За разлика от повечето награди и отличия в областта на киното, литературата или шоу бизнеса, които предизвикват реакции и спорове сред широката публика, Нобеловите награди в научните категории минават под радара на общественото внимание, макар че достиженията на учените имат огромно значение за развитието на познанието. Наградите се присъждат за изключителни научни изследвания, революционни изобретения, голям принос в културата или развитието на обществото.
Донякъде знаменателно след пандемичната 2020 година, в която всички си дадохме сметка за значението и ролята на докосването и сетивността в нашия живот, Нобелът за физиология и медицина беше присъден съвместно на Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутиан „за техните открития на рецептори за температура и допир“.
За същността на откритията им ще разкаже бъдещият лекар и комуникатор на науката Стефан Ценов.
Германецът Бенямин Лист и роденият в Шотландия Дейвид Макмилан спечелиха Нобеловата награда по химия за 2021 г. за разработването на нови инструменти за създаване на молекули, които помагат за производството на нови лекарства и са по-щадящи към околната среда. Учителят и популяризатор на науката Наско Стаменов разказва за откритието, определено от Нобеловия комитет като „нов и гениален инструмент за изграждане на молекули“.
Роденият в Япония американец Сюкуро Манабе, германецът Клаус Хаселман и италианецът Джорджо Паризи спечелиха Нобеловата награда за физика за 2021 г. за работата си, която помага да се разберат сложни физични системи, включително променящият се климат на Земята. За отличието разказва доц. д-р Елисавета Пенева, ръководител катедра „Метеорология и геофизика“. Тя сподели и впечатления от Националния форум за съвременни космически изследвания, организиран от клон „Космос“ събитие на академичната и бизнес общност в България.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg