Какво е да бъдеш баба Илийца? Да погледнеш с нови очи към разказа на Иван Вазов – една българка, да откриеш дълга и добрината, като мотиви между редовете на разказа „Една българка“? Как да изследваш и да анализираш всяка една дума въплътена със смисъл в литературата на Вазов и да я превърнеш в действие на сцената? Кой е Вазов от гледна точка на нашето време? Как го разбираме, него и неговите произведения? Успяваме ли да вникнем в смисъла на едно произведения в училище? – Всички тези въпроси си задава Снежина Петрова, преди да реши да пресъздаде образа на баба Илийца на сцена. Стогодишнината от смъртта на Иван Вазов през 2021 г. е повод за преоценка на неговото влияние върху най-младите читатели и търсене на нови възможности за проактивно включване на изпълнителските и визуални изкуства в образованието в училище. „Една българка“ е важен тематичен акцент в Националното външно оценяване след 7- ми клас, именно затова моноспектакълът е насочен към широката театрална аудитория със специален фокус върху ученици от седмите класове, изучаващи едноименното произведение на Вазов. А за самата Снежина Петрова мотив да погледне към литературата отново е и поводът, че е родител на ученици, които изучават произведението днес. От училищната скамейка идеята на един такъв разказ, обаче трудно се разбира и анализира, смята Снежина Петрова:
„Това е един доста рисков път. Най-голямото изпитание беше да направил спектакъл, който да общува с различни поколения и да създава мост между тях, за да могат заедно да се питат и да си отговарят на въпросите, които вълнуват всяко поколение по различен начин. За мен беше предизвикателство да не героизирам баба Илийца, защото тя е обикновен човек, който прави, това което сърцето й подсказва. Търсех гласа й мелодиката на нейния разказ. Започнах да се занимавам с народно пеене, има едно граовско пеене, за да мога да достигна до нейния архаичен диалог. Театърът може да послужи като надграждащ образованието инструмент, който среща най-младата публика с алтернативни гледни точки, провокира диалог и подпомага усвояването на литературния материал през различни интерактивни медии, каквито са съвременните театрални и визуални форми. За една нощ баба Илийца раздвижва целия свят, за да изпълни човешкия си дълг. Възможно ли е това да стане норма, а не изключение. Възможно ли е, докато изучаваме един разказ, да придобиваме знания в най-различни научни области и има ли бъдеще един подобен подход в съвременното образование. За робството като личен избор, като вътрешно състояние.“
Режисьор на спектакъла „Една българка“ е Десислава Шпатова, композитор е Асен Аврамов, адаптацията на разказа за сцена е дело на Петя Хайнрих. Освен моноспектакъла „Една българка“, Снежина Петрова създава и подкаст, който е достъпен в YouTube, наречен – „ ЕДНА БЪЛГАРКА ГОВОРИ“, където в 11 интервюта актрисата Снежина Петрова с гост-лектори от различни научни области преоткрива влиянието на „Една българка“.
Повече за идеята на спектакъла "Една българка", за реализацията, предизвикателствата пред ролята на баба Илийца и работата с текста на Вазов, чуйте в разговора на Ангелина Грозева с актрисата - доцент Снежина Петрова.
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за експозицията: "В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв. Рисунките, с четка и..
Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От школата в Симеоново до самолета, който каца в Лондон, Радостин Радев извървява пътя на самоосъзнаването и вечното усъвършенстване в преследване на влечението – актьорското майсторство. Британската..
Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек и родина. Идеята се ражда от режисьора Борислав Костов, който от години работи по сценарий за филм за българската история – "Коси в прахта". Самият късометражен музикален филм е продуциран от..
От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет. Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на..
Анди Готс неслучайно носи прякора "фотографът на звездите". Сам се хвали, че от първите си стъпки в изкуството не е снимал нищо друго, освен знаменитости. И докато в началото му се е налагало да ги ухажва за да застанат пред камерата му, днес известните сами го търсят. Фотографът печели популярност с вниманието, което отделя на личностите зад..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg