Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Шедьовърът на един Нобелов лауреат в Радиоколекция

79 години след създаването му през 1942 романът „Чужденецът“ ще стигне до българската публика като аудио в 35 епизода.

Четенето на „Чужденецът“ е пътуване не само навътре в смисъла и посланията на текста, навътре в интроспекцията, но и във времето и пространството. То започна от случките и образите, прекоси реални и фантазни територии, забави темпото, за да открие какъв е светът зад имената, географските и исторически понятия, да очертае, дори само като силует, човека зад текста. Често това пътуване, следвайки криволичещото темпо на повествованието, става самото то променливо, ту устремено, ту вглъбено. „Чужденецът“ е романът на стотиците малки обрати, на изненадите на всички белетристични нива, от синтаксиса на изречението до композицията на цялото. Понякога скоковете в повествованието дори не са в рамките на едно изречение, а някъде между точката на предишното и главната буква на следващото.

Благодарение на Васил Дуев Тайг четенето на „Чужденецът“ роди едно изключително аудио.

„Чужденецът“ е първият роман на Камю. Действието на романа се развива в Алжир, столицата на Алжир, френска колония от 1830 до 1954, когато започва партизанска война за независимост, завършила едва през 1962 с обявяването на независимост.

Едва-що излязъл от печат „Чужденецът“ на господин Камю постигна широко одобрение. Повсеместно се повтаря, че това е „най-добрата книга от Първата световна война насам“. В рамките на литературната продукция за този период самият роман създава впечатление за „чуждост“. Жан-Пол Сартр

В сърцето на романа лежи една малка и относително независима история за чеха, който тръгнал на гурбет и когато се върнал, бил отровен от майка си и сестра си, на които не казал кой е, за да се пошегува. По-късно епизодичната история се превръща в пиесата „Недоразумението“. Заедно с есето „Митът за Сизиф“ и пиесата „Калигула“ те оформят тетралогията, която Албер Камю нарича „цикъл на абсурда“, защото полага основите на философията на Камю.

12 години след публикацията на романа, през април 1954 г., в продължение на няколко дни, Албер Камю прочита сам интегралния текст на романа си пред микрофона на тогавашното държавно френско радио Radiodiffusion-télévision française (RTF), което от 1949 включва и телевизията в наименованието си. Любопитно е, че в началото Камю чете ужасно бързо, но лека полека с напредването на историята забавя темпото и без да губи делничния тон, започва почти неуловимо да помага и на смисъла, не само на плавността на словесния поток, чрез малка пауза или леко смислово акцентиране. Но нищо патетично, нищо умозрително, нищо натегнато. Максимално разговорно.

Оригиналният глас на Камю звучи и в нашето четене. При положение, че записът от 1954 е запазен, беше неустоимо изкушение да използваме фрази от него в нашето четене. Новата продукция на Радиотеатъра прерасна в истински празник на франкофонията и благодарение на Cézame Music, които ни съдействаха в използването на музиката на Греко Касадесус. В отделни епизоди музикалната картина включва и Лео Ферре, Ерик Сати в изпълнение на Даниел Варсано и Ибрахим Маалуф.

През 1957 Албер Камю става Нобелов лауреат. През 1960 загива в автомобилна катастрофа, около която витаят многобройни хипотези.

„Чужденецът“ си остава първият от 100-те най-добри книги на 20 век според фреската класация от 1999, вторият от най-големите успехи на издателство Gallimar след „Малкият принц“ и третият най-четен френски роман изобщо. Добре дошъл в ефира на БНР.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нови поети в поредицата "Спасени думи"

През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..

публикувано на 05.04.24 в 08:05

Епизод 5: Роклята на Алла

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 23.03.24 в 08:35

Неподражаемият Славомир Мрожек в неделния радиотеатър

Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..

публикувано на 22.03.24 в 14:15

Епизод 4: Кураж на неочаквани места: Серго и Мария

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо, че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 16.03.24 в 08:30

Скритата реалност

Според руския академик Козирев времето е енергия, способна да се разсейва или концентрира. Известните огледала на Козирев променят плътността на времето и доказват, че човешкият мозък е способен да получава информация независимо от географията и от времето. Те предават и приемат информация. Там миналото и бъдещето се преплитат. Според академик Козирев..

публикувано на 15.03.24 в 15:02