90 години от рождението на режисьорката на “Лавина“

“Една лавина ме причаква, отдето и да мина, една лавина е в засада, това е моята лавина. Със собствените свои стъпки ще я подсека.“

Лавина в България в търсене на оцелелите или да се опомниш понеделник сутрин – спомен за знаковата режисьорка, сценаристка, а и актриса в българското кино – Ирина Акташева.

Ирина Акташева е родена на 6.10.1931 г. в Йолатан, Туркестан, СССР. Завършва актьорско майсторство при Сергей Герасимов и Тамара Макарова във ВГИК, Москва през 1953 г., където среща режисьора Христо Писков и остава с него до края на дните му в житейски и творчески тандем. Работила е в Театъра на киноактьора в Москва (1953-1955).

След завръщането им в България от 1955 година двамата работят в Студия за игрални филми, отначало като асистент режисьори. Ирина Акташева има една роля (Людмила) в „Командирът на отряда” (1959) на режисьора Дучо Мундров.

Неин партньор е Коста Цонев. С дебюта си „Бедната улица” (1960), за който получават Първа награда на Фестивала „Златна роза” във Варна, младите творци безапелационно заявяват, че се е появило ново явление в нашето кино. Успехът е затвърден с втория им филм „Смърт няма” (1963).

Но третият им филм „Понеделник сутрин” (1966) е спрян за цели 22 години – чак до октомври 1988 г. През 1989 г. получават Специалната награда на Съюза на българските филмови дейци, Наградата за женска роля на Пепа Николова и наградата за операторска работа на Димо Коларов.

В последвалите близо десет години на принудително мълчание, двамата режисьори правят документални филми и реклами. Но търсенето на добра драматургия не престава. Така се срещат с популярната поетеса Блага Димитрова.

За тях тя пише сценарий за филма „Лавина” (1982, удостоен със Специалната награда на МКФ в Делхи, Индия, 1983). Но цензорите в художествената комисия бдят и проектът е отложен с години. От този сценарий се ражда повестта „Лавина”, която излиза през 1971 година.

Завръщането им на големия екран става с филма „Като песен” през 1973 г., получил Втора награда и Наградата на критиката на фестивала във Варна. „Слънчев удар” (1977), по пиесата „Тази малка земя” на Георги Джагаров, в главната роля Армен Джагарханян, и „Само ти, сърце…” (1987) по повестта „Лука Блажени” на Руденко Йорданов, в главната роля Алексей Петренко, се превръщат в изстрадани авторски творби, с които те продължават да отстояват гражданската си позиция.

Ирина Акташева е сценарист на филма „Живей опасно” (1990), пълнометражен дебют на дъщерята ѝ Наталия Пискова, по мотиви от повестта „Памет” на Александър Томов.

Чуйте в звуковия файл.

ФИЛМОГРАФИЯ

„Бедната улица ” (1961 г.) Първа награда на кинофестивала във Варна
„Смърт няма” (1963 г.) Втора награда на кинофестивала във Варна
„Понеделник сутрин” (1966 г.) Награда на СБФД за най-добър филм до 1989г.
Награда за най-добра актриса на Пепа Николова
Награда за операторско майсторство на Димо Коларов,
Награда за музика на Милчо Левиев
Участие в международните кинофестивали
в извънконкурсни програми:
Западен Берлин - 1989 г.
Лос Анджелис - 1990 г.
Ротердам - 1990 г
„Като песен” (1974) Втора награда и Награда на кинокритиката на кинофестивала във Варна:
„Слънчев удар” (1978) - Награда на кинофестивала в Карлови Вари
„Лавина” (1982 г.) - Специална награда на международния кинофестивал в Делхи - Награда на Българския червен кръст
на кинофестивала във Варна
„Само ти, сърце… ” (1987)