Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

За първи път в ефира – малко познатата опера на Амилкаре Понкиели „Литовците“

Снимка: viktorlaskin/video

В оперната вечер на програма „Христо Ботев“, на 25 септември от 22 часа, ще бъде излъчен запис, предоставен от Европейския съюз за радио и телевизия. С концертното изпълнение на почти непознатата опера „Литовците“ от Амилкаре Понкиели е открит миналогодишният юбилеен сезон в Литовската национална филхармония във Вилнюс. С тази продукция на 5 септември 2020 г. в столицата на Литва е честван двоен музикален празник: 80-ият концертен сезон на Националната филхармония, съвпадащ с 80-годишнината на Литовския национален симфоничен оркестър.

Макар и познат в наши дни най-вече като композиторът на „Джоконда“, за известно време Амилкаре Понкиели е смятан за символ на италианската опера. След смъртта му обаче авторът, както и много от неговите творби, изпадат в забвение. Такава е съдбата и на операта „Литовците“. През 1874 г. Понкиели получава поръчка за опера от италианското издателство „Рикорди“. Либретото, дело на Антонио Гисланцони, който няколко години по-рано написва либретото на Вердиевата „Аида“, е основано на историческата поема „Конрад Валенрод“ на прочутия Адам Мицкевич. Роден в Литва, той се утвърждава като един от най-големите полски поети през първата половина на XIX век. Вдъхновен от творци като Байрон и Гьоте, Мицкевич често защитава каузата на родната си страна, въпреки че пише на полски език. Това е особено ярко изразено в „Конрад Валенрод“, написана в стила на средновековен епос и възхваляваща победата на литовците над рицарите кръстоносци. Музиковедът Беата Бублинскене, публикувала много материали за „Литовците“, споделя в интервю за литовското радио LRT Klasika, че в контекста на италианската опера сюжетът на тази творба е екзотичен. През втората половина на XIX век темата за патриотизма е актуална в Италия. Конрад Валенрод е Велик магистър на Тевтонския орден, но според сюжета всъщност е литовец, който търси отмъщение. Беата Бублинскене казва още: „В поемата си Мицкевич се позовава на цитата на Макиавели за това, че има два начина да се биеш: като лъв и като лисица. Конрад Валенрод въплъщава лисичия начин на борба, т.е. като се адаптира и стане вътрешен човек в лагера на врага, а след това унищожава силата му отвътре“.

Премиерата на „Литовците“ е на 7 март 1874 г. в Миланската Скала, където преминава с изключителен успех. Година по-късно е представена и втората, окончателна версия с допълнителен материал, която също е добре приета от публиката и критиката. В последните десетилетия на XIX век операта продължава да се играе в Кремона, Триест, Бреша, Рим, Торино, Буенос Айрес, Монтевидео, Чикаго. Известно е и едно-единствено забележително руско представление през 1884 година в Императорския Большой Каменный театр в Санкт Петербург със заглавие „Алдона“. През 1903 „Литовците“ е представена в три поредни вечери в Скалата под диригентската палка на Артуро Тосканини, но изпълнителският състав е доста зле оценен от критиката. Следващи спектакли са били предвидени едва през 1939, но те не се провеждат поради избухването на Втората световна война. Едва през 1979 година в Торино Националният обществен радиотелевизионен оператор РАИ възстановява партитурата и записва изпълнение на италиански солисти, Националния симфоничен оркестър и хора на РАИ, под диригентската палка на Джанандреа Гавацени.

За първи път литовци поставят това произведение през 1981 г. в Литовската опера в Чикаго, с преведено на литовски и редактирано либрето от поета, драматург, преводач и оперен певец Стасис Сантварас. Тази опера неведнъж е поставяна като част от празничните чествания на важни за историята на Литва събития. През 2009 в замъка Тракай е представена впечатляваща възпоменателна постановка, посветена на 1000-годишнината от името на Литва, споменато за първи път в писмен вид през 1009. На 6 юли 2020 в двора на Двореца на великите князе на Литва е почетена годишнина от коронацията на Миндаугас или Миндовг – първия велик литовски княз и единствен християнски крал на Литва. Тази година Литовският национален оперен и балетен театър посвети спектакъл на „Литовците“ на Деня на възстановяването независимостта на Литва.

През 80-те години на XIX век Амилкаре Понкиели работи като преподавател в Миланската консерватория, като сред учениците му са Джакомо Пучини и Пиетро Маскани. В този период той продължава да композира активно и се движи в същите артистични среди като Джузепе Верди, с когото споделят много общи гледни точки по отношение на музикален стил и естетика. И двамата пишат за Миланската Скала и са издавани от „Рикорди“, работят с едни от най-търсените и успешни за времето си либретисти – Гисланцони и Бойто. Стремежите на Верди за непрекъснато протичане на драматургичното действие, засвидетелствани в по-късните му опери, могат да бъдат открити и в творчеството на Понкиели. В „Литовците“ например не присъстват дълги, виртуозни арии, които да фокусират вниманието единствено върху солистите или да възпрепятстват развитието на драмата. Преобладават ансамбловите номера – дуети и терцети, които прерастват в хорови пасажи, а соловите части функционират като фрагменти от по-големи сцени. Музиковедът Беата Бублинскене споделя, че в тази творба Понкиели на пръв поглед продължава традицията на италианската опера по примера на Верди, който по онова време постепенно се оттегля от сцената.

