За разлика от повечето награди и отличия в областта на киното, литературата или шоу бизнеса, които предизвикват реакции и спорове сред широката публика, Нобеловите награди в научните категории минават под радара на общественото внимание, макар че достиженията на учените имат огромно значение за развитието на познанието. Наградите се присъждат за изключителни научни изследвания, революционни изобретения, голям принос в културата или развитието на обществото.
Донякъде знаменателно след пандемичната 2020 година, в която всички си дадохме сметка за значението и ролята на докосването и сетивността в нашия живот, Нобелът за физиология и медицина беше присъден съвместно на Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутиан „за техните открития на рецептори за температура и допир“.
За същността на откритията им ще разкаже бъдещият лекар и комуникатор на науката Стефан Ценов.
Германецът Бенямин Лист и роденият в Шотландия Дейвид Макмилан спечелиха Нобеловата награда по химия за 2021 г. за разработването на нови инструменти за създаване на молекули, които помагат за производството на нови лекарства и са по-щадящи към околната среда. Учителят и популяризатор на науката Наско Стаменов разказва за откритието, определено от Нобеловия комитет като „нов и гениален инструмент за изграждане на молекули“.
Роденият в Япония американец Сюкуро Манабе, германецът Клаус Хаселман и италианецът Джорджо Паризи спечелиха Нобеловата награда за физика за 2021 г. за работата си, която помага да се разберат сложни физични системи, включително променящият се климат на Земята. За отличието разказва доц. д-р Елисавета Пенева, ръководител катедра „Метеорология и геофизика“. Тя сподели и впечатления от Националния форум за съвременни космически изследвания, организиран от клон „Космос“ събитие на академичната и бизнес общност в България.
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
На 21 февруари 2025 година бе реализиран новият албум на легендарната джаз фюжън група "Йелоуджакетс". 27-ият студиен албум на двукратните носители на..
"Аз не съм си поставял никакви граници. Просто написах музиката така, както я чувам, както я усещам. Тя е повлияна от моите преживявания, моето обучение,..
Сценарист пише за себе си като режисьор, така определя процеса по създаване на филма "Плът" Димитър Стоянович. Режисьорският му дебют е един от три..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
