албано да предаде неговото последно сбогом на Алдона. Любимата на Валтер пристига и той умира в ръцете ѝ. Вилите, божествените духове на Литва, идват, за да посрещнат душата на славния воин. На финала всички пеят: „Който умре за родината си, ще спечели вечна слава“.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Вера Немирова поставя „Дон Карлос“ в Дрезден

Тази вечер (22 октомври) във великолепната „Земпер“ опера в Дрезден ще се състои премиерата на операта „Дон Карлос“ на Верди. За първи път след пандемичните забрани театърът, който има 2000 места, ще може да посрещне 800 зрители. Режисьор на спектакъла е Вера Немирова, която само преди две седмици постави операта „Кармен“ в Нюрнберг, а веднага след..

публикувано на 22.10.21 в 11:20

Гергана Несторова: не обичам да се състезавам, но обичам сцената

В късната петъчна вечер на 22 октомври в предаването „Български изпълнители” ще ви срещнем с Гергана Несторова. Творческият ѝ път като музикант започва от местната школа в родния и град Несебър. Продължава образованието си в Национално училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров” – Бургас в класа по пиано на Юлия Ненова, а..

публикувано на 22.10.21 в 10:55
Здравко Лазаров

Директно от зала „България“: Радиосимфониците възпяват морето с музика от Менделсон, Елгар, Блох и Бридж

Ако това лято не сте се наситили на морето и копнеете за още един досег с него, можете да го сторите с помощта на музиката! В петък вечер (22 октомври) Радиосимфониците ви предлагат специален поглед към морската шир, осъществен с помощта на композитори от 19-и и 20-и век. Ще прозвучат увертюрата „Спокойно море и щастливо плаване“ на Феликс..

публикувано на 22.10.21 в 09:05
Брад Мелдау

Пловдив джаз фест 2021

Днес „Джаз клуб“ отваря врати (на 21 октомври от 23 часа) с пиеса, наречена „Илюзия“. (Не на „ФСБ“, но пак е хубава). И не е илюзия, че нейните изпълнители са свързани с българската сцена: пианистът Чик Кърия остана очарован от нашата публика при концертите си в България; също и Джон Патитучи с неговия „пеещ“ контрабас. Третият музикант, с феноменално..

публикувано на 21.10.21 в 09:25
Пламен Цветанов

Пламен Цветанов: И пианото си има собствен характер

За него пианото е като човека – има свой характер. Преоткрива тази свойственост на пианото още от малък, когато започва да танцува с пръсти по белите клавиши и да реди доминото на своя музикален вкус. Първоначално по нотите на класиката, а по-късно по своите собствени, които сам композира. Така любим му става класическият композитор – Йохан Себастиан..

публикувано на 19.10.21 в 12:25