Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Снежина Петрова: Ако се вгледаме в баба Илийца, може би ще променим нашето родно пространство

Снимка: Столична община

Какво е да бъдеш баба Илийца? Да погледнеш с нови очи към разказа на Иван Вазов – една българка, да откриеш дълга и добрината, като мотиви между редовете на разказа „Една българка“? Как да изследваш и да анализираш всяка една дума въплътена със смисъл в литературата на Вазов и да я превърнеш в действие на сцената? Кой е Вазов от гледна точка на нашето време? Как го разбираме, него и неговите произведения? Успяваме ли да вникнем в смисъла на едно произведения в училище? – Всички тези въпроси си задава Снежина Петрова, преди да реши да пресъздаде образа на баба Илийца на сцена. Стогодишнината от смъртта на Иван Вазов през 2021 г. е повод за преоценка на неговото влияние върху най-младите читатели и търсене на нови възможности за проактивно включване на изпълнителските и визуални изкуства в образованието в училище. „Една българка“ е важен тематичен акцент в Националното външно оценяване след 7- ми клас, именно затова моноспектакълът е насочен към широката театрална аудитория със специален фокус върху ученици от седмите класове, изучаващи едноименното произведение на Вазов. А за самата Снежина Петрова мотив да погледне към литературата отново е и поводът, че е родител на ученици, които изучават произведението днес. От училищната скамейка идеята на един такъв разказ, обаче трудно се разбира и анализира, смята Снежина Петрова:

„Това е един доста рисков път. Най-голямото изпитание беше да направил спектакъл, който да общува с различни поколения и да създава мост между тях, за да могат заедно да се питат и да си отговарят на въпросите, които вълнуват всяко поколение по различен начин. За мен беше предизвикателство да не героизирам баба Илийца, защото тя е обикновен човек, който прави, това което сърцето й подсказва. Търсех гласа й мелодиката на нейния разказ. Започнах да се занимавам с народно пеене, има едно граовско пеене, за да мога да достигна до нейния архаичен диалог. Театърът може да послужи като надграждащ образованието инструмент, който среща най-младата публика с алтернативни гледни точки, провокира диалог и подпомага усвояването на литературния материал през различни интерактивни медии, каквито са съвременните театрални и визуални форми. За една нощ баба Илийца раздвижва целия свят, за да изпълни човешкия си дълг. Възможно ли е това да стане норма, а не изключение. Възможно ли е, докато изучаваме един разказ, да придобиваме знания в най-различни научни области и има ли бъдеще един подобен подход в съвременното образование. За робството като личен избор, като вътрешно състояние.“

Режисьор на спектакъла „Една българка“ е Десислава Шпатова, композитор е Асен Аврамов, адаптацията на разказа за сцена е дело на Петя Хайнрих. Освен моноспектакъла „Една българка“, Снежина Петрова създава и подкаст, който е достъпен в YouTube, наречен – „ ЕДНА БЪЛГАРКА ГОВОРИ“, където в 11 интервюта актрисата Снежина Петрова с гост-лектори от различни научни области преоткрива влиянието на „Една българка“.

Повече за идеята на спектакъла "Една българка", за реализацията, предизвикателствата пред ролята на баба Илийца и работата с текста на Вазов, чуйте в разговора на Ангелина Грозева с актрисата - доцент Снежина Петрова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Резервно око: един различен поглед към реалността

Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за експозицията: "В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв. Рисунките, с четка и..

публикувано на 25.04.24 в 07:53
Радостин Радев

Като на филм: пътят от България до Англия на актьора и продуцент Радостин Радев

Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От школата в Симеоново до самолета, който каца в Лондон, Радостин Радев извървява пътя на самоосъзнаването и вечното усъвършенстване в преследване на влечението – актьорското майсторство. Британската..

публикувано на 24.04.24 в 16:46
Кадър от снимачния процес

Музикален клип говори за любовта на човек към родината

Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек и родина. Идеята се ражда от режисьора Борислав Костов, който от години работи по сценарий за филм за българската история – "Коси в прахта".  Самият късометражен музикален филм е продуциран от..

публикувано на 24.04.24 в 16:04

Привидният парадокс на непреходната култура

От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет. Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на..

публикувано на 24.04.24 в 11:36
Анди Готс (вдясно) и Георги Тошев

Фотографията като среща

Анди Готс неслучайно носи прякора "фотографът на звездите". Сам се хвали, че от първите си стъпки в изкуството не е снимал нищо друго, освен знаменитости. И докато в началото му се е налагало да ги ухажва за да застанат пред камерата му, днес известните сами го търсят. Фотографът печели популярност с вниманието, което отделя на личностите зад..

публикувано на 24.04.24 в 11:30