Понкиели обаче се е интересувал и от френската и немската опера, като това музикално влияние прозира най-вече в оркестрацията и възлагането на съществено важна роля на хора, който доминира в голяма част от произведението. Петрас Бингелис, артистичен директор и главен диригент на Държавния хор на Каунас, споделя в интервю за литовското радио LRT Klasika: „Тази опера може да се нарече дори хорова опера. Няма нито една сцена или действие, в които хорът да не участва. Това е голямо натоварване и предизвикателство. Фактът, че имаме възможността да допринесем за поставянето на опера, в която хорът играе може би най-важната роля, е голяма чест за нас“.

Петте роли в тази постановка са поверени почти изцяло на литовски изпълнители. Поради заболяване на първоначално избрания тенор Кристиан Бенедикт от Литва, партията на Валтер или Конрад Валенрод изпълнява италианско-белгийският тенор Микаел Спадачини. Той учи в Кралската консерватория в Лиеж, Белгия, и усъвършенства уменията си в Academia Verdiana в Бусето при Карло Бергонци, както и в Accademia di Belcanto в Модена при Мирела Френи. През 2008 година прави международен дебют с ролята на Измаел от „Набуко“ в театърa на Реджо Емилия под палката на Микеле Мариоти, в постановка на Даниеле Абадо. Спадачини има над 35 роли от централния теноров репертоар, които изпълнява на сцените на най-реномираните театри и фестивали в света.

Алдона изпълнява литовското сопрано Юрате Шведайте-Уолър, която има успешна международна кариера и концертира на четири континента, но често пее и в родната Литва. В репертоара си включва повече от 20 централни сопранови роли, както и сакрални произведения и оратории от Монтеверди, Вивалди, Бах, Перголези, Моцарт. В момента Шведайте-Уолър е преподавател в Колежа на Кънектикът.

Арунас Маликенас в ролята на Витолдо е известен литовски баритон, солист в Литовската национална опера от 1985 – годината, в която се дипломира в Литовската академия за музика и театър, където към днешна дата е преподавател. За своята 36-годишна кариера той има впечатляващ репертоар от близо 100 роли.

Модестас Седлявичус, изпълняващ баритоновата партия на Арнолдо, завършва Вилнюския университет със специалност химия, паралелно с обучението си в Литовската академия за музика и театър. През 2015 година печели стипендия и е приет в Академия „Ла Скала“ в Милано. През последните сезони той пее Фигаро от „Севилският бръснар“ на Росини в Мюнхенската камерна опера и в Литовския национален оперен и балетен театър, както и Дон Жуан от едноименната опера на Моцарт в Оперния театър в Кобленц, Германия.

В ролята на Албано е басът Тадас Гирининкас, който е оперен солист за 2013 година в Литва и два пъти – през 2014 и 2021, е отличен със „Златен кръст“, най-престижната награда за театрални изкуства в Литва.

В записа от миналогодишното концертно изпълнение на операта „Литовците“ на Понкиели във Вилнюс участват Държавният хор на Каунас с диригент Петрас Бингелис и Литовският национален симфоничен оркестър под палката на своя главен диригент и артистичен директор Модестас Питренас.

Съдържание на операта „Литовците“ на Амилкаре Понкиели

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Вера Немирова поставя „Дон Карлос“ в Дрезден

Тази вечер (22 октомври) във великолепната „Земпер“ опера в Дрезден ще се състои премиерата на операта „Дон Карлос“ на Верди. За първи път след пандемичните забрани театърът, който има 2000 места, ще може да посрещне 800 зрители. Режисьор на спектакъла е Вера Немирова, която само преди две седмици постави операта „Кармен“ в Нюрнберг, а веднага след..

публикувано на 22.10.21 в 11:20

Гергана Несторова: не обичам да се състезавам, но обичам сцената

В късната петъчна вечер на 22 октомври в предаването „Български изпълнители” ще ви срещнем с Гергана Несторова. Творческият ѝ път като музикант започва от местната школа в родния и град Несебър. Продължава образованието си в Национално училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров” – Бургас в класа по пиано на Юлия Ненова, а..

публикувано на 22.10.21 в 10:55
Здравко Лазаров

Директно от зала „България“: Радиосимфониците възпяват морето с музика от Менделсон, Елгар, Блох и Бридж

Ако това лято не сте се наситили на морето и копнеете за още един досег с него, можете да го сторите с помощта на музиката! В петък вечер (22 октомври) Радиосимфониците ви предлагат специален поглед към морската шир, осъществен с помощта на композитори от 19-и и 20-и век. Ще прозвучат увертюрата „Спокойно море и щастливо плаване“ на Феликс..

публикувано на 22.10.21 в 09:05
Брад Мелдау

Пловдив джаз фест 2021

Днес „Джаз клуб“ отваря врати (на 21 октомври от 23 часа) с пиеса, наречена „Илюзия“. (Не на „ФСБ“, но пак е хубава). И не е илюзия, че нейните изпълнители са свързани с българската сцена: пианистът Чик Кърия остана очарован от нашата публика при концертите си в България; също и Джон Патитучи с неговия „пеещ“ контрабас. Третият музикант, с феноменално..

публикувано на 21.10.21 в 09:25
Пламен Цветанов

Пламен Цветанов: И пианото си има собствен характер

За него пианото е като човека – има свой характер. Преоткрива тази свойственост на пианото още от малък, когато започва да танцува с пръсти по белите клавиши и да реди доминото на своя музикален вкус. Първоначално по нотите на класиката, а по-късно по своите собствени, които сам композира. Така любим му става класическият композитор – Йохан Себастиан..

публикувано на 19.10.21 в 12:25